Скандал в европарламента заради бързащи да си ходят депутати

Скандал в европарламента заради бързащи да си ходят депутати

Европейският парламент одобри в четвъртък важни, подготвяни с месеци, решения - споразумението ЕС-САЩ за трансфер на банкови данни и на създаването на европейската дипломатическа служба. Денят обаче ще се запомни и с предшестващия гласуването срамен скандал, когато стотици евродепутати, бързащи да си ходят, шумно смутиха и доведоха до прекъсване на разисквания по друг въпрос.

Както съобщава агенция Франс прес от Страсбург, в началото на заседанието редиците на пленарната зала не били особено запълнени, докато се обсъждал доклад по въпросите на риболова. Обсъждането обаче отнело по-дълго от очакваното време.

От обяд нататък присъствието в залата се увеличило до около 640 евродепутати от общо 751. Новопоявилите се явно били дошли само, за да участват в гласуването на споразумението ЕС-САЩ за трансфер на банкови данни и на създаването на европейската дипломатическа служба. Както отбелязва по този повод АФП, изплащането на дневни пари на евродепутатите е свързано с регистрирано присъствие в момента на гласуването.

Дошлите да гласуват евродепутати вдигнали такъв шум, че еврокомисарят за търговията Карел де Гухт се отказал да вземе думата, а колегата му, отговаряща за риболова, Мария Даманаки поела инициативата да съкрати максимално отговора си към депутатите.

"Има хора, които трябва да хващат самолет", заявил без никакво стеснение британският консервативен евродепутат Робърт Аткинс и поискал "някой да овладее ситуацията".

"Срам ме е от вас. Мислите само за едно - да гласувате и да си ходите у дома", възмутил се авторът на доклада, по който се водели дебати - французинът Ален Кадек (Съюз за народно движение).

"Поведението на депутатите в тази пленарна зала е скандално. Такова нещо не би се случило в никой друг парламент по света", възмутил се и ирландецът Пат дъ Коуп Галагър.

Председателят на ЕП Йежи Бузек обаче не взел отношение по инцидента, когато заел мястото си на трибуната с 20 минути закъснение.

В четвъртък месечното пленарно заседание на ЕП трае обикновено до 17.00 ч. местно време. Повечето евродепутати обаче напускат Страсбург още в средата на деня, отбелязва АФП.

Мнозинството евродепутати не са склонни да заседават в Страсбург и вече са премахнали петъка от месечните си заседания. Тази тенденция се усили след организирането на "мини-пленарни сесии" в Брюксел, където протича основната част от работата на ниво парламентарни комисии.

Зелена светлина за европейската дипломатическа служба

След скандала Европейският парламент даде зелена светлина на новата европейска дипломатическа служба, като официално одобри подробния план за създаването ѝ. 549 евродепутати гласуваха за създаването на службата, 78 "против", а 17 се въздържаха.

Някои юридически въпроси ще бъдат уточнени през юли и септември, но решението на ЕП отваря пътя службата да заработи на 1 декември, отбелязва EUObserver.

Тогава върховният представител на ЕС Катрин Аштън ще поеме ръководството над около 1500 служители в Брюксел и около 800 европейски дипломати в 136-те представителства на ЕС в трети страни.

"Европа има нужда от Европейската служба за външно действие, за да се сдобие с по-силна външна политика... Време е да дадем средствата, необходими за осъществяването на нашите амбиции", заяви Аштън, цитирана от Франс прес.

Споровете около формирането на новата дипломатическа служба изправиха Европа пред опасността от институционална криза, но в крайна сметка правителствата на страните членки на ЕС успяха да извоюват една трета от персонала на новата служба да бъдат от министерства на външните работи на страните членки. Те ще могат да бъдат изтегляни от националните дипломатически служби и назначавани в европейската дипломатическа служба най-много за 10 години.

Евродепутатите успяха да получат и правото на контрол върху бюджета на службата, като те ще одобряват годишните бюджети на службата. Ще имат и достъп до някои от класифицираните ѝ документи.

Пред Аштън стои задачата да си избере добър екип в новата европейска служба, в която главните длъжности вече породиха голям интерес и станаха повод за противоречия между страните членки. Тя ще трябва също да следи назначенията на

различните постове в службата да не бъдат направени така, че някоя страна да се почувства пренебрегната за сметка на друга, коментира Франс прес.

САЩ с достъп до банкови данни на европейски граждани

Според одобреното споразумение за борба срещу източниците на финансиране на тероризма ЕС отново ще предоставя на САЩ данни за банкови транзакции, извършени от неговите граждани.

Депутатите отхвърлиха споразумението в предишния му вариант преди 4 месеца. След това обаче успяха да договорят предпазни клаузи за европейските граждани и постигнаха договореност, че ЕС ще започне да работи през втората половина на годината върху европейска система за обработка на данните, чрез която ще се прекрати необходимостта да се изпращат "масиви от данни" към САЩ, припомня пресслужбата на ЕП.

Докладчикът по темата - либералът Александър Алваро съобщи, че споразумението няма да покрива финансовите трансфери между страните от ЕС, а само данни за финансови транзакции към трети държави извън ЕС.

Споразумението ще позволи на американското министерство на финансите от 1 август да има отново достъп до финансовите данни на 8000 институции и банки в 200 страни, управлявани от фирмата Суифт, чието седалище е близо до Брюксел.

Трансферът към САЩ на банкови данни на граждани на ЕС беше преустановен през февруари, след като евродепутатите отхвърлиха първия проект на споразумение между ЕС и Вашингтон. Тогава те сметнаха, че гаранциите, предоставени от Вашингтон за защита на личните данни, са прекалено недостатъчни.

Новото споразумение, договорено от еврокомисаря по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом, беше одобрено от европейските правителства в края на юни и очакваше само зелената светлина на депутатите, за да започне да се прилага.

САЩ имат нужда от това споразумение, защото Суифт прехвърли масива с европейските си данни в Холандия. Вашингтон смята, че тези данни са изключително важни, за да може да проследява по целия свят източници, финансиращи терористични дейности.

Още от Европа