Сивият пазар на горива е за милиард лева годишно

Петролният бизнес поиска да отпадне хартиеният касов бон и да се даде нов срок за камерите в данъчните складове

Сивият пазар на горива е за милиард лева годишно

На 1 милиард лева са възлизали продажбите на горива в България през 2019 г., за които не са платени акцизи и данъци в размер на 505 млн. лв. и бюджетът е ощетен. Търгуваният в сивия сектор дизел е 14 на сто от общите обеми, а бензинът – 5 процента. Най-рискови са Благоевградска, Бургаска, Варненска и София-област. Данните са от първото изследване на пазара на горива у нас, направено на подобие на това за контрабандата на цигари. Индексът е по поръчка на Българската петролна и газова асоциацията (БПГА), обедняваща големите производители и търговци на горива, сред които естествен лидер е "Лукойл България".

Нерядко критикувани за непрозрачни практики, картел и високи цени на горивата, представителите на БПГА са изтъквали публично през годините наличието на контрабанда в сектора, за която властите си затварят очите. Мишена на атаките им е компанията "Инса ойл", която внася горива през пристанището в Бургас, чийто концесионер е Кирил Домусчиев.

Проучването бе представено пред журналисти в петък от експерта по въпросите на сивата търговия в ЦИД Тихомир Безлов.

Сравнението с предишните подобни данни, обявени през 2016 г. от Министерството на финансите, показва спад в сивия сектор на горивата. Тогава са отчетени нива от 16% нерегламентирани продажби на бензин и 19% - на дизела. Подобрението се дължи на въведените от правителството мерки за контрол като монтиране на измервателни уреди и директното връзване на касовите апарати на бензиностанциите със системата на приходната агенция, посочи Безлов.

Юристът на БПГА Светослав Бенчев коментира, че браншът подкрепя усилията на кабинета да изсветли максимално търговията с горива, но в същото време изтъкна, че поставеният двумесечен срок за инсталиране на камери за постоянно видеонаблюдение на данъчните складове – не само за горива, но и за цигари и алкохол, който изтича в края на август, е непосилен за спазване от всички 356 засегнати обекта в България.

Щетите за бюджета са пет пъти по-големи в сравнение с цигарите

Изследването ще продължи да се прави и през следващите години, за да следи тенденциите. В него са съпоставени редица данни. Сред тях са регистрираните в България моторни превозни средства и техеният годишен среден пробег на база данните от Гаранционния фонд и сключените застраховки Гражданска отговорност. Взет е предвид е транзитният трафик, както и това, че между 3 и 6 на сто от пробега на българските автомобили е в чужди държави, където се зарежда и половината от горивото, нужно за преминаване през техните територии.

Тази информация е съпоставена с данните за отчетените продажби на горива в Националната агенция по приходите (НАП) и от информацията в Агенция "Митници".

Така е установен делът на продажбите без платени данъци и акцизи. Според официалните данни на НАП тази търговия за 2019 г. е възлизала на 7.491 млрд. лв. При съпоставка с  останалата информация става ясно, че 1 млрд. лв. са били реализирани като чисти приходи за сивия сектор. Загубата за бюджета е 505 млн. лв., което обаче е по-малко от установената косвено със задна дата за 2018 г. - близо 800 хил. лв.

Проучванията на ЦИД за контрабандата при тютюневите изделия показва, че бюджетът губи от нея 116 млн. лв. годишно. Делът на сивия пазар при горивата може да бъде намален по същия начин като при цигарите, ако органите съсредоточат вниманието си към анализираните като проблемни области, каза Тихомир Безлов. По думите му от голяма полза за прецизиране на данните би била тол системата, която може да дава по-добри данни за трафика в страната и пробега на български и чужди автомобили.

ДПК – шанс държавата да разбере пазара

Председателят на БПГА Живодар Терзиев определи намерението на държавата да влезе за пазара на горива чрез Държавна петролна компания (ДПК), като възможност за изсветляване на сектора. "Държавата ще чувства вече пулса и температурата на този бизнес и ще разбере по-добре пазара и кога има нередности на него", каза той. "Държавата така ще може да разбере нашите оплаквания през призмата на пряк участник на пазара", каза допълни той.

