Скандалът с досиетата стигна до Петър Стоянов

Бившият президент и лидер на СДС Петър Стоянов поиска в сряда в гневно изявление пред медиите в парламента официалните институции да дадат отпор на клеветите около името му. Стоянов поиска това от президента Първанов, от главния прокурор, от главния редактор на медията, разпространила в броя си от сряда информация, свалена от интернет-сайт, че Петър Стоянов е бил агент на Държавна сигурност с псевдоним “Виктор”.

Никога не съм бил агент на Държавна сигурност, обратното, семейството ми е било преследвано и потискано от тези структури, каза Стоянов.

В сряда вестник “Труд” пусна информацията, която от месеци циркулира като читателски постинг в български интернет-сайтове, че Петър Стоянов е бил агент “Виктор”.

Президентът Георги Първанов да даде официално изявление по случая, защото ако не го направи, ще остана с впечатлението, че той стимулира подобни интригантска и гнусна дейност с оглед на предстоящите избори, каза Стоянов, който напомни, че става абсурдно в една страна двама президенти един след друг да бъдат сочени за агенти на ДС.

Той призова главният прокурор Борис Велчев да провери кои са собствениците на портала Dir.bg, към който е сайтът с компромата срещу него.

Петър Стоянов отправи ултиматум и към главния редактор на вестник “Труд” Тошо Тошев и до журналистка от вестника да поканят хората от Държавна сигурност, с които преди години той се е срещал, за да разкажат истината дали е бил вербуван или е бил разработван.

Във вестника бе посочено също, че информацията за “Виктор” се била появила и задържала в постинг и в сайта на Демократи за силна България. Това бе изрично опровергано от централата на партията. Лидерът на ДСБ Иван Костов обаче отказа всякакъв коментар по темата в кулоарите на парламента.

Лидерът на СДС се позова на офицера от Държавна сигурност на име Иван Моратов, който го посетил през 1992 г., когато е бил зам.-министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров. Офицерът се оплакал, че искат да го уволнят от работа заради работата му на времето със семейство Стоянови. Офицерът разказал на Петър Стоянов, че се е грижил той да не излиза в чужбина, да не си намира свястна работа и да не публикува нищо в медиите.

По това време шеф на МВР бе Иван Георгиев, каза Петър Стоянов, без да уточнява кой точно шеф в министерството с такова име визира. През 1992 г. министър на вътрешните работи в правителството на Филип Димитров е Йордан Соколов, а главен секретар на МВР е Богомил Бонев.

Пред журналисти в парламента Методи Андреев, ръководител на комисията по досиетата, чиято работа бе преустановена през 2001 г., но самата тя не бе разпусната с нарочен акт, каза, че Петър Стоянов е бил проверяван два пъти за наличие на досие в ДС – първи път като зам.-министър на правосъдието, втори път като депутат от СДС. В комисията не е постъпвал документ за агент с псевдоним “Виктор”, каза Андреев. Това можело да се провери, ако се отвори запечатаната стая на комисията, където се пазят документите ѝ, допълни той.

Петър Стоянов заплаши още, че ще направи международен скандал, ако инсинуацията за него бъде разпространена в чужбина от агенции като Ройтерс, още повече, че в петък пътувал зад граница.

Главният прокурор Борис Велчев коментира настояването на Стоянов прокуратурата да се самосезира за изнесената информация за агент “Виктор” и свързването ѝ с името на бившия президент, като заяви, че скандалите са му омръзнали ужасно. “Сигурно президентът Стоянов е прав да иска това, защото изкуственото създаване на скандали вече омръзна на всички. Не знам дали точно прокуратурата трябва да разследва тези случаи”, каза Велчев.

По думите му има необходимост да се прецени доколко Върховната касационна прокуратура (ВКП) има правомощия да преследва “свободното слово”.

“Вие по-добре от мен знаете кой стои зад тези сайтове, които разпространяват тази информация”, каза Велчев.

Според него няма никакво съмнение, че ако става дума за незаконно разпространение на класифицирана информация, прокуратурата ще се намеси, но по случая, за който говори Стоянов, той не е останал с впечатление, че има истинско разпространение на класифицирана информация. Велчев определи изнесената информация като слух.