Скандалът между ДСБ и СДС се задълбочава

Ден след като президентът Петър Стоянов (1997 – 2002) отказа да бъде номиниран за конституционен съдия, след безпрецедентното разделение на ръководството на СДС и депутатите на партията в мненията им по темата, сблъсъците вдясно продължиха.

В събота заместник-председателят на Народното събрание и депутат от ДСБ Екатерина Михайлова обвини пред бТВ ръководството на "Раковски“ 134, че е сринало достойнството на Конституционния съд, заради договорката си с ГЕРБ, а председателят на СДС Емил Кабаиванов видя в отпора на депутатите на формацията срещу него намеса на Иван Костов, който бил "маша на БСП“.

"Имаме дефинирана демократична държава, разписано разделение на властите, правова държава, но в рамките на около месец видяхме нарушаване на тези принципи. На тяхно място видяхме политически партизански акции, което разрушава устоите на институциите”. Така депутатът от ДСБ, заместник-председател на Народното събрание и една от номинациите за конституционен съдия Екатерина Михайлова коментира казуса "Марковска” и произтеклите от него събития - отстраняването на скандалната съдийка, със спорно действие от страна на президента Плевнелиев и последвалата "сделка“ между ГЕРБ и СДС за избор на неин заместник.

По думите на Михайлова скандалът е засегнал една от институциите, която досега в известна степен е успяла да опази облика си  и е пазител на основния закон, превръщайки го в арена на политически битки. Тя визира договорката между министър-председателя Бойко Борисов и лидера на СДС Емил Кабаиванов  съюза да излъчи кандидатура за празното място.

"Това, че премиерът и председателят на СДС се срещнаха и имаше една реплика: "Който и да е, ние ще го изберем” – това не е редно. Не може така. За много малко позиции в държавата има изискване за вискоки професионални и нравствени качества. За конституционен съдия изискванията са високи, защото КС със своите правомощия се превръща на пазител на правовия ред в държавата. Това е много сериозна позиция, там не може който и да е”, коментира Михайлова.

Според нея именно начинът, по който са се случили нещата, е довел и до острата всеобща реакция срещу издигнатата кандидатура на Петър Стоянов, който в петък се отказа от "състезанието” с мотива, че има неотложи международни ангажименти. Отказът на президента до 2002 година дойде след недвусмисленaта реакция срещу неговата кандидатура от народните представители на СДС и категоричната позиция, че няма да я издигнат.

На фона на думите на Михайлова и задълбочаваща се криза с  попълването на местата в Конституционния съд лидерът на СДС Емил Кабаиванов излезе с нови обвинения срещу ДСБ, които карловският кмет смята за основните виновници за позицията на парламентаристите от съюза срещу неговите действия.

След отказа на Стоянов, който бе издигнат лично от Кабаинова, председателят на формацията в събота председателят коментира случилото се, нападайки друг десен лидер – този на ДСБ.

"Тази жалка кампания от дребни политически хора, които тръгнаха срещу една от най-безспорните личности на прехода, просто свали маските и може би за добро показа кой кой е - че Костов е бил патерица на БСП през всичките тези години и няколко от нашите депутати, вероятно примамени от бъдещи места в неговата листа да му служат".

Трите дни, които Стоянов си взе за размисъл дали да бъде кандидатът, който „ГЕРБ ще подкрепи”, приключиха с писмо, в което той благодари за доверието, но обяснява, че му е невъзможно да приеме заради ангажиментите си към различни международни институции.

Изказването си Кабаиванов направи ден след като депутати от неговата партия го обвиниха, че е „маша на ГЕРБ“, а той обясни, че няма нищо притеснително в договорката му с Борисов.

В понеделник СДС свикват Национален съвет, за да обсъдят по-нататъшните си действия, след като стана ясно, че част от депутатите от СДС отказват да застанат зад решението на партийното ръководство.

Така скандалът, който предизвика изборът на Венета Марковска за конституционен съдия от квотата на парламента, вместо да се потушава с личното ѝ решение да се пенсионира, продължава да се разклонява, взривявайки дясното политическо пространство.