Един тон отпадъци в София излиза средно 200 евро. Парите се плащат от бюджета на Столичната община, тоест от данъкоплатците. Отиват за събирането, транспортирането и третирането на боклука.
Според данни на Евростат в София се произвеждат средно по около 540 кг отпадъци на човек годишно. Това надхвърля усреднената стойност за ЕС от 411 кг на човек, както и средната стойност за страната от 491 кг на човек.
Всяка година в столицата се произвеждат около 400 000 тона битови отпадъци. Изхвърлят се в около 90 000 сиви контейнера. Обслужването им пък е поверено основно на частни фирми, същите, които поискаха високи цени за обслужване, общината отказа да сключи договори и се стигна до криза с отпадъците в големи части от града.
Плащаме два пъти
Анализ на общината показва, че половината от съдържанието в сивите контейнери би могло всъщност да се рециклира. За да се случи това, отпадъците трябва да бъдат изхвърлени правилно. Рециклируемите боклуци - най-вече от пластмасови, хартиени, стъклени и метални опаковки, по принцип нямат място в сивите контейнери. Те трябва да се събират разделно и изхвърлят в цветните кофи.
По последните данни на общината съотношението между събраните разделно отпадъци от опаковки и смесения битов отпадък е 1:25.
"Когато изхвърляме опаковки в сивите контейнери, плащаме два пъти за тях - веднъж през цената на продукта, която включва такса за разделно събиране и рециклиране на опаковката, и втори път през такса смет, която се плаща за събирането и обработването на всичко в сивите контейнери. Дългосрочната цел е да се подобри системата не само за битовите, но и за рециклируемите и едрогабаритните отпадъци", коментира преди време в интервю за Mediapool кметът Васил Терзиев.
На този етап общината няма много полезни ходове, за да подобри системата за разделно събиране. Разчита се на преговори и договорки с организациите за оползотворяване на опаковки, които предоставят услугата. Опитът на местната власт да завиши критериите по договорите с тях, удари на камък - организациите обжалваха решението и то падна в съда.
Иначе идеята беше да се сложат контейнери на повече места, отворите им да са по-удобни за големи кашони, системата във всички райони да е с три цветни кофи (а не само с две, както е в по-голямата част от града), санкциите да се завишат. Това обаче на този етап няма да се случи.
Общината за момента не може да направи и собствена система за разделно събиране, тъй като няма как да получава средства от продуктовите такси, които всеки производител, пускащ на пазара опаковки, плаща. Идеите на държавата за депозитна система пък зациклиха в скандали.
В същото време намалението дори и с малко на изхвърлените в сивите контейнери отпадъци ще доведе до свиване на разходите на общината за услугата по събирането и третирането им. А от там, ако не до намаление на такса смет, то поне до задържането ѝ. Още повече когато влезе в сила принципът "замърсителят плаща", по който би трябвало да се изчислява тази такса.
Сметките на общината показват, че ако таксата се изчислява според количеството, то разходът за домакинствата ще нарасне в пъти. В момента средната стойност на таксата, изчислена от Mediapool на базата на предоставените от общината данни за приходите и партидите е около 145 евро. Това е средната стойност и за жилищните, и за нежилищните имоти, за които по-принцип се плаща повече.
Драстичното поскъпване на таксата при въвеждането на замърсителя плаща ще е заради прехвърлянето на тежестта от бизнеса към домакинствата. То може да бъде частично овладяно само с по-малко генериран отпадък и повече рециклиране.
Центрове за рециклиране
Към момента плановете на общината са да довърши обещаваното от години изграждане на площадки за разделно събиране в кварталите. Идеята е там да могат да се изхвърлят непотребни вещи, стари електроуреди, матраци, килими и въобще всичко, което сега се оставя до кофите. Тези боклуци пък би трябвало да се рециклират.
Процесът по обособяване на площадките се забави заради административните процедури по уреждането на статута на терените.
Още по темата
Планират се и още издания на МаГаТа фест - по същество контейнери за стари и непотребни вещи се поставят в определени квартали и този вид отпадъци от мазета, гаражи и тавани се събира кампанийно.
Препоръки на ОИСР за кръговата икономика на София включват именно изграждането на центрове за рециклиране. Идеята обаче е старите уреди или мебели, оставени там, да се ремонтират и продават за втора употреба. Има идеи и за създаване на пазари за употребявани вещи - физически и онлайн, където хората да предлагат нещата, които вече не използват, вместо да ги оставят до контейнерите.
