Синовете на Саддам може да се окажат най-ужасните му биологически оръжия

След като в продължение на месеци се възстановява от покушението срещу живота си, Удай Хюсеин, най-големият син на иракския диктатор Саддам Хюсеин, е готов да се забавлява. При първото си излизане през 1998 г., в луксозния клуб Джадрия Екуестриън, той използва мощен бинокъл, за да разгледа множеството приятели и роднини от платформа, издигната високо над тях. Вижда нещо, което му харесва, спомня си бившият му сътрудник Адиб Шабаан, един от организаторите на партито.

Удай настройва фокуса върху хубаво 14-годишно момиче в яркожълта рокля, което седи заедно с баща си, бивш губернатор на провинция, майка си и по-малките си брат и сестра. Бодигардовете на Удай тръгват из полуосветеното помещение, като подават сигнал със запалките си, когато наближават масата на момичето.

Удай, тогава на 33 години, също пали запалката си, за да потвърди, че за нея става дума. Когато момичето напуска масата, за да отиде до тоалетната, бодигардовете на Удай се приближават и ѝ предлагат да избере - или да се качи на платформата и да поздрави Удай с възстановяването му веднага, или да му се обади на частния му телефон вечерта. Изненадана, тя се извинява и казва, че родителите ѝ не биха позволили нито едното, нито другото. Един от бодигардовете казва: "Това е шансът на живота ти", и ѝ обещава диаманти и автомобил.

"Всичко, което трябва да направиш, е да се качиш горе за десет минути", настоява той. Когато тя отново се противи, бодигардовете минават на резервния план. Те насочват момичето към паркинга, след което, докато държат устата ѝ запушена, за да не пищи, я отнасят на ръце до задната седалка на колата на Удай.

След три дни момичето се връща у дома с нова рокля, нов часовник и голяма сума пари в брой. Родителите ѝ я пращат на преглед, за да установят дали е изнасилена, и резултатът е положителен. Според разказа на Шабаан, Удай разбира за прегледа и праща свои хора в клиниката, които предупреждават лекарите да не съобщават, че е извършено изнасилване. Бащата се ядосва и настоява да се види лично със Саддам. Отказват му, но той продължава да се оплаква публично от това, което Удай е направил. След три месеца синът на президента решава, че трябва да сложи край и изпраща двама от гардовете си при мъжа, за да го накара да се спре.

Удай дори има и още едно искане - бившият губернатор да изпрати дъщеря си и 12-годишната ѝ сестра на неговото следващо парти: "Вашите дъщери ще ми станат приятелки или ще ви залича от лицето на земята." Човекът е принуден да отстъпи и праща и двете си момичета.

В Ирак от дълго време се знае, че

колкото и продажен и зъл да е Саддам Хюсеин, Удай е още по-лош.

Сега, след като режимът падна, всекидневните подробности за ексцесиите на сина започват да излизат на бял свят. Когато иракчаните се почувстваха свободни да говорят по-открито, стана ясно, че Удай е по-зъл дори отколкото го представя репутацията му. В същото време стават ясни нови факти относно психологическото му състояние.

Удай, сега на 38 години, е страдал силно не само от неодобрението на баща си (защото синът е прекалено безпринципен дори за своя баща, но и от физическа болка в резултат на покушението срещу живота му през 1996 г) .

Сп. Тайм успя да получи медицински доклад от три страници, който демонстрира неподозираната до момента сериозност на раните му. Те почти го убиват и освен нараняванията по левия крак и торса, му причиняват удар, мозъчно увреждане и припадъци.

Удай демонстрира натрапчиво желание да контролира и най-малката подробност от живота си, вероятно с надеждата да избегне точно това положение, в което се намира днес. Според прислужник на семейството и друг добре информиран източник въпреки двата опита от страна на САЩ по време на войната да убият Саддам, заедно с Удай и по-малкия му брат Кусай, и тримата са живи. Нещо повече, от скривалището си в Багдад Удай се е свързал с американците с надежда да сключи сделка да се предаде.

Според един от източниците близък на Удай е попитал чрез посредник какви са шансовете "да се договори нещо" и Удай да получи "някакъв имунитет". Естествено, Съединените щати нямат никакво намерение предварително да опрощават човек с деянията на Удай. Първородният син на Саддам изглежда е последният, който ще разбере, че положението му е неспасяемо.

А какво да кажем за Кусай, за когото се говори, че е по-цивилизован и който през последните години измести по-големия си брат от позицията на предполагаем наследник. Конкретните разкази за прегрешенията на Кусай са по-редки, но

единствено в сравнение с брат си той може да изглежда умерен.

