Скандалите с Филчев и "Гном" - мътна пяна или шанс да се избистрят правилата

Преди Коледа държавата бе разтресена от серия скандали - подслушвания, убийство на висш прокурор и съмнително самоубийство на бивша барета.

От името на убития Колев, след смъртта му бяха изречени тежки, стигащи до абсурдност обвинения срещу главния прокурор на България - за връзки и зависимост от мафиотски кръгове, за съпричастност към убийството, за списъци на негови врагове, които трябвало да бъдат физически унищожени. Сред медиите се тиражират най-разнообразни случки, пак от името на убития прокурор - за килъра Сретан Йосич, за убийството на ямболска адвокатка, за изнудвания, за тайни срещи в мафиотска вила.

Записваните политици, магистрати и журналисти в рамките на разработката "Гном" срещу бившия шеф на НСС ген.Атанас Атанасов вече надминават границите и на най-богатото въображение. След политиците от СДС, депутати от БСП също се видяха в записите, след като стана ясно, че е подслушван и служебния GSM на съпругата на Атанасов на американската правителствена организация USIAD, работила по програма "Инициатива местно самоуправление" не само с депутати, но и с държавната администрация. Така се оказа, че в записите може би фигурират и разговори по тази програма на бившия вицепремиер Костадин Паскалев, докато е бил действащ министър в кабинета Сакскобургготски. Поантата бе поставена вчера от главния секретар на МВР ген.Борисов, който сам съобщи, че разработката "Гном" е "прихванала" и негови разговори с Атанасов, в които, по думите на Борисов, двамата са си говорили срещу министъра и негов заместник.

Реакциите и по убийството, и по подслушванията са две: "Осанна" или "Разпни го".

От едната страна са обвиненията, че МВР е нарушило и най-елементарните правила на държавността при организираното мащабно подслушване на лица, схващани като заплаха за главния прокурор и противници на вътрешния министър Петканов. От другата страна се лансира ченгеджийски сценарий - и то не от кой да е, а от бившия вътрешен министър Богомил Бонев - че Атанасов и хората, обвиняващи Филчев, сами са скроили цялата каша като част от план на дясната опозиция за сваляне на управляващите, за да дойде... БСП на власт.

В прокурорската драма също няма средно положение. За едните Филчев е злият гений на България, за другите демонът е убитият Колев, мир на праха му. И двете страни развиват своите тези с непрестанно увеличаващ се поток от факти, цитати, примери и препратки.

Лавината на версиите е на път напълно да измести от общественото внимание основния въпрос: Защо всичко това се случва?

Същностните за съдебната система и за цялото общество в България структурни проблеми на прокуратурата - нейната тотална йерархична подчиненост на безконтролен по Конституция главен прокурор - независимо кой е той, се заменят с дебати около личността на Филчев. Дебати, които могат да породят положителен резултат само в контекста на загърбвания същностен проблем. И той не е толкова в личността на сегашния главен прокурор, а във възможността която и да е личност в тази държава да притежава безконтролна власт. Защото дори Филчев да е всичко онова, което се твърди за него, в държавата няма механизъм временно да бъде отстранен от поста си и да бъде проведено достатъчно независимо разследване.

Поради липсата на демократична процедура, която да се задейства, отговорът на тежките обвинения е оставен в рамките на моралните категории и зависи единствено от самия обвиняван. А както вече си пролича, той няма намерение да се съобразява с морални оценки и санкции и остана безмълвен дори след като органът, който го е избрал, му поиска оставката. Главният прокурор не показа уважение нито към собствената си личност, нито към обществото, отказвайки да отговори публично към всички отправени съмнения и обвинения.

Като в театър на абсурда, убийството на прокурора Колев, известен публично като враг №1 на главния прокурор, направи невъзможно продължението на исканата от ВСС оставка на Филчев. Висшият съдебен съвет, който преди 3 години избра главния прокурор, в края на миналата година поиска оставката му, след като изслуша тормозени от него прокурори и следователи. Причината бе принципна - Филчев трябва да си отиде, защото е създал атмосфера на страх и натиск по йерархията сред обвинителите и защото това се отразява на дейността на прокуратурата.

