Скъпата такса "смет" остава за следващото правителство

Новата такса "смет", която се очаква да бъде по-скъпа за много от гражданите в страната, ще влезе в сила чак в началото на 2022 г. Това решиха депутатите от бюджетната комисия в парламента, които приеха на второ четене промените в данъчните закони за 2019 г.

От 2013 г. ГЕРБ се опитва да въведе нова формула за определяне на такса смет според количеството изхвърлен отпадък, а не според данъчната оценка на имота, каквато е масовата практика в момента. Оттогава насам обаче мярката непрекъснато се отлага. Първоначално мярката трябваше да заработи от 1 януари 2019 г., но тъй като общините поискаха още време, в действащия закон бе записано тя да заработи от началото на 2020 г. Така тя трябваше да изчака местните избори през 2019 г.

Според новото решение обаче ще се чака и националното преброяване през 2021 г. Също тогава предстоят и редовни парламентарни избори, така че и третият кабинет на Борисов се отказа да прилага мярката, като я завещава на следващите управляващи.

Отпада задължението за деклариране на ползвателите до 31 март 2019 г.

Официалният повод за поредното отлагане е предложение на Националното сдружение на общините в България, което предлага при прилагането на новата формула на такса "смет" да се ползват данните от националното преброяване за броя ползватели на имотите. Целта била да се облекчат гражданите административно, като бъдат освободени от подаване на декларации пред общините, стана ясно от изказването на Менда Стоянова от ГЕРБ. Тя обяви, че е "припознала" предложението на НСОРБ, което бе подкрепено от колегите ѝ и влезе като поправка в Закона за местните данъци и такси между първо и второ четене.
Обяснението на НСОРБ е, че общините още не са готови с всички детайли по прилагането на новата такса, която трябва да зависи от количеството изхвърлен отпадък.

Очаква се новата формула на таксата драматично да завиши плащането на голяма част от домакинствата за сметка на бизнеса, който в момента поема основната тежест за събирането, извозването и третирането на сметта. Смята се, че в момента бизнесът генерира около 30% от отпадъка, но за негова сметка са 70% от постъпленията от таксата. След въвеждането на новата формула се очаква съотношението да се преобърне, което да доведе до поевтиняване на таксата за бизнеса и поскъпване за гражданите.

Промяната предвижда такса смет да се определя по избор на общината според три бази – индивидуално измерено количество отпадък за имота (включително чрез покупката на торби), количество битов отпадък за имота (определено според броя и вместимостта на съдовете за събиране на боклука и честотата на тяхното транспортиране) или броя ползватели на услугата в имота.

Очаква се в големите градове масово да бъде избрана основата "брой ползватели на услугата", заради което ще се чака преброяването. Така отпада сегашното изискване в закона собствениците на имоти в срок до 31 март 2019 г. да декларират пред местната администрация броя на ползвателите в имота си.

Променя се и данъкът върху автомобилите

Депутатите в четвъртък приеха още и промяната във формулата за данъка върху автомобилите.

Според промяната старите леки коли (над 15 години), които са с по-лоши екохарактеристики, ще се облагат с по-висок местен данък от 2019 г. Целта е да стимулира употребата на екосъобразни автомобили като мярка срещу замърсяването на въздуха в големите градове, а не като инструмент за повишаване на приходите на общините.

У нас 67% от автопарка се състои от стари автомобили. Средната възраст на автомобилния парк в страната към 31.12.2017 г. е 19 години. Леките автомобили до 5 г. са под 3.5% , а над 10 години са почти 90% от возилата.

В момента данъкът се определя на база мощността на двигателя и годината на производство, като по-мощните и по-новите автомобили са с по-високо облагане, като целта е за по-евтините возила да се дължи по-малък данък. Самият размер на данъка се определя от общините, като може да бъде в рамки, зададени от закона.

От догодина, освен от мощността и годината на производство, данъкът ще зависи и от екостандарта на автомобила, като за стандартите Евро 1 и Евро 2 включително, както и когато автомобилът няма екокатегория, коефициентът ще се утежнява с между 10% и 40%, за Евро 3 утежнението ще е от 0 до 10%, а от Евро 4 до Евро 6 ще има намаление до максимум 60%. Това гласят последните поправки на коефициентите, одобрени на второ четене от бюджетната комисия.

Остава по-високото облагане на по-новите и по-мощните автомобили, въпреки настояването на производителите им това да се промени. Менда Стоянова от ГЕРБ обясни, че не е редно имущественият компонент от данъка да отпадне изцяло. В същото време обаче се прави известна промяна в коефициентите в зависимост от годината на производство, така че да се стимулира извеждането от употреба на автомобилите над 20 години, защото те са ненадеждни и причиняват големи замърсявания.

Законът беше приет без каквито и да било изчисления как новата формула ще се отрази на собствениците на автомобили с обяснението, че крайното решение за ставките е на общините. От своя страна, шефката на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева обясни, че тъй като 2019 г. ще е първата година от въвеждането на промяната, общините ще са много внимателни и няма да има драстични промени в крайния размер на данъка.

ГЕРБ и ДПС се обединиха в полза на плоския данък

ГЕРБ и ДПС гласуваха против предложението на БСП за въвеждане на прогресивен данък върху доходите на най-богатите със ставка от 25% за доходите над 3900 лв. на месец.

Менда Стоянова от ГЕРБ обясни, че управленската програма не предвижда подобна мярка, а Йордан Цонев от ДПС каза, че това ще изгони ИТ сектор, който бил в България тъкмо заради ниските данъци. Румен Гечев от левицата отговори, че ако България държи плоския данък заради ИТ сектора, трябвало да има опашка на ГКПП "Калотина" с ИТ фирми от Швейцария, идващи да работят у нас, но вместо това инвестициите непрекъснато намалявали, със 70% спад на годишна база по последни данни.

ГЕРБ отхвърли и друго предложение за промени – в Закона за счетоводството. Работодателските организации настояваха да се вдигне прагът за задължителен финансов одит на фирмите, но Менда Стоянова обясни, че смисълът на одитите е да има контрол и затова те трябва да останат. В резултат, сегашните прагове за задължителен одит в закона останаха непроменени. Промяна бе направена единствено за акционерните дружества. В момента одитът за тях е задължителен независимо от размера на предприятието, докато за в бъдеще микропредприятията, чиято форма е АД, ще бъдат изключени от задължението.