Сивите плащания в здравеопазването са между 50 и 75%

Сивата икономика в здравеопазването е между 50 и 75%, сочат данните от проучване сред работодателите, чиито данни бяха оповестени от Асоциация на индустриалния капитал в България в понеделник.

Плащането на “пари в пликче“ се сочи от изследваните работодатели като една от основните сиви практики в бранша (76 %). Имат се предвид скритите доплащания от пациентите и техните близки. Също така като типични сиви дейности в бранша са посочени даването и получаването на “подкупи” (посочено от 32%). Нерядко “пликчето” се прикрива зад по-приемливи каузи като доброволни дарения, “дребни“ подаръци. Не липсват и случаи на откровени изнудвания. От друга страна, факт е, че има лекари и цели болници, където подобен род практики са невъзможни. Вероятно затова делът на медицинските услуги, при които се налага да се дава “пликче с пари”, е 32%.

Работа на трудов договор за една сума плюс устни договорки за по-голямо заплащане, социално и здравно осигуряване върху по-ниски суми от реално получаваните, нередовно изплащане на трудовите възнаграждения са други сиви практики в бранша. Почти една четвърт от изследваните работодатели споменават като често срещаща се сива практика удълженото работно време без доплащане, а нарушеното право на отдих и отпуск се посочва по-скоро като изключение в бранша.

Друг силно разпространен вид сиви практики в бранша са финансовите нарушения. Това са практиките за нереално отчитане на показателите за финансовата и стопанска дейност. Голяма част от фирмите в бранша са склонни да обявяват по-ниски обороти, по-малки печалби, да не издават финансови документи за част от сделките, да прибягват към разплащащия в брой с цел укриване на обороти.

Повече от 80% от работодателите от бранша отбелязват, че работата в условия на “сиви икономически практики“ е унизителна, а почти 100 % смятат, че сивата икономика съсипва имиджа на съсловието.

Според работодателите от здравеопазването, кризата в най-слаба степен оказва влияние върху обхвата и разпространението на сивата икономика в бранша – тя има своето стагниращо влияние, но не е най-голямата беда за здравеопазването. 64% от работодателите смятат, че за наличието на сиви практики оказва влияние цялостната държавна политика, а 52% са на мнение, че основен фактор са противоречивите и необмислени промени в законодателството.

Експерти от бранша споделят, че в днешни условия здравеопазването е изправено пред редица предизвикателства като недостатъчно финансиране на болниците, намаляване на броя на лекарите и сестрите, наличие на диспропорция във възрастовата структура на персонала на медицинските заведения, ниско заплащане на наетите лица, което в повечето случаи води до искане на “пари под масата” и подаръци от страна на пациентите.

Браншовото изследване сочи още, че трябва да се тръгне от извършването на редица законодателни промени, целящи ограничаването на обхвата на сивите практики в бранша. Преобладаваща част от работодателите (87.5 %) смятат, че осъществяването на по-строг и ефикасен контрол срещу нелоялната конкуренция би спомогнало за по-добрата работа на фирмите в бранша. Не по-маловажно за нормалното функциониране на фирмите е също така намаляването на административните прегради и бюрокрацията (79.2 %). Предприемането на инициативи, свързани с изменения в областта на трудовото законодателство, в това число намаляване на корпоративния данък и вноските на дължимите социални осигуровки за наетите лица се сочат от работодателите като мерки, които биха способствали за намаляване на сивите практики в здравеопазването.

Още от България