Ситуацията се променя. Македонците вече признават, че проблемът не е само България

Ситуацията около европерспективата на Северна Македония осезаемо се промени през последните седмици. Доскоро Скопие твърдеше, че България е единствената страна, която блокира старта на преговори за членство в ЕС, но европейски дипломати потвърдиха по-рано тази седмица, че и други страни имат резерви към разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани.

Това стана ясно малко преди срещата на върха между лидерите на ЕС и Западните Балкани в Бърдо, Словения, в началото на октомври под егидата на словенското ротационно председателство, чиито основен приоритет бе започването на преговори със Скопие и Тирана.

Така остава отворен въпросът дали не бе изпуснат момента за стартиране на преговори със Северна Македония миналата година, когато с изключение на България имаше формирано относително съгласие.

Темата бе повдигната от много анализатори тогава, но София се провали в опита си да убеди другите европейски страни да включат българските изисквания в преговорната рамка на Северна Македония, а Скопие отказваше да направи реални стъпки за изпълнението му, разчитайки и на натиска от ЕК и САЩ към България.

Maкедонците реализираха серия европейски обиколки, в които обясняваха, че са жертва на България вместо да търсят възможност за бърз пробив. А София не можеше да обясни на партньорите си в ЕС какъв точно е проблема със Скопие и така моментът бе изпуснат, въпреки че присъединяването на Северна Македония е от интерес и на двете страни, и на целия регион.

Очаквано развитие?

Македонски експерти, цитирани от изданието "Плусинфо" и БГНЕС, отбелязват, че ходът на Съюза е очакван, тъй като все повече държави-членки се противопоставят публично на идеята за разширяване на европейското семейство, но от друга страна, липсата на консенсус относно разширяването означава и липса на консенсус срещу разширяването.

Особено интересно е изявлението на министъра на отбраната Радмила Шекеринска, която само часове след публикуването на отрезвяващия текст от Ройтерс заяви, че ЕС стана много трудно да се управлява и че евентуалното разширяване с още пет или шест държави ще създаде допълнителен хаос в европейското семейство.

Реакцията на външния министър Буяр Османи не беше с нищо по-добра, след като той посочи, че посланието от ЕС не е добро, но че няма нищо ново в него.

Това вероятно е причината за гнева на председателя на парламентарната комисия по външни работи Антонио Милошоски, който твърди, че Буяр Османи и премиерът Зоран Заев са знаели преди две години, че ЕС не планира "да ни отвори портата, а просто ще ни остави отвън и ще ни чете приспивни приказки за това колко красиво е вътре".

Знаели ли са македонските управляващи?

Милошоски казва, че външният министър Буяр Османи и премиерът Зоран Заев отдавна са били информирани, че ЕС ще затегне спирачките и ще блокира разширяването.

"Глупаво е да се държим изненадани сега, защото аз самият казах преди две години, че България не е единствената държава-членка на ЕС, която блокира европейския път на Македония, но че три или четири други държави са против. Но тогава правителството ме обвини, че разпространявам фалшиви новини", каза Милошоски.

Той добавя, че сега Македония няма друг избор, освен да изчака изборите във Франция, въпреки че, както той казва, резултатите от изборите там няма да зависят твърде много от решението на ЕС.

Липса на консенсус в ЕС

По-рано тази седмица Ройтерс цитира вътрешен европейски документ, според който ЕС опасявайки се от политическа реакция в държавите-членки, вече не може да се съгласи да даде гаранция за бъдещо членство на шестте балкански държави, които преди получиха обещание да се присъединят. Освен това агенцията е говорила с четирима европейски дипломати.

На срещата ЕС планираше да потвърди обещанието си отпреди 18 години за "недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани", но засега няма съгласие около този текст.

Според Ройтерс богатите северни страни като Дания, Франция и Нидерландия се опасяват от повторение на прибързаното присъединяване на Румъния и България през 2007 г. и лошо управляваната миграция на източноевропейски работници към Великобритания, която обърна много британци срещу ЕС.

Дори в крайна сметка да се стигне до обща позиция, противоречията отразяват парализата в плана на ЕС да изгради "приятелски кръг" от Украйна до Тунис, като предложи по-тесни връзки, търговия и помощ.

Държавите, които подкрепят разширяването, включително Австрия, Италия, Хърватия, Словения и балтийските страни, упрекват Германия и Франция за това, че не са принудили България да отмени ветото си. Напредъкът на Албания също е спрян, защото е свързана със Северна Македония в процеса на разширяване.

Какво следва?

САЩ и ЕК оказват силен натиск България да преразгледа позицията си. Скопие обаче до момента не предприема реални стъпки за изпълняване на българските изисквания.

Целта на ЕК и Скопие е да се възползват от словенското ротационнно председателство на ЕС, което силно подкрепя разширяването на ЕС. Следващата година обаче започва френското председателство, което съвпада и с президентските избори във Франция.

Разширяването на ЕС със сигурност няма да е най-удобната тема за президента Еманюел Макрон в предизборна кампания, в която ще се изправи срещу крайнодясната Марин льо Пен.