Сирия: Смъртта на една страна

Разпадането на Сирия заплашва целия Близък изток, външният свят трябва да действа, преди да е станало твърде късно

Сирия: Смъртта на една страна

След Първата световна война Сирия бе отрязана от трупа на Османската империя. След Втората спечели независимостта си. След гражданската война, която бушува днес, тя може да престане да функционира като държава.

И докато светът продължава да гледа безучастно /или да извръща поглед/, страната, притисната между Турция, Ливан, Йордания, Ирак и Израел, се разпада. Може би режимът на сирийския президент Башар Асад ще се срине в хаос; за известно време той би могъл да продължи да се сражава от укрепен анклав, най-голямата милиция в земя на милиции. Така или иначе, изглежда все по-вероятно Сирия да стане жертва на враждуващи военачалници, ислямисти и банди - нова Сомалия, гниеща в сърцето на Леванта.

Ако това се случи, животът на милиони хора ще бъде съсипан. Разпарчетосана Сирия ще подхрани също глобалния джихад и ще подклажда свирепите вражди в Близкия изток. Химическите оръжия на Асад, които засега са обезопасени, винаги ще бъдат изложени на риска да попаднат в опасни ръце. Тази катастрофа ще отекне в целия близкоизточен регион и отвъд него. И въпреки това външният свят, включително Америка, не прави почти нищо, за да помогне.

Пътят от Дамаск

Една от причините за колебливостта на Запада е, че още от началото на въстанието през 2011 г. Асад възприе стратегия на насилие. Като атакува Арабската пролет с танкове и хеликоптери, той превърна мирните демонстранти в членове на въоръжени милиции. Като обсипа градовете със снаряди, той изтръгна насила народа от корените му. Като накара братята си алауити да изтребват сунитското мнозинство, той примами джихадистите и убеди сирийците от други секти да се държат за него от страх, че неговото падане ще доведе до ужасяваща мъст.

Кръвта на сирийците сега изтича свободно, верската омраза тлее. Битката може да се точи години наред. Бунтовнически групировки напоследък превземат военни бази. Те контролират части от севера и изтока и се сражават в големите градове. Но бунтовниците не са само съюзници, те са и съперници и вече започват да се вземат на мушка и помежду си.

Дори Асад да не е в състояние да контролира страната си, той има всички основания да не слага оръжие. Той продължава да се радва на култовата преданост на част от алауитите и на неохотната подкрепа на други сирийци, които се опасяват от онова, което ги очаква в бъдеще. Той командва около 50 000 верни и добре въоръжени войници и десетки хиляди други, макар и недотам обучени и лоялни. Подкрепят го Русия, Иран и Ирак, които го снабдяват с пари, оръжия, съветници и жива сила. Хизбула, най-коравата ливанска милиция, също изпраща бойци на негова страна. Асад почти сигурно не може да спечели тази война, но ако съдбата не се намеси неочаквано, той няма да я загуби още дълго.

Досега боевете взеха 70 000 или повече жертви, десетки хиляди са изчезнали безследно. Режимът държи като в капан 150-200 хиляди души. Над 2 милиона са останали без дом в Сирия, борейки се да намерят храна и подслон. Почти 1 милион живеят в мизерни условия извън страната.

Страдания от такъв мащаб са безсъвестни. Това бе поуката от геноцида и гражданските войни, белязали втората половина от миналия век. И въпреки това президентът Барак Обама намекна, че спасяването на човешки живот не е достатъчна причина за военни действия. След като в Афганистан и Ирак осъзна колко трудно се опазва мирът, Америка се страхува да бъде всмукана в хаоса, който Асад сътвори. Обама бе избран да печели икономически битки у дома. Той е убеден, че изморената Америка трябва да стои настрана от поредната чуждестранна катастрофа.

Този извод, макар и разбираем, е погрешен. Като световна свръхсила, Америка по всяка вероятност ще бъде всмукана в сирийския конфликт някой ден. Дори ако президентът успее да устои на хуманитарните аргументи, ще му е трудно да пренебрегне интересите на своята страна.

Ако боевете се проточат, Сирия ще се изроди в бъркотия от воюващи феодали. Почти всичко, което Америка иска да постигне в Близкия изток, ще стане по-трудно постижимо. Възпиране на тероризма, гарантиране на енергийните доставки и предотвратяване на разпространението на оръжията за масово поразяване: за разлика например от 15-годишната гражданска война в Ливан, разпадането на Сирия заплашва всички тези задачи.

Около една пета от бунтовниците са джихадисти и те са сред най-добре организираните. Те представляват заплаха за умерените сирийци, включително за сунитите и могат да използват територии, останали извън закона, като бази за терористични акции в чужбина. Ако те застрашат Израел през Голанските възвишения, Израел ще се защити безмилостно, което несъмнено ще възпламени арабското обществено мнение. Разделена Сирия може да разкъса Ливан, понеже фамилията Асад ще разбуни тамошните си последователи. Бедната и крехка Йордания ще бъде дестабилизирана от бежанци и ислямисти. Богатият на петрол и населяван преобладаващо от шиити Ирак и сега едва се държи на крака - когато иракските сунити бъдат въвлечени в свадата, разделенията там ще се задълбочат.

Справянето с последиците от сирийския конфликт, включително с арсенала от химически оръжия на Асад, може да усложни целта да не се допусне Иран да се сдобие с ядрена бомба. Обама искаше да избегне Сирия, но Сирия ще го догони и сграбчи за врата.

Да не правиш нищо също е политика

Днес Сирия е по-опасна, отколкото беше през октомври, когато "Икономист" призова там да бъде установена зона, забранена за полети, за да не може бойната авиация на Асад да излита. Политиката на Обама да изчаква огънят в Сирия да изгори сам, се проваля. Вместо да гледа как нещата се влошават още повече, той трябва да действа.

Целта му трябва да бъде да запази онова, което е останало от Сирия. Това означава да се опита да убеди хората от обкръжението на Асад, че изборът им е унищожително поражение или прогонване на фамилията Асад - като прелюдия към преговори с бунтовниците. От зона, забранена за полети все още има нужда, за да не могат самолетите на Асад да излитат и част от ракетите му да бъдат унищожени. Това може да стане важен и дързък сигнал за решимостта на Америка, адресиран към поддръжниците на Асад.

Америка трябва да признае преходно правителство, избрано от средите на сирийската опозиция. Тя трябва да въоръжи неджихадистките бунтовнически групи, включително с ограничен брой зенитни ракети. Франция и Великобритания ще подкрепят това, дори ако други европейски държави се противопоставят. Русия подкрепя Асад отчасти за да дразни Обама. Европа и Америка не бива да се отказват от опитите да я разубедят, като ѝ обещаят дял в бъдещата, свободна Сирия.

Няма гаранции, че тази политика ще проработи. Но все пак тя поне ще изгради връзки с неджихадистките бунтовници, от които Америка ще се нуждае като съюзници в хаоса, ако Асад се задържи на власт. Днес тези умерени сирийци се чувстват тотално изоставени.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Свят