Скандалът с Галеви и компания не е в имунитета, а в бавното правораздаване

Временният имунитет на кандидатите за депутати е необходима гаранция срещу съдебен и политически натиск, а в ръцете на избирателя е да реши дали спорните фигури на прехода могат да бъдат техни представители. Така адвокатите Михаил Екимдижиев и Йонко Грозев, специализирани в защитата на човешките права, коментираха пред Mediapool информациите за това как именити арестанти и разследвани се канят да щурмуват парламента.

Според медийния анализатор доц. Георги Лозанов конформистки настроеното общество допуска "прошмугването" на "оперативно интересни лица" в листите.

През последната седмица задържаните за участие в престъпна група, пране на пари и склоняване към проституция Веселин и Христо Данови (баща и син) бяха регистрирани за участие в изборите. В същото време партията на разследвания за източването на "Кремиковци" и ЦСКА Александър Томов вписа в своята евролиста друг подсъдим бивш футболен бос - Ивайло Дражев. На този фон от името на арестувания Пламен Галев вече се събират гласове за издигането му като мажоритарен кандидат - депутат от Кюстендилски район.

Според българското законодателство всички те се ползват с временен имунитет, докато тече предизборната им кампания и могат да поискат освобождаването им от местата за задържане. Имунитетът може да стане постоянен, ако те бъдат избрани.

"Това е пореден гнусен сценарий от български преход. В случая обаче на везните са поставени различни защитими ценности – житейската справедливост, презумпцията за невинност и гаранциите срещу политическа репресия", коментира пред Mediapool адвокат Екимджиев.

По думите му е нормално гражданите да намират случващото се като "несправедливо, гротескно и недопустимо", но допълни, че Галеви и Данови на този етап все още се считат за невиновни. "Върху тях не бива да се налагат по-големи ограничения от тези, които типично са свързани с наказателното производство", обясни той.

Екимджиев и Грозев предупредиха, че ако управляващите решат да премахнат този имунитет, ръцете на МВР и прокуратурата ще бъдат развързани за политическа разправа спрямо неудобни политици. "Не е тайна, че в България и другите посттоталитарни страни, въпреки конституционно декларираната независимост нито прокуратурата, нито следствието са абсолютно свободни от политически влияния", заяви Екимджиев.

Проблемно правосъдие, примери за натиск

"Виждате какъв цирк се случва сега със Синята коалиция. Следващата стъпка може би ще е да бъде задържан някой от техните кандидати или лидери. Ако не действа този принцип за имунитет по време на изборите, ще се окаже, че управляващите имат един много силен лост за решаване на политически проблеми с извънполитически средства", предупреди адвокатът от "Асоциация за европейска интеграция и човешки права".

Йонко Грозев даде за пример отказа да бъде регистрирано новото ръководство на СДС. "Случващото се около тази партия ясно показва, че съдебната система не трябва да бъде използвана за потискане на политическа опозиция. Имунитетът е гаранцията, че политическият или съдебен натиск няма да попречи на гласоподавателя ефективно да упражни своето право на власт и да накърни водещият принцип на демократично управление", каза той.

Двамата правозащитници са единодушни, че в случая проблемът не е с предвидения от закона имунитет, а бавната работа на правосъдната система.

"Това е въпрос на баланс. Избирателят, проявявайки житейска мъдрост, би трябвало да изпрати в небитието тези кандидат-депутати. Той не би трябвало да припознае за свое лице пред Европейския парламент нито откровени мутри, нито сутеньори", каза Екимджиев.

"Не можем да презюмираме, че гласоподавателят ще действа в своя вреда и да отричаме демокрацията в нейната същина. Невъзможно е да се изгради една работеща демократична система без участието на хората и тяхното право на избор", коментира от своя страна Йонко Грозев.

Ръководителят на правния отдел в Центъра за либерални стратегии разглежда негативната реакция на обществото по този казус като индикация за натрупаното голямо недоверието в съдебната система. "Някак си не се разбира това като налагане на една временна мярка на имунитет. Ако народът е достатъчно мъдър и трезвен, те няма да бъдат избрани и преследването ще продължи, а ако и системата работи – те вероятно ще бъдат осъдени", добави Грозев.

Според него обаче този проблем се преплита с публичните страхове, че е възможно тези лица да пазаруват гласове като така да си купят и постоянен имунитет.

"Отговорът и тук не е в премахването на имунитета, а решаване на проблема с купуването на гласове, който се разпростира върху няколко публични сектора. Инициативата на гражданските организации за спиране на това явление обаче беше разбита", заяви адвокат Грозев.

Демокрацията срещу себе си

"Влиянието върху публиката е деморализиращо. Тези събития попадат в едни много тежка среда на недоверие към политическия елит. Тези хора, които са в ареста и използват изборите, за да излязат, се превръщат в манекени на цялото омерзение, което носи политиката в България", коментира от своя страна Георги Лозанов.

Според него наличието на подобни кандидати е много лош знак за това до къде е стигнала политическата култура в страната. "Много ми прилича на капката, която може да прелее чашата. Усещането е, че в нашия социален живот всичко се преобръща. Всички демократични ценности в крайна сметка започват да работят срещу себе си", добави медийният анализатор.

Според него обаче именно обществото е допуснало възможността на тези събития. "То не показва някаква самозащита, не демонстрира, че не желае такива неща да се случват. Все по-рядко общественото мнение разпознава травматичните зони на демокрацията и все по-рядко реагира. Именно заради това е възможно това прошмугване на арестанти в листите. В противен случай на тези хора изобщо не би им хрумвало да правят такива неща", заяви Лозанов.