Синодът на Инокентий готов да спечели дело срещу България в Страсбург

Светият синод на митрополит Инокентий, чиито свещенослужители бяха изгонени от десетки храмове с полиция, изпратена от прокуратурата, сто процента ще спечели дело срещу България в Европейския съд по правата на човек в Страсбург. Това прогнозира председателят на Българския Хелзинкски комитет Красимир Кънев пред Mediapool.

Съдът, както и множество правозащитни организации вече са информирани за скандала в България, избухнал на 21 юли, официалната жалба ще бъде подадена, когато у нас се изчерпат законовите механизми за обжалване на актовете на прокуратурата и изпълнителната власт. На този етап постановленията на прокуратурата могат да бъдат оспорени само пред по-висш прокурор, а Върховна касационна прокуратурата мълчи все още по жалбите. Правят се опити също да бъде поставен пред съда спорът, решен от магистратите и полицаите в полза на синода на патриарх Максим, който също не е регистриран и легитимен, отбеляза адвокат Иван Груйкин от Българско правно дружество.

Расте неодобрението към БПЦ Увеличава се неодобрението към Българската православна Църква, сочат данни от изследване на НЦИОМ, проведено в периода след полицейската акция по изгонване на свещениците на Инокентий от храмовете и въвеждането на служители на патриарх Максим - от 23 до 29 юли. още

Най-малко 4 норми, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека, са нарушени при действията на прокуратурата и изпълнителната власт с изгонването на свещеници от храмовете, посочи Красимир Кънев пред конференцията "Състояние на религиозната свобода в България".

От гледна точка на международните норми е погазено правото на свобода на мисълта, съвестта и религията, правото на достъп до съд при определяне на граждански права и задължения, правото на мирно ползване на собствеността и правото на ефективни правни средства на защита в случаи на нарушени човешки права. Според Красимир Кънев възможността да се обжалват прокурорските постановления единствено пред по-горния прокурор в система, основана на единоначалието, е най-неефективното вътрешноправно средство.

В практиката на Европейския съд вече има постановени множество решения по казуси, идентични с този в България. Основен принцип на взаимоотношенията между държавата и църквата е изискването държавата да запази неутралност при спорове вътре в рамките на религиозните общности.

В редица случаи съдът прие, че опитите на държавата да принуди двете крила на едно разделено вероизповедание да се обединят, представлява нарушение на чл. 9 от Европейската конвенция, която гарантира право на свобода на мисълта, съвестта и религията. А ефектът от постановлението на прокуратурата за извеждане на едни свещеници и замяната им с други от храмовете имат като ефект налагането на вярващите, които посещават тези църкви, на църковно ръководство, различно от това, което са приели, отбеляза Кънев.

Подобен казус е обсъден за първи път по делото "Шериф срещу Гърция" от 1999 г., когато гръцката държава утвърждава за мюфтия на областта Родопи лице, което не е прието от голяма част от мюсюлманите в областта. Те избират свой мюфтия, срещу когото властите започват наказателно преследване за "узурпиране на функциите на представител на позната религия".

Европейският съд прие, че се тези си действия, които представляват фаворизиране на едно от крилата на разединено вероизповедание, гръцката държава не е запазила неутралност във вътрешнорелигиозния спор. Този опит за административно налагане на вярващите на структурата на организацията и ръководството на вероизповеданието е нарушение на тяхното право на свобода на религията, заради което съдът определя: "Съдът не смята, че в демократичните общества държавата трябва да взема мерки, за да накара религиозните общности да бъдат под едно единно ръководство".

Аналогичен е и проблемът при делото "Хасан и Чауш" срещу България, спечелено от Фикри Сали, който получи отказ от правителството на Виденов и вместо него през 1995 година за главен мюфтия бе регистриран Недим Генджев. Тогава Европейският съд прие, че е нарушено правото на свобода на религията отново поради факта, че властите не са останали неутрални към вътрешно религиозния спор. И в този случай съдът посочва, че "Действия на държавата, фаворизиращи един лидер на религиозна общност, или приети с цел принуждаването на общността да се обедини под единно ръководство против собственото и желание, също така представляват намеса в свободата на религията".

В това дело е засегнат и въпросът с контрола върху част от собствеността на изповеданието, който е тясно свързан със събитията, при които прокуратурата действа в полза на дядо Максим, който претендира, че има право да владее към над 200 църковни имота, ползвани от синода на Инокентий.

Европейският съд констатира, че на Сали е било отказано съдействие от прокуратурата да задържи контрола поне върху част от собствеността, принадлежаща на общността, въпреки че несъмнено г-н Хасан е имал подкрепата на значителна част от нейните членове."

Красимир Кънев посочи обаче, че в случая с православната църква става дума за още по-тежко нарушение - не за отказ от съдействие на прокуратурата срещу насилствено изгонване, а за акт на самата прокуратура, с който се разпорежда изгонването. Това става въз основа на разпоредбата в параграф 3 от Закона за вероизповеданията, цитирана в мотивите на постановленията, с която се забранява на лица, отделили се от регистрирана религиозна институция да използват идентично име и да ползват или се разпореждат с нейно имущество.

Подходът, при който прокуратурата приема за легитимен синода на Максим, а не този на Инокентий, също противоречи на Европейската конвенция. Подобен подход е отхвърлен с решение по делото на Бесарабската архиепископия и други срещу Молдова, отбеляза Кънев. През декември 2001 г. съдът приема:

"Съдът отбелязва, че задължението на държавата за неутралност и безпристрастност, както е определено в юриспруденцията, е несъвместимо с правомощията на държавата да оценява легитимността на религиозните вярвания и изисква държавата да осигури взаимната толерантност между групите, които са в конфликт една с друга, дори когато те произлизат от една и съща група".