Той също се интересува от жени, въпреки че не е известно да е изнасилвал някоя. Подобно на брат си и баща си, той живя екстравагантно, докато останалите иракчани оцеляваха с определени от правителството дажби храна. И освен това, и той взема участие в убийствата.

Докато режимът е на власт, малко хора смеят да говорят за неразбирателство между двамата братя, които имат три сестри и рядко споменаван полубрат от втория брак на Саддам. Но сега става ясно, че отношенията им са били обтегнати. Това може да обясни например защо всеки от братята тръгва по различен път, когато се оказва, че трябва да се крият. Удай бяга с група свои сътрудници, а Саддам и Кусай поне доскоро са заедно в друго скривалище край Багдад.

За да получи по-добра представа за братята Хюсеин, сп. Тайм разпита десетки хора, познавали двамата мъже - икономи, прислужнички, бизнес партньори, бодигардове, секретари, колеги и приятели, повечето от които настояват да останат анонимни от страх, че някой от семейството може да се опита да им отмъсти. Ние посетихме домовете на синовете и пресяхме материали от първоизточника, включително многобройни документи, снимки, видеозаписи и записи на телефонни разговори. Ето какво открихме:

Като първороден син, което в арабските семейства по начало дава неотменими привилегии, Удай се смята за логичния наследник на баща си. Той обаче губи това положение, когато

бруталните му склонности директно засягат баща му.

През 1988 г. Удай пребива до смърт един от любимите бодигардове на Саддам, Камел Хана Джаджо, защото той е запознал президента с жената, която става негова втора съпруга. Бесен от това, Саддам праща сина си в затвора за 40 дни и дори нарежда да го набият, когато Удай удря един от надзирателите. Всичко това подсилва гнева на Удай.

"Твоят мъж ще ме убие", пише той на майка си, според копие от писмото, получено от Тайм. Настоява тя да намери някого, който да го освободи от това изтезание. Удай твърди, че осем дни не е получавал нищо, освен вода, и е прекарал четири дни окован. "Или ще умра, или ще полудея", пише той.

В края на краищата гневът на Саддам се смекчава и той позволява на Удай да се върне към задълженията си като шеф на иракския Олимпийски комитет. Но едва след унизителното си поражение по време на Войната в Залива през 1991 г. Саддам започва да обмисля по-значима роля за Удай и по-малкия му брат. В синовете си президентът вижда различни черти на своя характер.

Удай е хитър, жесток, амбициозен и упорит, а Кусай - потаен, политически безскрупулен, работохолик и дотолкова боготворящ баща си, че копира неговия стил на обличане и гъст мустак и пуши същите пури, Кохиба Естлендидос. "Саддам не е могъл лично да убие всеки, когото иска, и да шпионира всеки, когото има нужда, обяснява Кенет Полак, специалист по Ирак в института Бругингс във Вашингтон и бивш експерт в ЦРУ и Белия дом. Фактът, че тези две момчета го вършат вместо него е ключов елемент в неговия терор."

Кусай върши за баща си дребни задачи по вътрешната сигурност, когато идва големият му пробив. След края на първата война в Персийския залив иракските шиити, които са мнозинство в страната, но дълго време са потискани от сунитите, въстават срещу режима в десетки градове.

Саддам дава на Кусай широки правомощия

да ръководи потушаването на въстанието. Бивш офицер си спомня, че е видял как Кусай, облечен в сиви панталони и синьо яке, пристига в Суера, където войници са задържали 300 шиити. С пистолет в дясната ръка синът на президента се приближава към мъжете и застрелва четирима от тях в главата.

Натискайки спусъка, той крещи: "Лоши хора! Мръсни престъпници!" След това нарежда екзекуцията на останалите пленници, качва се на колата си и заминава за Багдад. Това е едно от многото избивания на шиити, които Кусай е наредил или извършил лично през 1991 г.

След като доказва лоялността и безскрупулността си, Кусай получава други задачи. Той поема командването на Републиканската армия и специалните служби за сигурност. Преди падането на режима много хора го смятат за втория най-могъщ човек в Ирак.

Удай не заема толкова забележителни постове.

Освен Олимпийския комитет той ръководи различни медии и Федаините на Саддам - банда пропаднали въоръжени мъже, предимно бивши престъпници, които впоследствие стават част от иракския апарат за сигурност. Но докато Кусай хладнокръвно и ефективно убива за баща си и за политическата кауза, брат му върши насилие за лични цели, произволно и спонтанно. Той е заплаха за всеки баща, чиято дъщеря е прекосила пътя му, за самите жени, дори за собствените си приятели, които са жертва на същите мъчения и унижения, както предполагаемите му врагове.

