Сирни Заговезни е ден за прошка и гонене на злото

В Русенско паленето на чардаци е стара традиция

Сиропусна неделя или Сирни Заговезни отбелязваме в неделя, с което се слага началото на великденските строги седемседмични пости, но най-вече хората си искат и дават прошка.

На места в България се палят ритуални огньове за прогонване на злото, чиито пламъци се прескачат за здраве, а с пепелта от огъня децата "очернят" лицата на по-възрастните също за здраве. Затова празникът е познат и като Поклади.

В Русенско се правят специални чардаци от изсушени царевични стебла или слама, които се палят с падането на мрака, а децата се маскират и ходят по къщите да плашат злите духове, заради което по-възрастните ги черпят. 

 

Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. За трапезата се приготвят баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито и задължителната бяла халва с ядки.

 

Тя е необходима за извършването на ритуала хамкане в края на вечерята. Парченце от бялата халва се завързва на червен вълнен конец, който се привързва и се спуска от тавана. Халвата може да бъде заменена от варено яйце. Най-възрастният мъж в къщата завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

 

Празникът е известен още и като Неделя на Всеопрощението. На този ден по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри, и навсякъде по-младите искат прошка за изминалата година и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате..." "Просто да ти е, Господ да прощава" е задължителният отговор.

 

На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви."  

Още от България