Сивата икономика е между 30 и 75% в различните сектори

Сивата икономика е между 30 и 75% в различните сектори

Сивите практики варират в изключително широките граници между 30 и 75%, сочи проучване на Асоциация на индустриалния капитал в България. Организацията ще публикува от понеделник серия от материали, наречена “Сивата икономика – браншови разрез”, в които ще се изследват нивата на неформалната икономика в различните браншове. На първите места по сиви практики са инфраструктурното строителство, туризмът и здравеопазването.

Поради особеностите на дейността в тези браншове (сезонна работа, изпълняват се отделни поръчки, налице е огромно текучество на персонала), сенчестият бизнес достига изключително високи стойности – до такава степен, че става определящ за тези браншове.

Работодателите са на мнение, че сивите практики са повече в браншовете и дейностите, при които има високи данъци и се изисква по-голям капиталов ресурс.

Значителни “сиви”сектори съществуват и в леката промишленост, особено при акцизните стоки (производство на алкохол, цигари, горива), в текстила и транспорта. Според работодателите тук широкото разпространение на неформалната икономика се дължи на възможността за значителни печалби, които могат да бъдат реализирани при укриване на обороти и неиздаване на платежни документи или фактуриране под реалните цени, поради големите обороти, които се реализират ежедневно.

По мнението на изследваните работодатели най-малко и сравнително по-рядко срещани са сивите практики в браншове като машиностроенето, небанковите финансови услуги и пощенските услуги (между 10 и 15%).

В изследванията работодателите застъпват мнението, че в последните две години ситуацията видимо се е усложнила. Кризата се разглежда като мощен катализатор на сивите практики.

Според работодателите, в момента няма бранш, който да не е засегнат от неформалната икономика. Сенчестите практики стават общ белег на икономиката, необходим елемент от битието на икономическите субекти. Причините са тривиални: разходите за труд стават прекалено високи и работодателите търсят начини да се “спасят поединично”.

Браншовите изследвания на АИКБ открояват немалка група работодатели, според които неформалната икономика има всеобхватен характер. Сивите практики имат типични браншови лица, макар че като цяло са навсякъде, където има възможности за бързи печалби чрез заобикаляне на законите и регулациите, неплащане на данъците и акцизите.

Браншовите изследвания показват, че има строга зависимост между проблемите в даден бранш и вероятността в отговор на тези проблеми да се развият сиви практики. Според изследваните работодатели браншовете страдат от няколко общи сериозни проблема – свит местен (български) пазар, слаби възможности за поглъщане на нови стоки и услуги,

затруднена възможност да се излезе на европейските пазари. Други пречки пред бизнеса са нелоялна конкуренция, проблеми със снабдяването с материали, липсата на квалифицирани кадри, забавените плащания от държавата, опорочаването на търговете и въвеждането на корупционното поведение като модел за печелене на търгове и поръчки. Малките и средни фирми се оплакват от труден достъп до кредити и кражби на разработки или ползването на чужди разработки.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?