Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

"Сивата"" икономика ще посивее още повече*

0 коментара

Според регулативен проект на Националния осигурителен институт и Министерство на труда и социалната политика, от началото на 2003 г. се въвежда минимална база за изчисляване на задължителните осигурителни вноски по трудови договори. Тази база е различна за 54 групи трудови правоотношения, които са класифицирани според позицията на работника и сектора на дейността. Това означава, че минимумът на задължителните осигуровки де факто скача почти за всички (с изключение на "нискоквалифицираните работници" в сектор "здравеопазване и социални услуги, образование, държавно управление и отбрана, дейности, обслужващи обществото и личността").

Преките ефекти от тази административна мярка се отнасят до пазара на труда. Затова напомняме няколко закономерности при увеличаването на данъчно-осигурителната тежест:

  • Негативен ефект върху официалната заетост. (за неформалната заетост в България виж Measuring Shadow Economy in Bulgaria). Това е особено валидно при висока еластичност на предлагането на труд, което вероятно съществува в секторите с по-ниска средна производителност.
  • Негативен ефект върху ръста на разполагаемия доход.
  • Нарастващи unit labor costs (разходите за труд на единица добавена стойност). Това би се отразило негативно върху предлагането на пазарите на стоки и услуги и следователно би имало отрицателен ефект върху ръста на добавената стойност.
  • Забавящ ефект върху оборота на фирми и работни места и следователно негативен ефект върху ръста на средната производителност на труда и доходите.
  • Част от формалната заетост вероятно ще бъде реално съкратена (а не само официално). Това се отнася за работниците с доходи около минималната работна заплата.
  • На практика за различните отрасли се създават минимални заплати, които фирмите трябва да поддържат или поне задължително да заплащат осигурителни вноски върху тях. По този начин с държавна намеса се създават бариери на входа, които ограничават навлизането на фирмите в даден сектор до броя на тези, които могат да ги удовлетворят. Например фирма, която се занимава с търговия следва да осигурява работниците си на минимална заплата между 140 и 340 лева. Ако не може да покрие тези осигуровки или преминава "на сиво" или преустановява дейността си.
  • Очакваният ефект от всички това според сметките на държавната

администрация е 400 млн. лева допълнителни приходи в бюджета на НОИ. Ако в един стилизиран пример отнесем тези 400 млн. лева към очакваните през 2002 г. постъпления в бюджета за осигуряване (3468.7 млн. лева) се вижда, че съгласно сметките на администрацията въвеждането на минимални прагове на осигуряване ще увеличи приходите с 11.5%. Така че, ако към относителното тегло на разходите за осигуряване в долната таблица добавим тези 11.5%, общата осигурителна тежест нараства от 32% (осигуровки за пенсия, данък ПКБ, здравно осигурителни вноски) до 35.68% и разполагаемият доход в този обобщен пример намалява от 59% на 55.3% от средната работна заплата.

Как изглежда структурата на разходите за труд на "средния работник" в България сега:

  % от общите разходи за труд
Данък върху личния доход 9
Вноски за пенсии, трудова злополука, професионално заболяване, майчинство 24,5
Вноска за фонд ПКБ 3
Здравно-осигурителни вноски 4.5
Разполагаем доход 59
Общо разходи за труд, платени от работодателя 100

Изчисленията са на база на схемата за данъчно-осигурително облагане в България през 2002 г.; прието е, че брутната заплата е равна на 283 лв. (което е размерът на средната работна заплата според очакванията на правителството за 2002 г.); прието e, че работникът не плаща задължителни осигуровки за деца. Сметката означава, че при заплата по трудов договор от 283 лв., разходът за работодателят е 376 лв., а нетният доход на заетия е 220 лв.

Планът на министерството, и съответно - сметката за приходите - е съставен при основното допускане, че след промяната автоматично фирмите и самоосигуряващите се започват да плащат повече.

Първо, изобщо не е ясно, че всички, които досега са плащали, ще продължат да го правят (виж по-долу).

