Системните проблеми очаквано взимат жертви. Какви са фактите за МиГ 29

Изтребител МиГ 29 падна в Черно море по време на учение. Това е ясно към момента. Причините за инцидента ще се уточняват дълго време, но възможностите са техническа неизправност или пилотска грешка.

Зад този пореден трагичен случай във военната авиация обаче прозират системни проблеми. Те са ясни от години и с тях не са се справили поредица правителства.

Какви са фактите?

1. Българските пилоти летят опасно малко. По неофициална информация дори пилотите, които летят най-много, имат по около 35 часа (числото варира) във въздуха на година. Според изискванията на НАТО пилотите трябва да летят средно около 180 часа годишно.

2. Изпълнението на задача в морски условия през нощта е сложно, а техниката в българските ВВС не е адекватна на съвременните възможности. 

Това е третият голям инцидент с МиГ 29 у нас. Първият е през 1994 година, а вторият през 2012 година.

3. Липсата на достатъчно практика се обяснява с недостатъчно финансиране и малкото машини в изправно състояние. И в момента летят едва около 5-6 изтребители МиГ 29.

4. Въпреки че България е член на НАТО от 2004 година, разчита само на старите съветски машини, за да охранява въздушното си пространство. Поддръжката им обаче е изключително трудна, като минава през страна, която не е членка на НАТО – Русия.

5. И в момента руската корпорация "РСК МиГ" изпълнява договори за ремонт на българските изтребители, по които има сериозно забавяне. Правителството на Бойко Борисов сключи рамково споразумение с руснаците за над 80 млн. лева, по което бяха подписани серия договори, които трябваше да свалят напрежението във Военновъздушните сили и да осигурят изпълнението на мисията Air Policing.

През 2015 година тогавашният военен министър Николай Ненчев се опита да заобиколи руснаците и сключи ограничен договор с Полша, заради който прокуратурата му повдигна обвинение. Впоследствие Ненчев бе оправдан, но Полша няма капацитет да поддържа напълно МиГ-овете. 

6. За периода 2006-2020 година България сключи договори за поддръжката на МиГ 29 на обща стойност 275 млн. лева без ДДС.

7. Състоянието на бойната авиация е ясна от години. Избухват периодични скандали, които затихват с времето и нещата продължават по старому.

8. България купи 8 нови изтребители F-16, които ще бъдат доставени през следващите години. Използването на МиГ-овете обаче остава без алтернатива дори след доставката на новите самолети. За да се премине изцяло към нова платформа, трябва да се закупят най-малко още 8 нови изтребители, което не се знае кога ще стане.

Закупуването на нови изтребители се точеше с години. Процесът се забавяше заади различни интереси и непоследователност.

9. Инженерите и пилотите в авиобазата "Граф Игнатиево" от години полагат неимоверни усилия България въобще да разполага с бойна авиация. Сключените от последното редовно правителство договори за поддръжката на самолетите от военната авиация, не само на МиГ 29, но и на Су 25, успокоиха донякъде ситуацията.

Друг е въпросът как се изпълнява споразумението с РСК "МиГ".

10. България от години е изправена пред въпроса може ли сама да охранява небето си. Това се дължи изцяло на технически проблеми. Има възможности страната ни да разчита изцяло на съюзници за охраната на въздушното си пространство. Подобно решение обаче е силно непопулярно на политическо ниво. То не би се възприело и от военните, тъй като страната ни има богата история във военната авиация и човешки потенциал. Подобна стъпка е много крайна и ще има силно отрицателни последици за мотивацията на хората във Военновъздушните сили.

11. Всичко е "секретно"

Една от предпоставките за замитането на системните проблеми е "секретността" и липсата на публичност. Военното министерство удобно засекретява всевъзможна информация за състоянието на авиацията и не само.

Нормално за сектора в цял свят е да има ограничения на публичната информация.

Но в България почти всичко е "строго секретно".

Ако имаше възможност, вероятно щяха да бъдат засекретени и всички инциденти.

Споделяне
Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още по темата

Още от Вярно или не?

Започна кампанията за предсрочните избори. Ще променят ли нещо те?