Опитът на Виена
Във Виена битовите отпадъци изцяло се изгарят, а така се осигурява отопление за 214 000 домакинства и електроенергия за 95 000 домакинства
В града обаче има доста развита система за разделно събиране. Организирана е от общината. Освен контейнерите за разделно събиране, които не се изчерпват само с такива за хартия, стъкло, пластмаса и метал, има над 100 центъра за рециклиране, където жителите могат безплатно да изхвърлят по-големи количества отпадъци, едрогабаритни предмети, електронни устройства и опасни материали.
Градът изостава от целите на ЕС за рециклиране на PET бутилките. Те са едва 15% от всички пластмасови опаковки, но ЕС изисква 90% степен на рециклиране до 2029 г. Към момента във Виена този дял е 26 на сто.
Над 12000 глоби за година за неправилно изхвърляне на боклук
Въпреки развитата система на разделно събиране, експерти смятат, че има възможност за подобрението ѝ. А основната причина е анонимността на хората в големия град, което прави нарушаването на правилата по-лесно. Според националната организация Altstoff Recycling Austria AG (ARA) удобството също играе роля. В селските райони хората просто поставят жълта торба пред домовете си, докато в града жителите трябва да носят пластмасовите си отпадъци до пунктовете за събиране.
За подобряване на разделното събиране във Виена се провеждат рекламни кампании и информационни услуги на 17 езика. Освен това т.нар. waste watchers наблюдават системата за отпадъци в града и прилагат строги мерки срещу незаконното изхвърляне. Само през 2024 г. са наложени над 12 000 глоби за незаконно изхвърляне на едрогабаритни, кучешки отпадъци и фасове от цигари.
Общината печели от разделното събиране, тъй като се спестяват разходи (за изгаряне), опазва се и околната среда. Частните компании се възползват от икономическите възможности в областта на обезвреждането, рециклирането и обработката на суровини.
Австрийският сектор за управление на отпадъците събира, сортира и обработва около 74 милиона тона смет годишно в 3500 съоръжения. Общо секторът е генерирал икономическа продукция от близо 20 милиарда евро през 2024 г. Около 34% от всички отпадъци се рециклират, а при общинските или битовите отпадъци австрийската индустрия постига второто най-високо ниво на рециклиране в Европа - 62%.
Такса смет в Мадрид зависи от имота и от количеството боклук
И в Испания, както и в България, разходите по управление на отпадъците на общинско ниво се финансират от такса смет. В Мадрид тя зависи от параметрите на жилището и това къде се намира, както и от количеството отпадъци, генерирани във всяка зона на града. Средната сметка е около 140 евро за жилища и 310 евро за търговски обекти.
Таксата се състои от фиксирана част, свързана със стойността на имота, и променлива част, определена от обема на генерираните отпадъци. Тези стойности са изчислени чрез прилагане на данъчната формула към кадастралните данни от последната година.
Събирането на опаковки и на стъклени отпадъци се финансира от съответната интегрирана система за управление или се извършва директно от самата система. В момента системата за събиране на отпадъците в Мадрид включва четири потока - хартия/картон, леки опаковки (метал, пластмаса, кутии за напитки), стъкло и смесено събиране (остатъчна торба).
Отпадъците се събират както от врата на врата, така и в общи контейнери. Действа и система за събиране на батерии, акумулатори и лекарства. Разделно се събират едрогабаритни отпадъци, текстил, биоразградими отпадъци, използвани готварски масла, отпадъци от паркове и градини, резитби и отпадъци от общинско почистване.

Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
14 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Ми нали разни вълци, гайтани, амита, такита и прочее трябва да имат джобни. За джуконди, за майбаси, за яхти, вили и хотели. Все са си пари...
Първо на всички е известно че електроуредите им плащаш изгвърлянето още като платиш уреда. Второ този уред е суровина. Така че си плащаме най малко тройно. Такова е положениетоми и с пластмасите изолацията и т.н. Еко фирми и боклукчии ни обират с любезното съдействие на държава и общините
А националните данъкоплатци всеки път спасяват корумпираната Топлофикация и градския транспорт !
Питай дядо си дали когато управляваха комунистите МОЖЕШЕ да напишеш някъде, където всеки ще МОЖЕ да прочете, че комунистите са гадни.
Демокрацията ни е скъпа! Буквално! Генералите от ДС- най-много! Посочените от тях лица в политиката и икономиката. Внуците на генералите! Политиката последните 36 години е кой клан колко да отхапе от баницата! "Пазарна" икономика около ДЪРЖАВНАТА/общинската трапеза.
Във Виена си изхвърли матрака на улицата и ще "разбереш" каква е цената...
Струва ми се, че да се сравняват европейските градове в контекста на "колко струва сметопочистването" е подвеждащо и заблуждаващо. Защото боклукът освен пари, управление и организация е и култура. