Скъпи братовчеди и братовчедки*

"Скъпи братовчеди и братовчедки, госпожи и господа,
благодаря на вашия институт за любезната покана и за вниманието, което по този начин се оказва на България и на нейната еволюция.

Вашите колеги ми казват понякога до каква степен тя си остава недостатъчно позната във Франция. Надявам се, че тази конференция и най-вече въпросите, които ще последват, ще позволят на аудиторията по-добре да опознае страната ми, в която се върнах през 1996 г., след 50 години изгнание.

Споменаха ми, че вашите гости често обявяват пред вас резултатите от политическите си изследвания или политическия си опит.

Една от двете ни основни задачи след падането на Берлинската стена винаги е била промоция на облика и мястото на международните отношения. И наистина, докато съществуваше комунистическият режим, в България изглеждаше трудно да се надяваме на хармонично бъдеще за моята страна. Единствено помощта за политическите бежанци, информирането на международната общност, позволяваха да се поддържа сред моите сънародници чувство за вяра в бъдещето и на подкрепа, в очакване на падането на тоталитаризма.

От 10 години намаляването на многобройните ми професионални дейности, ми позволи да бъда още по-тясно информиран за процеса, извършван в моята страна. Така можах да се посветя на работата чиято цел е да бъде по-добре опозната ситуацията в България. Както и на свързаните с това възможности.

Така можах да заинтересовам моите събеседници в участието им и развитието на новите възможности, които изглеждаха да могат да се реализират в кратки срокове.

Затова пък бързо установих, че скептицизмът - една черта от българския характер, бе успял бързо да зарази някои от нашите чуждестранни партньори.

Но страната ми вече бе познала необходимостта от нова поява на международната сцена, след дълъг период на отсъствие. Както напомни един българин от Лондон по време на годишната среща на българите, живеещи в чужбина, онзи който се интересува от България на 2001 г. би могъл да извлече полза, ако погледне към България на 1901 г.

По онова време, страната от 20-ина години се бе отърсила от завоевателя, който се бе впил в нея близо 5 века. В продължение на няколко години големите "избиратели", събрани във Великото Народно събрание,бяха позволили на държавата да се сдобие с юридическа независимост. Те решиха също така да изберат държавния глава от средите на една чуждестранна благородническа фамилия на принцове, за да вкарат по-бързо България в онова, което навремето се наричаше общността на народите. Това беше в началото на 20 в. и всеки българин можеше без затруднение да пътува из Европа без понятието административна граница. Нито задължението за визи да го възпира.

Разбира се,страната тогава още не е благоденстваща. Тя познава трудности за финансирането на големите си инфраструктурни проекти и трябва да се бори,за да намери мястото си в големите международни планове. Именно с тази цел моят дядо - Цар Фердинанд издига страната в царство, няколко години по-късно.

Но общото между България от 1901 г. и България от 2001 г. е това, че става дума за свободна страна, чиито избиратели могат да упражняват правото си на избор, независимо от чужди сили. В този промеждутък от време България, уви, преживя две от най-ужасните, чудовищни неща, известни по света и успя да се измъкне от тях, запазвайки своята самоличност. В създаващия се сега европейски съюз тя е единствената страна в региона, останала напълно стабилна без териториални претенции, нито проблеми със съжителството със своите съседи, нито с границите. Подчертавам този факт, тъй като го смятам за извънредно важен.

Много от нашите партньори несъзнателно смесват България с нейните съседки. В доказателство на това мога да посоча, че конфликтната зона на бивша Югославия, се определя с понятието Балканите, а тази планинска верига се намира в България. И лично аз предпочитам наименованието Югоизточна Европа. В България има и други планини, но няма национални конфликти и етнически проблеми.

Цялото това смесване с нашите съседи или с техните проблеми, доказва спешната необходимост за страната да намери нова национална идентичност. Съгласен съм, че на България може да се гледа като на екзотична страна, каквато тя не е, така или иначе. Но не желая тя да се смята за забравена страна, от която се окачва временно възраждане в краткосрочен или дългосрочен план.

Днес България е на прага на нов период от своята история. Мястото ѝ на картата в Европа, площта ѝ, както и природните ѝ богатства би трябвало в кратки срокове да я превърнат в привлекателен регионален център. Ако противодействащи сили или пречки я възпрепятстват да поеме по този път на развитие, бъдещето ѝ ще бъде белязано, а моите сънародници със сигурност не го заслужават.

Не смея да подмина конкуренцията в Европа и Средния Изток, но зная, защото дълго време съм го изживявал като действащо лице в бизнессредите, че тъкмо конкуренцията раждат стимулите, които ни позволяват да осъществим нови проекти, абсолютно необходими, оригинални, но по-изгодни.

В тази връзка смятам, че правилата на конкуренцията трябва стриктно да се прилагат, а проектите да се реализират при предвидените условия.