Удай демонстрира ненаситен сексуален апетит.

Пет вечери седмично над 20 момичета, всичките доведени от неговите приятели, се срещат с него в луксозен клуб на брега на река Тигър в Багдад. След питиета, музика и танци, те се подреждат като на конкурс за красота. Той избира една или две. Те прекарват с него нощта в стаята му в клуба и на сутринта си тръгват с подаръци - 250 000 динара (125 долара), златни бижута или луксозно бельо. "Той никога не спеше с едно момиче повече от три пъти, си спомня бивш прислужник. Беше много придирчив." Два дни седмично Удай си почива от момичета. Нарича го "постене".

Готвач в багдадски клуб, посещаван от отбрани гости, си спомня как в края на 90-те години Удай провалил сватбено тържество. След като напуснал залата, булката, красива жена от видно семейство, също изчезнала. "Бодигардовете блокираха всички врати, не позволяваха на никой да излезе", разказва готвачът. "Жените плачеха и крещяха: "Какво се случи с нея?" Младоженецът обаче знаел. Той извадил пистолет и се застрелял.

Миналия октомври друга булка, момиче на 18 години, била отведена насила в една от къщите на Удай, разказва една от камериерките, работила там. Тя видяла как един от бодигардовете разкъсва бялата сватбена рокля и заключва плачещото момиче в една от баните. След пристигането на Удай камериерката чула писъци. По-късно я повикали да почисти. Тялото на жената било изнесено увито в одеало. По лявото ѝ рамо и лявата страна на лицето ѝ имало изгаряния с киселина. Камериерката открила петна от кръв по леглото на Удай и кичури черна коса в стаята. Един от бодигардовете ѝ казал: "Не казвай на никого какво си видяла тук, или с теб и семейството ти е свършено."

Докато Удай няма деца, Кусай има четири и изгражда имидж на семеен човек. Офицер от Републиканската гвардия разказва, че той често вземал двама от синовете си в щаба на Гвардията. Ако нямал важна среща, понякога си играел с тях там. Все пак и

Кусай е имал любовници, но бил по-дискретен и всяка нощ се връщал у дома при жена си.

В Ал-Дура, имението си на брега на Тигър,

Кусай организирал празненства в стил "Хиляда и една нощ",

казва Салман Абдула, който бил градинар там. На празненствата са канени понякога по 50 танцьорки на кючек и имало в изобилие уиски и хайвер. Кусай обичал да гледа кючеците и другите изпълнители, но отказвал да ги докосва, тъй като се страхувал от болести. Бактериите са негова мания, разказва един от подчинените му. Според него по-малкия син на Саддам мрази да го докосват. Ако приятел или колега го целунел при типичния арабски поздрав, той веднага отивал в банята, за да измие лицето си. Бършел се дори ако някое от децата му го докоснело.

Удай, според приятел на семейството, казвал, че не иска деца. Вместо това той се радвал на автомобилите си. Особено си падал по европейски спортни модели. Колите били за него и обменна единица - той ги искал като подарък от хората, които му дължели услуга, и ги взимал от съперниците си, които не му дължели нищо. Удай дори имал специален служител, чиято работа била да сърфира в интернет и да подрежда в папки снимки на нови и редки автомобили, заедно с описание на арабски на характеристиките им. Твърди се, че Удай ползвал подземни паркинги в околностите на Багдад, за да съхранява стотиците си автомобили. Преди градът да падне в ръцете на американците, той наредил на Федаините да подпалят колите, за да не ги вземе някой друг.

Удай бил освен това суетен. Той разглеждал за нови модели дрехи италианското модно списание L'Oumo Vogue и интернет. Поръчвал си всичко, изглеждащо странно, само и само да се отличава. По разказа на негов приятел, ако някой се появял със същите обувки като Удай, той му казвал да не ги носи повече Същото важало и за любимия му парфюм, Angel.

И двамата синове на президента са

притежавали огромно имущество.

Всеки има по няколко къщи. На четири хектара в Ал-Дура Кусай отглежда смокини, портокали, лимони, кайсии, нарове и фурми. Развъжда щрауси. Има друга ферма в Арадждия, но основната му резиденция е къща с площ 900 квадратни метра в президентския комплекс в квартала Джадрия (на брега на река Тигър) в Багдад. За главния вход Кусай поръчва триметров инкрустиран с мрамор семеен портрет. Плувният басейн се намира сред бяла мраморна колонада. Кусай си има собствен снабдител, който разказва, че бил изпращан в чужбина на всеки два месеца, най-често до Бейрут или Аман, но понякога и до Париж, с по 100 000 долара и списък на стоки, от които се нуждае семейството, включително любимото уиски на Кусай, Джони Уокър Блу Лейбъл, по 120 долара бутилката. Той изпивал по четвърт бутилка всяка нощ.

Дворецът на Удай Ал-Абит е разположен край изкуствено езерце в президентския комплекс и е заобиколен от борови и евкалиптови дървета. В двора му се разхождат пауни и газели. В багдадското предградие Карада Удай си има любовно гнезденце за срещи.

Удай е поддържал огромен персонал. В къща в комплекса на двореца Ал-Кадасия, където той живял точно преди американската инвазия, сп. Тайм намери списък с дата 5 март 2003 г., подписан от Удай. В него се изброяват ни повече, ни по-малко от 68 души личен персонал, включително десетки караули и гардове, двама икономи, седем готвачи, дванайсет шофьори, двама сладкари, един пекар, един рибар, един отговорник по пазаруването и двама дресьори за лъвовете, които той отглежда в Ал-Абит. Тези хора прекарват часове в подреждане и броене на имуществото на Удай.

Тайм откри подробни доклади за местонахождението дори на такива предмети като бастун. Всяка касова бележка е проверена, одобрена и подписана лично от Удай. Приятел на семейството разказва, че подобно на баща си Удай редовно претеглял служителите си. Ако някой е наддал тегло, значи краде, за да си купува допълнително храна, и трябва да бъде да бъде подложен на строги мерки, за да отслабне.

Въпреки че е заобиколен от толкова хора,

Удай не може да контролира ограниченията на раненото си тяло.

Според медицинския му картон след удара и травмата през 1996 г. ноктите на пръстите на левия му крак започват да се закривяват, което затруднява ходенето. Интервюиран от Тайм лекар, преглеждал Удай през декември, казва, че той продължава да страда от припадъци и спазми на мускулите на левия крак.

Прислужниците го разхождат из къщите му с инвалидна количка. Удай спи в двойно болнично легло с метална рамка и до него стоят физиотерапевт и прислужник, който разказва, че когато всеки ден помага на Удай да си обуе чорапите, той крещи от болка.

Удай опитва всичко, за да се възстанови. В руините на двореца, където е живял последно, бяха намерени хиляди пакетчета игли за акупунктура, различни китайски билкови лекарства, внесени от Аржентина, и чекмеджета, пълни с мултивитамини и сънотворни хапчета. През зимата на 2002 г. Удай поискал да му доведат жена, която току-що е родила, и сукал от млякото ѝ, защото бил убеден, че е пълно с витамини.

Физическите страдания на Удай изглежда

засилват садистичните му склонности.

Според един от неговите бодигардове, когато Удай научил, че един от близките му приятели, запознат с много от изстъпленията му, се кани да избяга от Ирак, той го поканил на 37-ия си рожден ден, където наредил да го арестуват. Очевидец, присъствал в затвора, където бил отведен мъжът, разказва, че членове на Федаините хванали езика му с клещи и го отрязали със скалпел, така че да не може да говори. Камериерка, чистила една от къщите на Удай, веднъж го видяла да влачи за ухото един от хората си, а после да гори лицето му с оксижен.

Приятел на семейството смята, че денят, в който Удай открил интернет, е "черен ден за иракчаните", защото той го използвал, за да научава нови методи за мъчение от далечни векове и земи, които решавал да опита.

Любимият уред за изтезания на Удай била средновековната фалака

- летва със скоби, които се стягат около глезените, така че стъпалата остават във въздуха и провинилият се може да бъде бит по стъпалата с пръчка. Радио-телевизионен шеф разказва, че толкова често бил наказван за банални провинения като закъснение за среща или граматическа грешка в предаванията си, че Удай му наредил да носи фалака в колата си. Удай имал друг уред за изтезания за спортистите, чието представяне не му харесвало.

По-малкият му брат също не стоял над подобни дребни злоупотреби с власт. Веднъж, докато Кусай бил на посещение у роднина, на една от камериерките ѝ станало смешно и тя се разсмяла. Един от бодигардовете на Кусай я затворил в килия за няколко дни, бил я и ѝ казал никога повече да не се смее в присъствието на президентския син. "Мислех, че никога няма да се измъкна жива", призна тя.

