Скандалите около развода на НИМХ и БАН не спират

Образователният министър ги призова да спрат с нападките, изход от сагата все така неясен

Абсурдите около евентуалния развод на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и Българската академия на науките (БАН) продължават с реакция на шапката на метеоролозите. Също като при нелицеприятните раздели между съпрузи и тук сагата с неясен юридически край премина в съмнения и намеци за прегрешения, което пък накара образователния министър Красимир Вълчев да призове двете страни към разум - да спрат с личните нападки, да си подадат ръка и да подпишат декларация.

След дълго мълчание по темата представители на общото събрание на БАН в сряда решиха да разкажат публично своята гледна точка за това как се е стигнало до желанието на метеоролозите да се отделят от академията. Основните тези бяха, че хората, работещи в НИМХ имат право да протестират заради ниските си заплати, но не пред вратите на БАН, тъй като академията прави всичко възможно за решаване на проблемите им. Освен това служителите на института били подведени от доскорошния се шеф проф. Христомир Брънзов за това, че от БАН не им дават достатъчно средства, както и за това, че ще са по-добре извън структурата на академията. Самият Брънзов пък като собственик на фирми, занимаващи се с доставка и поддръжка на метеорологична техника бил в конфликт на интереси и вероятно преследвал лични облаги с отделянето на института.

В същото време патовата ситуация с липсата на ръководство в НИМХ, както и с неясната процедура за развода му с БАН, остава без разрешение. Във вторник служителите на института и проф. Брънзов предупредиха, че ще спрат работа на 18 септември, тъй като от вече две седмици звеното няма директор. Съответно няма кой да подписва документи, включително и за изплащане на заплатите на служителите. Представителите на общото събрание обявиха, че очакват метеоролозите да предложат двама свои колеги за временно изпълняващи длъжността на директора, а в четвъртък управителният съвет на БАН да избере един от тях за поста. В същото време хората от НИМХ настояват временният пост да бъде зает отново от проф. Брънзов.

Точно в тази връзка Красимир Вълчев каза пред журналисти в парламента, че двете страни трябва да започнат да работят за извеждането на Института от БАН. "Служителите трябва да заявяват кой иска да остане в БАН и кой ще напуска. Да се реши въпросът с правоприемствеността“, посочи той.

Вместо това "те продължават с личните нападки". "Рискуваме следващата седмица да нямаме прогноза за времето“, каза Вълчев и изрази готовност да е медиатор в този процес, "но преди всичко те трябва да проявят разум“.

"Логично е от 1 януари 2019 година да прехвърлим финансирането на дейността на института към министерството, което решим“, обясни той и отново посочи, че БАН трябва да вземе решение за трансформиране на НИМХ като имало готовност в правителството институтът да стане такъв по Закона за администрацията. Вълчев обясни и защо метеоролозите искат да останат под неговата шапка, а не да отидат към екоминистерството, каквато е другата идея. Според работещите в НИМХ така звеното ще запази статута си на научна организация, а и просветното министерство било по-неутрално.

От общото събрание на БАН обаче продължават да настояват, че отделянето на НИМХ не може да започне преди правителството да създаде новата структура, в която институтът да премине. След това щяло да се решава кои активи, ползвани от него и собственост на БАН, да му бъдат прехвърлени.

За парите

След месеци мълчание за конфликта с НИМХ част от хората в управлението на БАН проговориха по темата, провокирани от "медийните атаки" и изявите на проф. Брънзов, който изнасял в публично неверни данни. Според представителите на общото събрание не може да се каже, че НИМХ е по-недофинансиран от другите звена на БАН. Изнесоха данни, че за тази година бюджетът му е с над 1 млн. лева повече от миналата, когато заплаха за спиране на работата му нямало.

Освен това за първи път след извоюваното с протести увеличение на бюджетната субсидия на академията с 15 млн. лева през тази година от тези пари се покривали изцяло разходите за основни заплати, както и 50-60 на сто от парите за отопление, ток, вода, за които до преди това се разчиташе изцяло на икономии или собствени приходи. По време на протестите еветуалното спиране на работата на НИМХ беше един от силните козове на БАН за исканото увеличение на субсидията.

"При положение, че през миналата година се справиха с 1 млн. лева по-малко, какво се случи сега, че да спре прогнозата?!", попита риторично проф. Бойко Георгиев, който беше един от представителите на общото събрание на пресконференцията. Той добави, че ръководството на академията разбрало също, че заплатите в НИМХ не са увеличени от 1 януари, както в останалите институти, а от средата на годината, въпреки че за това са били осигурени пари, които са отчетени като икономия в бюджета.

Съмнения

Георгиев изрази съмнения за управлението на финансовите средства на НИМХ. Като аргумент изтъкна, че проф. Брънзов осуетил финансовата проверка, изпратена от ръководството на БАН. Нейната цел била да помогне на общото събрание да вземе информирано решение по проблемите на НИМХ. Проф. Брънзов обаче неколкократно заяви, че тя е организирана след поредната ескалация на спора и вижда в нея тенденциозност. Затова от образователното министерство изпратиха свои проверяващи в института.

"Оставаме с впечатлението, че нещо счетоводно май се крие. Създава се много голямо подозрение, че в управлението на субсидията на НИМХ не се случват добри неща", каза Георгиев.

Като допълнителен аргумент за съмненията си представителите на общото събрание изтъкнаха и факта, че директорът на НИМХ има фирми за апаратура за метеорологични измервания. Обявиха, че знаят за това от юни месец, когато прочели публикация във в. "Дума". Всъщност за фирмите на Брънзов се знае от 2016 г., когато служители на метеостанцията на вр. Мусала го обвиниха, че спира измерванията там, за да оборудва станцията с автоматична измервателна апаратура от собствените си фирми. Брънзов отхвърли обвиненията и заяви, че не нарушава законите, които според него не му забраняват да има собствен бизнес.

Сега представителите на общото събрание заподозряха, че извеждането на НИМХ от БАН ще направи по-лесно съвместяването на директорския пост с частния бизнес. Допълниха, че на сайта на консорциума, в който влизат фирмите на Брънзов, е записано, че НИМХ е техен основен клиент.

Представителите на БАН припомниха, че притежаването на частна фирма е нарушение на устава на академията и е едно от основанията за отстраняването на Брънзов от поста преди две седмици. Отговориха, че се задействали едва сега, тъй като се оказало, че нямат механизми за реакция в подобни ситуации.

Освен за Брънзов обаче е публично известно и че друг директор на институт в БАН върти паралелно частен бизнес. Става въпрос за ръководителя на Института за изследване на населението и човека - Антоанета Христова, която доскоро беше собственик на фирмата "Институт за политика". На въпрос дали и в този институт е пратена финансова проверка и предприети ли са действия срещу директора, представителите на БАН отговориха, че тя излязла от дружеството за три дни след публикацията, а Брънзов се е забавил. На уточняващ въпрос, че все пак има доказателства за нарушаване на устава заради наличието на частен бизнес, отговориха, че ще направят проверка на всички директори, но се забавили с решението какво да правят с тези, които имат фирми.

Още по темата
Още от България

Очаквате ли обективно и пълно разследване на случая "Джи Пи груп"?