Нормално ли е например, построяването на нашата пътна инфраструктура неколкократно да бъде отлагана? Нормално ли е северната ни граница, очертана от Дунав в разстояние на стотици километри да разполага с един единствен мост. Тези райони така са поставени в едни практически "средновековни" условия, в очакване да бъде изграден втори мост, свързващ Калафат с българския град Видин.

Нормално ли е селското стопанство, официално приватизирано да не може да бъде експлоатирано рационално при положение, че България е традиционно селскостопанска страна и може без затруднения да задоволява нуждите си.

Като цяло отговорите на тези въпроси не зависят изцяло от политическите позиции и политическия избор на другите страни.

Те зависят също и най-вече от вътрешното единство, което трябва да търсят политическите сили, за да обединят усилията си около няколко големи проекта, присъщи за всеки сектор, които ще дадат необходимия тласък на поведение и за прилагането на нови стратегии.

Другата ми задача през последните години се състоеше в това неуморно да изслушвам всички наши политици, които пожелаха да узнаят мнението ми по текущите проблеми. Така можах да установя еволюцията в мисленето на моите сънародници. Освен това все още е съвсем ясно, че формирането на ново политическо поведение, отворено и толерантно, иска време, и най-вече отказ от остарели рефлекси.

Спомням си, че през 50-те години провалът на формирането на политически обединена Европа доведе основателите на европейската общност до необходимостта да се обърнат към икономическа Европа, за да могат да вървят напред, каквито и да са трудностите. Ясно осъзнавам, че днес една по-голяма дисциплина в икономическото поведение ще ни позволи да се измъкнем от една едва пристъпваща пазарна икономика. Разбира се, само в рамките на ЕС може да се оформи това ново поведение: по структури и регионални причини. Българското правителство вложи всички усилия в това. По структурни причини започнаха хармонизирането и обединението на нашите икономически правила, за да може бързо и съгласувано да се установи един свободен пазар, който не позволява парализиране и пиратство. По регионални причини някои от големите проекти, които трябва да се осъществят съвместно с нашите съседи, могат да бъдат доведени до успешен завършек в разумни срокове, единствено чрез помощта и координирането от страна на ЕС.

Трябва да напомня, че отварянето на границите за български граждани за кратък престой в т.нар. Шенгенско пространство представлява един от най добрите способи да се пропагандира или разпространява идеята за съществуването на този съюз.

По същите причини смятам, че би трябвало да се развият за българските студенти възможности да осъществяват част от образованието си в друга страна членка, за да се предизвиква непрекъснатото смесване на националности в рамките на големите европейски университети.

Днес ще напомним мястото на България спрямо останалите нации в бъдещия ЕС. Това означава преди всичко да бъде призован българина, какъвто съм аз, както и всичките ми сънародници да размислят за самосъзнанието, което трябва да имат за себе си в собствената си страна. Това, което ни позволи да прекосим вековете, оставайки каквито сме, въпреки различните окупации: византийска, отоманска и съветска, както и лошото отношение, това е високото самочувствие за нашата национална самоличност.

Днес то не е намаляло. Но вече не е достатъчно за да се устоява на изкушенията отвън и да се отстоява на скептицизма, които само забавят осъществяването на възможностите, които се представят. За 10 години в България наблюдавахме появата на правителства, родени от биполярността и демократично избрани. Въпреки това гражданите изглеждаше да са загубили поне до последните няколко месеца всякакъв интерес към политиката.

Това е нещо опасно, защото по-скоро в крехките демокрации всеки трябва да се ангажира и да участва. Как да не разбере тогава човек, че повече от половината мои сънародници трябва да избират през зимата между отоплението и прехраната.

В крайна сметка тези последни 10 години, които представляват кратък период в една хилядолетна история, показаха до каква степен играта на демокрация ще си остане едно надлъгване, ако народните избраници не осъществят обещанията си от предизборната си кампания и не се опитат да се откъснат от материалното в един така труден преходен период.

Преди малко говорих за новото право, което ще доведе до пазарна икономика в контекста на интеграцията към съюза, и за значението на тези правила за хармонизиране на вътрешното право на всяка държава с европейското. Сега бих искал да припомня римския девиз на един от моите учители, който е непреводим, но може да се обясни така: "Прекалено много право убива правото". Би трябвало да бъдем особено внимателни, да не преиначим вътрешните ни правила и да ги тълкуваме по начин, по който не са били замислени. Днес България на 2001 г. е и юридическо наследство на класическото право по отношение на гражданското право. Наследство на държавна икономика, което все още оказва влияние върху поведението и едно ново търговско право все още търсещо своето законодателство. Този контекст не би трябвало да позволи на нашите законодатели да отклоняват духа на текстовете и да ги преиначават, за да запазят съответствието, конформизма на поведение, от което всеки действащ политик трябва да се въздържа търсейки нови, оригинални решения за каквито смятам, че самият аз днес съм интересен пример.

Господа сенатори, дами и господа, благодаря".

*Заглавието е на mediapool.bg
**Използван е превода на речта на вестник "Монитор"