Системен хаос в Медицинския одит компрометира контрола в болниците

Системен хаос в Медицинския одит компрометира контрола в болниците

В работата на Изпълнителната агенция “Медицински одит“ (ИАМО) има системно повтарящи се пропуски и грешки, които съзнателно или не правят актовете ѝ уязвими в съда и в крайна сметка установените от нея нарушения в болниците могат да останат и остават без наказания. Това става ясно от последните доклади от проверки на Инспектората на Министерството на здравеопазването за работата на Медицинския одит, предоставени на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация.

МЗ предостави достъп до два от трите последни доклада, тъй като единият е изпратен на прокуратурата и може да е част от образувано досъдебно производство. През юни прокуратурата обяви, че разследва ИАМО за потулването на лекарски грешки при смъртни случаи в болниците, а директорката на агенцията проф. Златица Петрова беше временно отстранена от длъжност. Мащабно проучване на съдебната практика пък установи, че 65% от наложените от Медицинския одит наказания на болниците падат в съда.

Оказва се, че пробойните в работата на агенцията са ясни и се потвърждават и от вътрешните проверки на здравното министерство през последните години, за което ръководствата на МЗ са били уведомени. Единият доклад е от април 2017 година по времето на служебния министър Илко Семерджиев, който смени шефката на Медицинския одит Златица Петрова, но след изборите тя беше възстановена начело на агенцията през юни 2017 година. Вторият доклад е от октомври 2017 в момент на безвластие между оттеглянето на министър Николай Петров и заемането на поста от Кирил Ананиев.

Проверките са по сигнали на служители на ИАМО и потвърждават, че контролната дейност на агенцията е със занижена ефективност, но не се наемат да кажат дали това е съзнателно, както се твърди в сигналите. Потвърждава се и наличието на голям брой изгубени дела от агенцията.

“От изложеното е видно, че в ИАМО е налице занижена ефективност на контролната дейност, поради което има основание да се счита, че твърдението на подателя на сигнала се потвърждават. Дали това е “съзнателно", не е в компетентността на Инспектората да установи“, е едно от заключенията в доклада, адресиран до министър Семерджиев.

Един (подписва) за всички

И двата доклада съдържат идентични констатации за това, че един човек е подписвал докладите от проверки вместо останалите членове на проверяващата комисия, което е недопустимо и противоречи на принципите за обективност, независимост и безпристрастност на контролните органи. Един човек се е подписвал вместо останалите при проверки в болниците “Токуда“, университетските “Свети Георги“-Пловдив и “Георги Странски“ -Плевен и в многопрофилната болница в Кюстндил.

“В агенцията е въведена практика отсъстващите лица да бъдат подписвани със запетая, без да е ясно кой и на какво основание полага подписа. За недопустимо се счита членовете на комисията, извършила проверката да бъдат подписвани със запетая при изготвянето на констативни протоколи и на докладите до изпълнителния директор, доколкото констативният протокол и докладът от проверката отразяват обстоятелствата, установени от комисията при нейното извършване, констатираните нарушения и дадените препоръки“, се казва проверяващите от инспектората.

Това на практика поставя под сериозно съмнение безпристрастността на констатациите от проверките, доколко изводите от тях отразяват действителността или са манипулирани в ущърб или в изгода на едно или друго лечебно заведение.

Доклад до директора предшества акта за нарушение

Друг повтарящ се извод е, че изготвянето на доклад от проверката до директора на агенцията преди издаването на акт за административно нарушение е правно необосновано и противоречи на принципа за безпристрастност на контролните органи.

Идеята е, че проверяващите служители трябва да са свободни да съставят какъвто преценят акт.

В един от случаите, отнасящ се до проверка на болница “Токуда“, на директора на ИАМО е представен доклад за резултатите от извършената проверка преди съставянето на акт и преди приключване дейността на комисията.

Актовете се бавят

Масово докладите и актовете от проверки на ИАМО не се съставят в срок, което също ги компрометира и подлежат на отмяна от съда.

“С оглед констатираното неспазване на установените срокове за съставяне на отделните документи в хода на контролното производство, комисията обръща внимание, че съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Поради кратките давностни срокове, заложени в закона, закъснение от един месец при изготвянето на доклада за извършената проверка би довело до прекратяване на административно наказателното производство и пропускане на , възможността за налагане на административно наказание на виновните лица. В тази връзка комисията счита, че при подобни случаи следва да се търси дисциплинарна отговорност на отговорните за забавянето длъжностни лица“, посочват от инспектората.

Така например, във вече цитираната проверка на болница “Токуда“ актът е съставен на 26 септември 2017 година, в последния ден преди изтичането на 3-месечния срок от откриване на нарушението. В акта пък е отбелязано, че нарушението е установено на 30 юни 2017 г., а констативният протокол е от 27 юни 2017 година, т.е. 3 дни преди установяването му.

Освен това проверяващите обръщат внимание, че е недопустимо хора от ръководството на агенцията като зам.-директор и главен секретар да бъдат включвани в състава на комисии, извършващи проверки, отново заради принципа на безпристрастност.

Едни работят, други се намират на работа

Проверките на инспектората установяват и хаос по отношение на назначенията и натовареността на служителите. Така например имало инспектори с над 26 извършени проверки през една календарна година и инспектори без извършени проверки или с една или две.

Същевременно прави впечатление и неравномерност на възлаганите проверки в течение на календарната година. Един инспектор например бил включен в 6 проверки през един календарен месец и в нито една проверка през друг календарен месец.

Проверките констатират диспропорции при определянето на възнагражденията на служителите, но не успяват да докажат твърденията в сигналите, че хората с по-високи заплати са приближени на директора.

Още по темата
Още от България