На 3 януари - седмица след показния разстрел на Колев, когато Филчев за пръв път от месеци насам се появи на заседание на ВСС, никой от висшите магистрати не повдигна въпросът с оставката. Защото този акт в този момент неминуемо щеше да се свърже с версията "Филчев е виновен за смъртта на Колев", а нито един магистрат не може да си позволи името му да бъде свързано с подобни обвинения, недоказани от съда. Самата съдебна система не може да си позволи да уличи главния прокурор в подобно тежко престъпление, без да има доказателства.

Същото размиване на важните проблеми се случва и в скандалите с подслушванията, белязали не само сегашните управляващи. Дебатът в момента е фокусиран върху все по-разширяващия се обсег от публични личности, чиито разговори са записани по време на разработката "Гном".

От полезрението като че ли съвсем изчезна скандалният факт защо МВР е започнало тази разработка и поради каква причина е използвало специални разузнавателни средства (СРС) срещу бившия директор на НСС ген. Атанас Атанасов. СРС-та, които по закон се използват за разкриването на тежки престъпления, са задействани срещу Атанасов по подозрение в шпионаж в полза на САЩ и Великобритания. И това се случило в последните месеци преди срещата на НАТО в Прага, когато България всячески трябваше да демонстрира, че действа като действителен съюзник на Алианса.

Подхващането на разработка с подобно основание точно в този момент е огромен гаф, който граничи или с пълно слабоумие на хората, разпоредили подслушването, или с опит нещо в дейността на НСС или на МВР да се прикрие пред съюзниците. Другият вариант е "умните" глави във ведомството да са се спрели на тази формулировка, за да прикрият желанието си да контролират разговорите на Атанасов, който, както е известно, е близък до СДС и дясната опозиция ползва и в момента услугите му на експерт в областта на сигуронстта. Което си е чист опит за подслушване на опозицията.

Неоспорим факт е, че всяка изпълнителна власт изпитва вътрешната тръпка да се опита да контролира колкото се може по-голяма територия чрез специалните си служби - независимо дали в България, САЩ или Германия. Но за разлика от други държави, в България няма изграден механизъм за публичен контрол върху същите тези специални служби, ерго върху действията на изпълнителната власт чрез тях. Така и в случая с "Гном", МВР се самооневини чрез прокуратурата. Ведомството, извършило подслушването, бе проверено от институцията, изискала материалите по разработката още преди тя да стане публично известна. Резултатът от фрапиращо бързата за действията на прокуратурата проверка бе предизвестен - "нашите са чисти", казаха "нашите".

Фактът, че няма изграден механизъм за парламентарен контрол върху дейността на спецслужбите, който да задейства в кризисен момент като този, прави съмнителни и резултатите от очакваната до 25 януари депутатска проверка по случая. А и анонсите на членовете ѝ от НДСВ, че априори МВР е невинно, и от СДС, че априори МВР е виновно, засилват подозренията в крайния резултат.

И в този случай, както и в драмата "Филчев - Колев", нещата пак опират до липсата на демократични процедури, призвани да пазят интересите на обществото и чрез които то контролира администрацията. Защото не е толкова страшен фактът, че при предишния скандал с подслушвания - отново свързван с името на главния прокурор, са записани разговори на обявен за криминален престъпник с министър.

По презумпция, работейки срещу организираната престъпност, спецслужбите под някаква форма контролират и самите властимащи, защото мафията не е нищо по-различно от срастването на престъпността и властта. Въпросът е дали обществото е очертало допустимите граници на този контрол и кой контролира самите контролиращи. Проблемът е, че никой от отговорните властимащи не отговори дали и правосъдният министър е замесен в престъпните деяния на разследвания спецполицай и ако не е, защо случайните записи не са били изтрити, а се изпращат в прокуратурата, откъдето попадат в медиите.

Общият проблем е, че само със заклинания за НАТО и ЕС, правилата в България няма да се променят. И НАТО, и ЕС са общности, в които функционират ясни правила, процедури и ценности. През изминалите години на прехода СДС бе партията, която успя да накара всички политически сили, дори и своите опоненти, да възприемат тези абревиатури като стратегически приоритет на българското общество. Въпросът е дали сега самото българско общество, потопено до шия в скандали между властите, ще успее да накара същите тези власти да възприемат правилата, които ще ограничат скандалите.

Споделяне
Още от България

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?