Сирия да постави химическите си оръжия под международен контрол

Съединените щати и Русия почти едновременно в понеделник предложиха на сирийския президент Башар Асад изход от кризата, който може да предотврати военно нападение срещу Сирия. Основното условие е да постави химическите оръжия на страната си под международен контрол.

Засега не е ясно дали двете страни са съгласували предварително предложението си. Дамаск обаче побърза да приветства руската инициатива за сирийското химическо оръжие.

Инициативата дойде на фона на започващото усилено настъпление на американския президент Барак Обама към целта да спечели подкрепа от Конгреса за ограничен ракетен удар срещу Сирия. Обама планира да се срещне със сенатори, да защити пред американците идеята за атака срещу Сирия в телевизионни интервюта и да направи обръщение към нацията, в което да настоява, че ако сирийският президент Башар Асад не бъде наказан за предполагаемото използване на химически оръжия, това би окуражило режима в Дамаск и неговите съюзници Хизбула и Иран.

Президентът обаче изглежда все по-изолиран в тези си усилия, съпротивата срещу идеята за военна намеса нараства, а шансовете да получи одобрение от Конгреса не изглеждат големи. Същевременно и общественото мнение като цяло е против евентуалните военни удари срещу Сирия.

Неочаквано предложение

Същевременно американският държавен секретар Джон Кери се опитва да събере международна подкрепа за плановете на американската позиция, като в края на миналата и в началото на тази седмица предприе европейска обиколка. Във Франция в неделя той заяви, че прогнозите за силна съпротива в Конгреса са "преждевременни и не особено точни", тъй като според него повечето конгресмени още на са решили как да гласуват.

В същото време, говорейки след среща с арабски външни министри във френската столица, Кери въобще не изключи САЩ да се върнат в Съвета за сигурност на ООН с ново усилия да осигерят резолюция за Сирия.

В понеделник пък след среща с британския си колега Уилям Хейг в Лондон Кери заяви, че уреждането на конфликта в Сирия е политическо, а не военно. "САЩ, президентът Барак Обама, аз лично и други сме съгласни, че краят на конфликта в Сирия изисква политическо решение. Няма военно решение. Ние не си правим никакви илюзии по този въпрос", подчерта Кери.

След което изненадващо посочи, че сирийският президент Башар Асад може да предотврати военните удари срещу Сирия, ако се съгласи в рамките на следващата седмица да предаде контрола върху всичките си химически оръжия на международната общност, предаде Ройтерс. Кери обаче призна, че не очаква Асад да направи подобно нещо, допълвайки, че контролът върху химическите оръжия в Сирия е в ръцете само на трима души - Башар Асад, брат му Махер и неназован генерал.

Идеята Сирия да постави химическите си оръжия под международен контрол почти едновременно се появи и от руска страна. Русия призова Сирия да постави под международен контрол химическите си оръжия, а после поетапно да ги унищожи и да се присъедини към Конвенцията за химическите оръжия, предаде ИТАР-ТАСС, като цитира руския министър на външните работи Сергей Лавров.

Лавров поясни, че вече е предал това предложение на гостуващия му сирийски министър на външните работи Уалид Муалем.

"Призоваваме сирийските лидери не само да се съгласят да поставят под международен контрол запасите си от химическо оръжие, но после и да ги унищожат, а също и да се присъединят към Организацията за забрана на химическите оръжия /предвидена в Конвенцията за химическите оръжия/", каза Лавров. Той поясни, че Москва очаква бърз и положителен отговор на предложението, който ще позволи да се избегнат ударите по сирийски обекти, предаде Франс прес.

Дамаск приветства инициативата

Дамаск приветства инициативата на Русия за поставяне под международен контрол на химическия му арсенал, предадоха малко по-късно световните агенции, като цитираха сирийския министър на външните работи Уалид Муалем.

Предложението на Кери и Лавров вече беше приветствано от генералния секретар на ООН Бан Ки-мун и от британския премиер Дейвид Камерън.

Бан подчерта, че Сирия трябва да се съгласи да постави химическото си оръжие под международен контрол. Той призова за създаване в Сирия на зони под контрола на ООН, където химическите оръжия биха могли да бъдат унищожени.

Според Камерън ако Сирия приеме идеята, това ще бъде голяма стъпка напред. Премиерът обаче предупреди, че идеята за предаването на контрола върху оръжията не бива да бъде използвана като тактика за отклоняване на вниманието относно Сирия.

Решителна седмица за Обама

Барак Обама е изправен пред един от най-рисковите моменти от своето президентство, а през последните дни задачата му да убеди Конгреса да го подкрепи за Сирия започва да изглежда още по-трудно постижима. Както отбелязва в. "Вашингтон пост", дори някои от най-големите поддръжници сред конгресмените на идеята за военни действия са песимистични за изгледите за успех на Белия дом.

Конгресмените се завръщат днес във Вашингтон, след като до голяма степен бяха подложени на обсада от своите избиратели да гласуват против предложението на президента за атака срещу Сирия. Получаването на подкрепа от Сената изглежда трудно. Изгледите за одобрение в Камарата на представителите са може би още по-малки, при положение че над 200 членове вече показват, че не са съгласни с идеята.

Според Ройтерс опозицията в Конгреса не само не намалява, а се втърдява. Агенцията цитира влиятелния републикански председател на Комисията по разузнаването в Камарата на представителите Майк Роджърс, който по принцип поддържа плановете на Обама да нападне Сирия. В интервю за Си Би Ес той казва, че Белият дом е "забъркал каша" по въпроса за Сирия и че самият той е спектичен за възможността Кънгресът да подкрепи тези планове.