Но Удай все пак е много по-опасен. И най-малкото нещо може да го раздразни. Прислужник си спомня, че той бил маниак на тема лична хигиена и мразел миризмата на пот. Един път през лятото Удай спрял прислужника и казал: "Каква, по дяволите, е тази миризма?" Мъжът бил бит по дясното стъпало и подмишницата. В друг случай бил наказан със 160 удара заради прегрешението, че поднесъл храната на Удай с погрешна чиния.

Удай бил много взискателен и на партитата си.

Той бил много добър в това да напълни чаша до ръба, без да разлее и капка. След това карал приятелите си да изпият цялата чаша до дъното. В клуба държал маймуна на име Луиза в клетка в кухнята. Ако някой от приятелите му припаднел или бил хванат да си подремва по време на партито, бил затварян при Луиза, която издирала лицето на нещастника.

Само Кусай смеел да каже "не" на партитата на Удай. В клуба той винаги се ограничавал до две питиета и си тръгвал рано с думите: "Имам малко работа."

Кусай не одобрявал начина на живот на Удай и открито го споделял с приятелите и роднините си, разказва неговият личен снабдител. Според друг запознат източник Кусай смятал, че бруталното поведение на Удай допринася за ужасния имидж на режима в чужбина. На свой ред, Удай се оплаквал, че по-малкият му брат заговорничи да го изолира. "Удай мрази брат си страстно", разказва човек, познавал Удай в продължение на години. Винаги, когато Кусай посещавал дома на Удай, се чували викове.

Съревнованието между двамата мъже обхваща и жените.

Удай настоява красивите жени, които са спали с брат му, да бъдат водени и при него. В няколко случая след като е правил секс с жената, той я жигосва с подкова - U като Удай.

Саддам открито фаворизира Кусай и определено има от него повече полза. Когато Удай е на около 25 години, Саддам му изпраща писмо, с което се опитва да го укроти. Два източника, съученик на Удай и един от бодигардовете му, разказват, че Саддам използвал фрази като: "Не ставай като дядо си, без морал и принципи", имайки предвид своя тъст, бивш политик, известен като Крадеца от Багдад заради това, че конфискувал за себе си частна собственост. Що се отнася до Кусай, човек от Републиканската гвардия разказва, че "Саддам му вярвал безрезервно".

В писмо до баща си, открито в Ал-Абит, по-големият син е сервилен, но в отбранителна позиция. "Ти знаеш, татко, че си единственият силен човек в Ирак, който може да се изправи срещу много големи държави и да ги победи, пише той. Аз не търся материалните неща, затова не искам да работя в правителството." Твърди, че работи в области като спорта, защото те са не по-малко важни. "Искам да се уча, за да бъда готов за времето след Саддам Хюсеин." Когато този ден дойде, продължава Удай с изненадваща искреност, той иска да е готов да се защитава срещу "омразата срещу теб, която ще излезе от хората след твоята смърт".

Удай нямаше този шанс, но имаше възможност да защити режима

на баща си, преди той да падне. На практика Удай свърши много по-добра работа от по-уважавания си малък брат. Републиканската гвардия, под командването на Кусай, не оказа почти никаква съпротива на американските нашественици и това до някаква степен бе по вина на Кусай. Една от причините, поради която фронтовите линии пред Багдад поддадоха толкова лесно, обяснява един от офицерите, е че той импулсивно размества частите от едно място на друго до последната минута. Много от тях просто не са на позиция, когато американците идват. Денят преди да падне Багдад Кусай провежда заседание с генералите си. Задава въпрос, получава отговор и след пет минути повтаря същия въпрос.

"Изглеждаше нервен, си спомня офицерът. Не беше стабилен." За сметка на това Федаините на Саддам се биха най-добре за Ирак. Те се противопоставиха на американските войски и забавиха хода им към Багдад.

В двореца Ал-Абит американските войници разчистват боклука и се опитват да подредят по чифтове обувките на Удай, за да ги раздадат на иракски работници. В сенките на един от каменните коридори се намира тъмнозелена стоманена врата, водеща към подземно помещение. Там Удай занесъл писмото от баща си. Не могъл да го унищожи, но и не искал някога отново да го види. Писмото, доказващо разочарованието на бащата от по-големия му син. Подземието сега е празно, почистено от американски специални части. Писмото не бе намерено. Но въпросът за наследяването вече е решен. С братята е свършено.

По БТА