Системата за социална защита в България е била адекватна през кризата

България е успяла да намали най-тежките последици от кризата за жизнения стандарт на хората благодарение предимно на адекватната си социална политика, сочат заключенията в последния доклад на Световната банка и Институт "Отворено общество" за благосъстоянието на домакинствата по време на рецесията през 2010 г. и периода на възстановяване.

Изследването е обхванало 2400 домакинства в страната.

Докладът беше представен във вторник от експерти в Световната банка.

Според Маркус Репник - постоянен представител на Световната банка в България, ефективността на системата за социална защита за справяне с кризата е била на добро ниво, но с оглед на перспективите тя се нуждае от по-нататъшно укрепване.

През 2009 г. разходите за социална защита са нараснали значително и по този начин са смекчили последиците от кризата предимно за най-уязвимите групи, констатират авторите на проучването. Данни сочат, че БВП е отбелязал спад от 5.5 на сто през 2009 г. и ръст от 0.2 процента през 2010 г. Потреблението на домакинствата е спаднало със 7.2 на сто през 2009 г. и с 1.3 на сто през 2010 г.

Въпреки колебанията в производството българските домакинства през 2009-2010 г. са задържали доходите си на нивото от 2008 г. В началото на 2011 г. обаче броят на бедните домакинства нараства и бележи ръст от 2 процента. Около 21 процента от населението е било бедно през февруари 2010 г. и нараства до 23 процента година по-късно. Профилът на бедността през 2011 г. е бил сходен с този от предкризисния период, обобщават експертите.

Реалните доходи на домакинствата през 2009 г. и 2010 г. са се запазили относително стабилни, като спадът е смекчен от експанзионистичната политика на социална защита през 2009 г., отчита докладът. Според данните общите разходи за работна заплата на човек от населението е отбелязал ръст от 3 процента през 2009 г., последван от 6-месечен спад през 2010 г. Намаляването на доходите е било смекчено през 2010 г. от политиката на социална защита, насочена към стимулиране на техния ръст, коментират експертите.

Делът на обезщетенията за безработица е нараснал почти тройно през 2009 г., а през 2010 г. е отбелязал допълнителен ръст от 12 процента. Пенсиите и семейните помощи са нараснали съответно с 22 и 44 на сто през 2009 г. Според изследването две години след началото на кризата делът на трудовите доходи претърпява промяна и от 2008 г. до 2010 г. намалява от 65 процента до малко под 60 на сто. За същия период доходите от социална защита нарастват от 27 на сто на 34.3 процента. Към края на 2010 г. една трета от доходите на средното домакинство са били зависими от програми за социална защита, посочват експертите.

Кризата не е довела до съществени изменения в профила на бедността. Според проучването в периода февруари 2010 г. - 2011 г. общият дял на безработните е около 13.8-13.9%, като се забелязва нарастване на дела на уязвимите групи - младежи, роми, хора с ниско образование. Въздействието на кризата е било усетено най-сериозно от малцинствата, предимно сред ромското и турското население, сочи изследването.

Домакинствата са отговорили на кризата главно като са намалили разходите си за храна, облекло, електричество, отопление и вода, стоки за дълготрайна употреба, които не са от първа необходимост. Около 40 на сто от домакинствата са намалили разходите си за комунални услуги. Най-бедните най-често намаляват разходите си за храна в сравнение с богатите. Около 20 процента от домакинствата са престанали да купуват редовно предписваните им лекарства. През 2010 г. 62 на сто от ромите и 41 от турските домакинства са престанали да купуват редовно лекарства. 33 на сто ромите и 18 на сто турското население са пропуснали профилактични прегледи, отбелязват изследователите.

Авторите на проучването обобщават, че въздействието на кризата върху заетостта и нивото на бедност у нас щеше да е далеч по-силно, ако я нямаше намесата на правителството. Ключова роля за смекчаване на ефектите от кризата през 2009 - 2010 г. е изиграла политиката на социална защита, сред които мерките за обезщетенията по линия на социалното осигуряване, посочват експертите.