Това, което ще се случи в Конгреса в следващите дни, може да определи дали ще бъде нанесен ракетен удар срещу Сирия и да оформи наследството на Обама, чийто авторитет - както в САЩ, така и в чужбина, е поставен на карта. На теория президентът може да пренебрегне евентуално гласуване в Конгреса против предложението му за нападение срещу Сирия и въпреки всичко да разпореди военни действия, но това почти със сигурност би накарало консерватори и членове на движението "Чаено парти" сред републиканците да предприемат опити за импийчмънт, коментира британският "Файненшъл таймс".

"Ню Йорк таймс": Между войната, мира и проучванията на общественото мнение

Едно от най-често посочваните обяснения за влудяващо колебливия подход на президента Обама към Сирия – първоначалното му нежелание да се намеси, решението му да търси одобрение от Конгреса и вероятността евентуалният удар, ако въобще се стигне до такъв, да бъде с ограничен обхват - е съпротивата на американската общественост. Служители и коментатори изтъкват социологически проучвания като анкетата на института "Пю" от 3 септември, показваща, че едва 29 процента от американците подкрепят въздушни удари, и заключават, че президентът е с вързани ръце, пише в понеделник "Ню Йорк Таймс".

Основателно би било Белият дом да се безпокои от подобни данни. Но историята не бива да свършва дотук. Отношението между общественото мнение и външната политика всъщност е доста сложно и променливо. Ако хвърлим поглед върху други конфликти напоследък, ще видим, че отношението на американците към въоръжената намеса, макар и съвсем не във всички случаи, може да се променя бързо и драматично и че един президент може да направи доста неща, за да убеди една скептична общественост, отбелязва по-нататък вестникът.

Изследването на шест от последните големи военни операции на САЩ - войната в Залива, Хаити, Косово, Ирак, Афганистан и Либия - изтъква няколко основни принципа, които би трябвало да дадат увереност на правителството на Обама да продължава с усилията по въпроса за Сирия днес.

Първите два принципа са очевидни: американците са най-силно въодушевени от военни действия, когато страната им е нападната (което обяснява защо нахлуването в Афганистан се радваше на 90 процента подкрепа според проучване на "Галъп" от октомври 2001 г.) или се чувства заплашена (както в случая с Ирак, при който - отново според допитване на "Галъп" - 59 процента от хората изразиха подкрепа в навечерието на конфликта). Те са най-слабо ентусиазирани, когато националната сигурност не изглежда пряко засегната (както при операцията в Хаити, която в началото получи едва 31 процента одобрение).

Това прави евентуален удар срещу Сирия да изглежда без шансове за започване. Но както предполагат другите конфликти напоследък, слабата първоначална подкрепа не е непременно фатална. Нито Либия, нито Косово, нито дори войната в Залива не бяха особено популярни в началото - общественото одобрение за тях беше съответно 27, 46 и 55. Но в края на всяка от операциите подкрепата се увеличи значително.

Според социолози и други, които изучават подобни данни, има няколко причини, поради които войните могат да стават по-популярни с напредването им. Първо, според политолога Крейг Чарни, който има значителен опит в провеждането на международни и вътрешни допитвания (включително работа за правителството на Клинтън), американците се събират под знамето, когато започне битката, въпреки че подемът може да е краткотраен.

Второ, както твърдят изследователите Джоузеф Грико, Кристофър Гелпи, Джейсън Рейфлър и Питър Фивър в статия в тримесечното сп. "Интернешънъл стъдис", колкото по-широка вътрешна и международна коалиция успее да изгради един президент и колкото по-голямо бреме успее да сподели с партньори, толкова по-благосклонна става обществеността.

Трето, добрите умения да убеждаваш са жизненоважни, особено ако интересите на САЩ не изглеждат заплашени. Последното нещо, което илюстрират всички тези намеси, е, че нищо не е по-успешно от успеха. Вероятно най-важната причина, поради която обществеността промени мнението си за войната в Залива, Косово и Либия, е, че тези операции бяха сравнително кратки, евтини и преди всичко успешни.

Така че какво означава всичко това за правителството на Обама и Сирия? Първо, че Белият дом е бил прав - ако не стратегически, то поне политически - да търси одобрението на Конгреса, тъй като войната в Залива илюстрира как подобно действие може да вдъхне увереност на един нестабилен електорат. Второ, събирането на международни съюзници е от решаващо значение - държавният секретар Джон Кери отчаяно се опитва да направи това точно сега, макар и с ограничен успех извън Франция и Турция.

Трето, необходимо е президентът да проявява находчивост. Ако Обама се надява да спечели подкрепата на обществеността за въздушни удари, е нужно той да изостави (или поне да прикрие) явната си двойственост и да обясни с прости думи защо гражданската война в Сирия и използването на химически оръжия там има значение. Той би трябвало да направи ясни целите и стратегията на САЩ. И тогава би трябвало да повтаря тезата си високо и често.

В крайна сметка най-важната поука, която може да се извлече от изучаването на данните за обществените нагласи в миналото, е, че Белият дом би трябвало да се съсредоточи най-вече върху това да следва правилна политика и да води успешна военна кампания - и да вярва, че ако действа така, американците вероятно ще го подкрепят, коментира "Ню Йорк таймс".