Сирия: Послание от развалините на Кусейр

Сирия: Послание от развалините на Кусейр

В сряда Кусейр падна пред режима на президента Башар Асад в Сирия. Градът е стратегическо място, свързващо Дамаск с населяваните от алауитите на Асад райони по средиземноморското крайбрежие, където има пристанища и база на руските военноморски сили. Това е голям стратегически обрат. Силите на Асад сега могат да настъпят срещу доминираните от бунтовниците райони в Централна и Северна Сирия, включително срещу Алепо.

За въстаниците това е съкрушителна загуба на територия, боен дух, както и на техния снабдителен коридор към Ливан. Никой не знае дали този обрат ще е последният, но всеки знае, че сега Асад има надмощие.

Това, което промени хода на битката, бе безочливата намеса отвън. Калени в битки, добре обучени, добре въоръжени части на Хизбула - терористичната шиитска организация, която доминира в Ливан и се подчинява на Иран - преминаха в Сирия и изтласкаха бунтовниците извън Кусейр, който сирийската артилерия превърна в димящи развалини.

Това е огромна победа не само за Техеран, но и за Москва, която поддържа Асад на власт и държи много на своята база в Тартус - единствената руска база в топлите морета и извън бившия Съветски съюз. Владимир Путин разположи край брега повече от дузина руски бойни кораби за още по-голяма защита на този стратегически аванпост, както и на своя сирийски клиент.

Кой загуби? Членката на НАТО Турция, която е основен поддръжник на бунтовниците; Йордания, която е най-близкият арабски съюзник на Америка и сега е наводнена от половин милион сирийски бежанци; и съюзниците на Вашингтон от Залива, които са основните оръжейни доставчици на бунтовниците.

И САЩ, чиито държащ се като страничен наблюдател президент, който след като обяви, че Асад трябвало да си тръгне, че бил загубил всякаква легитимност и че падането му било само въпрос на време, не само че изглежда безпомощен, но и изобщо не осъзнава какво се случва.

Президентът Обама не иска там да стъпи кракът на нито един американски военнослужещ. Хубаво. Никой не го иска. Но между това да не правиш нищо и инвазията има множество междинни възможности - да се въоръжават бунтовниците, да се помогне на Турция да поддържа зона за сигурност в Северна Сирия, да се попречи на смъртоносната авиация на Асад да излита, като се бомбардират летищата ѝ - до пълно налагане на зона, забранена за полети, като се ликвидират системите за противовъздушна отбрана на режима.

Обама можеше да избере всяко стъпало от тази стълба от възможности. Той обаче не избра нито едно. Преди седмици, когато ходът на битката започна да се обръща, от администрацията изтече новината, че тя размишлявала евентуално, е, може би, да въоръжи бунтовниците. И после - нищо.

Обама си въобразява, че ако Америка изобщо не се меси, гражданска война като сирийската ще си продължи по този начин, самоконтролирайки се. Той просто не разбира, че ако Америка се оттегли от сцената, това създава вакуум, с който направо се отправя покана за вражеска намеса отвън. Ролята на суперсилата в един регионален конфликт е да възпира.

През 1958 г. президентът Айзенхауер - почитан от модерните в наши дни "реалисти" заради стратегическата му сдържаност - изпраща морски пехотинци в Ливан, за да защитят проамериканското правителство от заплахи от Сирия и Египет.

По време на Войната на Йом Кипур през 1973 г. Русия заплаши да изпрати свои войски в помощ на египетската армия. Президентът Никсън заплаши с ответни действия, изпрати подкрепления на Шести американски флот и повиши равнището на бойна готовност за американската армия по целия свят до трета степен по скалата DEFCON (5-степенна скала за бойната готовност на американската армия - бел. ред.). Русия отстъпи.

Ето така функционира този регион. Силата се възпира със сила. Вместо това Обама се занимава с празни абстракции – като "международна легитимност" - и безполезни срещи като конференциите "Приятели на Сирия".

Асад от своя страна си има истински приятел. Путин познава Обама. След като вече видя оттеглянето му от Източна Европа, пасивността му спрямо руския обструкционизъм по Иран и отстъпчивата му политика на "рестартиране", той знае, че няма от какво да се страхува от страна на американския президент.

Какъв е резултатът? Надменният Путин наводнява Сирия с оръжия. Иран, който е също толкова надменен, изпраща Корпуса на гвардейците на ислямската революция да съветват и да укрепват силите на Асад. Хизбула нахлува в Сирия и превзема Кусейр.

Какъв е отговорът на Обама? Никакво предупреждение, че подобни променящи баланса провокации ще доведат до макар и минимална реакция от страна на Америка. Дори "червената линия" на Обама за химическите оръжия е фарс. Самото ѝ обявяване говори за пасивност, изпращайки сигнал, че всичко друго освен употребата на оръжия за масово унищожение - да кажем избиването на 80 000 невинни с конвенционални оръжия - няма да получи никакъв отговор от САЩ.

А когато накрая "червената линия" с оръжията за масово унищожение бе прекрачена, Обама побърза да я изтрие. Има ли тогава нещо чудно в това, че съюзниците на Асад са в пълно настъпление - Хизбула, присъединявайки се безочливо към войната по суша, Русия, изпращайки малка армада и планини от военни доставки, Иран, предупреждавайки всички да стоят настрана?

Отговорът на Обама е да изпрати държавния секретар смирено в Москва. А Джон Кери всъщност се връща, мислейки си, че е постигнал някакъв стратегически пробив - "мирна" конференция, на която Русия ще доминира и която ще бъде използвана от нея, за да легитимизира отново Асад и да маргинализира бунтовниците.

И за да гарантира, че Кери е разбрал, къде му е мястото, Путин го остави да го чака три часа пред неговия кабинет. Руснаците знаят как да изпращат послания. А това от Кусейр е следното: Биете се за живота си. Можете да си изберете съюзници - Обама, който предлага "международна легитимност" и комично изявление от страна на Белия дом, че "Хизбула и Иран трябва незабавно да изтеглят бойците си от Сирия" или предлагащия военноморска защита Путин, иранските оръжейни доставки и хилядите бойци на Хизбула. Кое избирате?

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Свят