Горивата в България сега са най-евтини в ЕС

БПГА представи сравнителни данни на Европейската комисия за няколко европейски пазари, включително и съседните Гърция и Румъния. Според статистиката цената на бензин с такси в България през юни 2020 г. е 0.83 евро за литър при средна стойност в ЕС от 1.21 евро. В Румъния бензинът сега струва 0.87 евро, а в Гърция – 1.36 евро за литър. В настоящия месец дизелът у нас струва средно 0.84 евро за литър, средно в ЕС се продава за 1.09 евро, в Румъния цената му е 0.91 евро, а в Гърция – 1.11 евро.

Изпълнителният директор на БПГА Андрей Делчев коментира като напълно неверни твърденията, че цената на горивата у нас е сред най-високите в Европа и каза, че напротив – България редовно е в топ три на най-ниските цени, а в повечето случаи оглавява класацията на евтините горива в ЕС. Той не засегна въпроса дали тази цена отговаря на реалностите, тъй като в България разходите за труд и пр. са по- ниски в сравнение с други страни.

Състоянието на конкуренцията

Делчев посочи и като безпочвени съмненията за картел при цените на горивата, каквото поредно разследване прави Комисията за защита на конкуренцията. Той подкрепи тезата си с данни за регистрирани у нас 110 складодържатели на енергийни продукти, след които има и фирми с доста големи обеми, макар "Лукойл" да е почти монополист този пазар заради производството на горива от "Нефтохим".

Делчев съобщи, че 15 фирми съхраняват горива с 226 резервоара и това говори, че има достатъчно голям капацитет и не може да се говори за пречки пред навлизането на нови играчи на пазара.

"При 4500 бензиностанции в страната, на членовете на БПГА се падат 1100. Вярно е, че сред нашите членове са едни от най-големите компании, но общо на регистрация като търговци с горива подлежат 430 фирми", каза Делчев.

Юристът на петролната асоциация Светослав Бенчев коментира, че данъчните складове са европейска практика, но в България те са оборудвани и с измервателни уреди, а сега се изисква да бъдат снабдени и с камери за видеонаблюдение. Те трябва да бъдат поставени за два месеца, но според бранша този срок е нереалистичен. Предвид зададените от правителството технически спецификации на камерите, техните производители в световен мащаб са двама-трима и доставки в най-добрия случай могат да се организират за 85 дни, информира Бенчев.

"Реално, след преориентирането на много от производителите на техника към медицинска апаратура заради пандемията от коронавирус, доставките на камери могат да стават от Китай", каза Живодар Терзиев. Според него трябва да се върне първоначалното три месеца съгласуване на схемата за камерите и три месеца за инсталирането и проверката им от митническите служби. В краен случай може да остане сегашният вариант за 30-дневно съгласуване, но три или два месеца за монтирането и изпробването им, смята Терзиев.

Всички данъчни складове заплашени от затваряне

Според него няма шанс данъчните и акцизни складове да успеят да монтират камерите до края на август и ако срокът не бъде преразгледан, това би означавало затварянето на обектите за съхранение не само на горива, но и на цигари и алкохол и то в момент, с който започва събирането на гроздовата реколта.

Бенчев се спря и на друг проблем за бранша – изискваните от митниците от март месец цени, на които се освобождават горивата от данъчните складове. "Ако складодържателят освобождава горива към свои обекти, може да гарантира, че цените на освобождаване са посочените, но когато е чужда стока вложителят дава цена, която не може да се гарантира, че е вярна", каза юристът на асоциацията. Според него това може да създаде проблеми при насрещни проверки и трябва да се измисли по-добър начин.

Без касов бон на хартия

"Искаме също така да премахнем хартиената касова бележка", заяви Бенчев. Според него, ако им се разреши, още в следващите месеци бензиностанциите могат да спрат да издават такива. Свързаните с НАП касови апарати и без това пращат онлайн на агенцията плащанията, а клиентът може да плаща с приложение през телефона си и да получава веднага в смартфона си онлайн копие на касов бон. Същото може да се направи и плащане с банкова карта. Така няма да има контакт между касиера и клиента и ще е по-сигурно в условията на Covid-19, разясни идеята Бенчев.

Споделяне
Още от Бизнес

Кой да замени Борисов като премиер на кабинет в рамките на този мандат?