"Сивият кардинал" поглежда към президентския пост в Русия?

Игор Сечин

От месеци в политическото пространство се носят слухове за скорошна оставка на кабинета Медведев. Нищо чудно - с оглед световната икономическа криза нестабилната властова вертикала в Русия няма шанс срещу заплахата от стагнация в икономиката.

Политолози и икономисти взеха да обсъждат евентуални приемници - и то не само на премиера, но и на президента.

Неколцина експерти съзряха бъдещ президент в сивия кардинал на Кремъл, петролния "олигарх" на държавна служба Игор Сечин.

Лидерският му потенциал бе признат и от Запада. Сп. "Тайм" включи Сечин в последната си класация на 100-те най-влиятелни хора в света - той стана единственият в списъка руски политик и топмениджър (загдето купи ТНК-БП като президент на държавната компания "Роснефт", сключи мащабен 25-годишен договор, предвиждащ петролни продажби за Китай, и заради способността да прокарва много свои решения, макар да не заема пост в Кремъл). В рейтинга впрочем липсва Владимир Путин за разлика от Барак Обама - колегата му в Белия дом, и редица европейски държавни глави.

Доскоро сенчеста фигура в Кремъл, споменаван само след остри конфликти и наричан зад гърба му "путинския чистач", днес Игор Сечин впечатлява като резултатен топмениджър, често се мярка по телевизионните екрани и в печата - не само в Русия, но и на Запад. С подобно рекламно представяне, за да изпъкне като харизматичен, силен политик, способен "да решава въпросите", започна навремето да гради избирателни кампании и неговият шеф - държавният глава Владимир Путин.

Другите "потенциални приемници" като Сергей Иванов и Вячеслав Володин грейват на синия екран доста по-рядко; електоратът не ги припознава твърде като национални лидери. Многобройните противници и малкото привърженици на Сечин го знаят като суров бранител на твърдата държавност, противник на приватизацията, майстор на гъвкавия подход. Години наред, стоейки зад рамото на Владимир Путин, Сечин покровителстваше множество политици - но трудно бихме посочили някой, достоен да го наречем негов приятел.

Затова пък президентът на "Роснефт" си е спечелил доста недоброжелатели - и на политическото поле, и в икономическите среди. Гореспоменатият "китайски договор" например, насочил към 50-годишния Сечин вниманието на Запада, буди премного въпроси. Според източници, запознати с преговорите, има предложение цените на петрола за Китай, както и в предишния договор, да се посочат с включено "намаление за страната" от 1,5 долара на барел. Неясни остават и маршрутите за превоз на горивото: по върховете все още спорят ожесточено кой да финансира разширяването на тръбопровода до Китай - "Роснефт", която се кани монополно да изнася петрол за КНР, или "Транснефт", националният тръбопроводен монополист, създаден, за да работи в интерес на всички петролни дружества.

Днес "Транснефт" е равноотдалечена от всяка фирма доставчик, но според експерти Игор Сечин се стреми да я превърне в своя обслужваща компания. С едничкото изявление, че не желае да плаща разширяването на тръбата "Сковородино-Мохе" с приходи от дългосрочните цени, Сечин си спечели според мен трима противници наведнъж: шефа на "Транснефт" Николай Токарев, шефа на енергийното министерство Александър Новак и вицепремиера Аркадий Дворкович, отговарящ за горивноенергийния комплекс. Тези противници обаче за него не са "новобранци", а по-скоро традиционни опоненти.

Докато Владимир Путин бе министър-председател, Игор Сечин заемаше поста вицепремиер по горивноенергийния комплекс, а днес тази длъжност е в ръцете на Дворкович, протеже на Дмитрий Медведев. Двамата дори не крият, че се недолюбват, постоянно пращат на Путин писма, в които всеки критикува начинанията на другия, разменят си нападки по страниците на печата и из кремълските коридори.

Поне да бяха спорили само в публичното пространство и на хартия - други обаче са методите на "Игор Грозни", както нарича Сечин журналистът Едуард Щайнер от австрийския в. "Пресе". Той предпочита да издърпва чергата изпод краката на своите конкуренти. Сиреч, "удряйки" по влиянието на Дворкович, Сечин може би се прицелва по-горе - чак в покровителя му, премиера Дмитрий Медведев.

Някога част от тандема "Путин-Медведев", днешният министър-председател се е превърнал кажи-речи в приложение към айфона си, в марионетна фигура, изгубила предишното си влияние върху първото лице, а и върху политическото пространство. Президентът все по-често критикува министри от неговия кабинет. Възможно е наистина премиерът да остане в креслото си, но просто като номинална фигура, неподкрепяна от съответната "свита". Защото една след друга вече хвърчат главите на негови протежета и съратници, следвали тъй или инак либералния курс.

Кланът на "силовите шефове", олицетворяван днес от Игор Сечин, стремително заздравява влиянието си. Президентът на "Роснефт", без да се церемони, крачи по главите на своите противници към желаната цел - да събере в ръцете си икономическата власт (притуряйки най-сочните активи към подчинената си "Роснефт"), а също според мен и политическата, за да се възкачи след време на държавния "трон". Ако човекът, стремил се досега да разделя елитите във властта и да балансира влиянието им, съзнателно му позволи да го стори.

По БТА

Споделяне
Още от Свят