Скъп ток, режим и закрити индустрии вещае минната камара

Режим на тока, драстично поскъпване на електроенергията с 35-40 процента и закриване на редица индустрии в България. Това ще се случи, ако на 28 април специално създаден комитет на Еврокомисията одобри завишаването на изискванията към горивните инсталации в Европа за пречистване на изхвърляните от тях във въздуха емисии, прогнозира изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара Иван Андреев по време на форум за приноса на минерално-суровинната промишленост у нас, състоял се в петък.

По-късно през деня на среща с асоциацията на работодателите президентът Румен Радев е проявил разбиране към голямата опасност от затваряне на енергийни мощности и към исканията на бранша за договаряне на по-дълги срокове за изпълнение на предвижданите мерки. По думите на Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал държавният глава е изразил подкрепа за консолидиране на националната ни позиция за решаването на проблема.

"За страната ни има огромен риск. Той е може би по-голям от преждевременното затваряне на I-IV енергоблокове на АЕЦ "Козлодуй", коментира Велев.

Според Андреев допълнителното намаляване на изпуснатите серен двуокис, живак и други вредни вещества ще затвори българските мини и въглищните електроцентрали до четири години.

"Това ще доведе не само до това, че ще имаме режим и ще се върнем към годините, в които имахме акумулатори в къщите, но и до затваряне на други индустрии. Металургията разчита изключително много на постоянен ток от ТЕЦ. Тя не може да работи с вятърните и соларните централи, защото те подават ток само в определени моменти", аргументира се Андреев.

Затварянето на въглищните централи означава промяна на цената на тока между 35 и 40%. Това ще се отрази на цветната и на черната металургия, която е много енергийно интензивна индустрия с малки маржове на печалба. "Ние отиваме и към закриване на тези индустрии. Повишим ли толкова цената на тока, какво правим с тях? Те стават неконкурентни, няма да имат печалба. Реално няма да има такава икономика. Ако мерките се приемат и токът поскъпне, ще се повиши цената на абсолютно всичко. Цената на живота на всеки един от нас се повишава, а някои бизнеси просто ще умрат", заяви шефът на минната камара.

В последните седмици в страната се активизира диалогът по подготвяните промени в регламента за горивните инсталации, засягащ мощностите, използващи въглища, биомаса, торф, отпадъци и течни горива, с мощност над 50 МВ. Според заетите в бранша у нас одобряването им би означавало затваряне на над 40 процента от енергийните мощности у нас и пряката загуба на 33 хил. работни места в мините и тецовете, както и на още над 100 хил. работни места, косвено ангажирани.

Преди ден 16 български депутати излязоха с позиция по въпроса и искане Еврокомисията да смекчи изискванията за изхвърляне на серен двуокис във въздуха за страни, в които се използват въглища в по-голямо съдържание на сяра и пепел.

Идеята на Брюксел обаче е именно намаляване на замърсяването на въздуха в регионите с въглищни електроцентрали, които от години имат проблем със запрашаването и обгазяването.

В рамките на дискусията "Индъстри Уоц" представи анализ за ползите от минерално-суровинна индустрия за бюджета, за развитието на регионите и за благосъстоянието на работещите и живеещите там. .

Българската добивна индустрия е сред най-големите работодатели както на национално ниво, така и в европейски контекст. Нейната продуктивност е в пъти по-голяма от тези на други отрасли на икономиката ни, като тя е от основен фактор, който формира експорта на нашата страна, посочва представеният доклад.

Според нето тежката индустрия у нас – минна, металургична, електротехническа и химическа, може да работи за насърчаване на инвестициите както в нови минни проекти, така в проекти с добавена стойност по производствената верига. И двете са от съществено значение за повишаване на конкурентоспособността на икономиката на България.

Изследването потвърждава предишни данни, че производителността на работещите в добивната индустрия у нас е по-голяма спрямо другите сектори. Реалната добавена стойност на всеки работещ в минната индустрия е 23 562 лв. докато за сравнение в строителството е 11 431 лв., в търговията – 10 136 лв., а в туризма – едва 4 763 лв. Анализаторите от “Индъстри Уоч” заключават, че производителността в добивния отрасъл дори е малко по-висока от тази в сектора на информационните технологии.

По време на форума стана ясно още, че в регионите с развита минна индустрия заплатите са по-високи, а безработицата – по-ниска.