Второ, новата система предполага значителни разходи по контрол, които изглежда не са взети предвид.

Трето, в икономиката се създава толкова доход, колкото се създава, и не повече - т.е. всеки лев, получен във фондовете на НОИ, е отнет от някаква друга възможна стопанска употреба. Независимо дали това е инвестиция или потребление, намаленият разполагаем доход означава промени в растежа, заетостта и дори данъците в средносрочен и дългосрочен план.

От това произтичат няколко извода и предупреждения за плановете на НОИ и Министерството на труда и социалната политика:

  • Т.нар. "борба със сивата икономика" вероятно ще ражда още повече сива икономика. Опитът да бъдат изкарани на светло по-голяма част от действителната заетост и доходи чрез допълнително "наказване" на тези, които плащат данъци и осигуровки, изглежда нерационален. Онази част от неформалната заетост, която изцяло стои на сянка (а именно работници с пределна производителност, по-ниска от минималната работна заплата), ще продължи да бъде неформална. Част от частично-формалната заетост ще стане напълно неформална, което ще намали базата за облагане с осигурителен данък. Основна азбучна истина, когато става въпрос за сенчеста икономика е, че неформалният сектор нараства при увеличаване на данъчната тежест, както и при усложняване на процедурата за определяне на дължимите вноски. На практика с въвеждането на минимални прагове за осигуряване, вариращи от 100 до 610 лева и на 54 различни категории, се наблюдават и двата ефекта едновременно.
  • Очакванията на НОИ за нарастване на приходите с 400 млн. лева в резултат на предприетата реформа са твърде съмнителни като изглед за успех. Дори е възможно общите приходи да намалеят, ако се сметнат и разходите за контрол и прилагане на нововъведението, които не са пресмятани изобщо. Те предполагат сложен апарат и сложни проверки, почти неосъществими и като методика, и като процедура без авторитарно-репресивна машина. Вероятно в пакета мерки, осигуряващи изпълнението, ще бъде наложено със закон и задължението на работодателите да регистрират договорите с работниците в бюрата по труда. Допълнителният разход ще бъде пренебрежим за големите и по-значим за малките фирми. Онези, които спазват закона, ще имат по-малко възможности да реагират на промени в пазарната конюнктура.
  • Въпреки нарастването на осигурителната тежест, облагаемата основа е логично да намалее, което прави общият ефект от "мероприятието" неясен. Не е ясно по какъв начин държавните органи ще следят и контролират определянето на всеки един работещ в посочените 54 категории. Например, напълно резонно е да очакваме, че заетите на половин работен ден ще нараснат, защото в този случаи се дължи половината от осигурителната вноска.
  • Както стана дума, представители на НОИ възнамеряват да контролират и проверяват фирми, "които изглеждат съмнителни, дали служителите са правилно класифицирани по категории труд". Тоест идват във вашата фирма и примерно констатират, че за този профил на дейност би трябвало да има повече аналитични, а не приложни специалисти например. На първо място, предвид спецификите на работа в различните сектори, на практика ще бъде невъзможно за държавните експерти да категоризират служителите по длъжности и да преценяват дали декларираните длъжности отговарят на реално изпълняваните функции. По-вероятно е това да се превърне в нов източник за корупция и дискреция от страна на държавната администрация, като фирмите, които намерят "правилния подход", могат и да не попаднат в обхвата на регулацията.
  • Концепцията на министерството би била приложима, ако структурата на стопанството се замрази при някакво съвременно състояние. Това ни се струва невъзможно поради отворения характер на икономиката и свободата (макар и относителна) на придвижване. Цената на нововъведението ще бъдат и по-малкото чуждестранни инвестиции.
  • В основата на идеята е да се реши проблема с дълга на НОИ, днес - грубо пресметнат - малко под един милиард лева. Когато през 2004 г. се окаже, че експериментът е неуспешен, и квази-фискалните, и институционалните начини за поправяне на положението ще са доста по-ограничени от днес.

* Заглавието е на mediapool.bg

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.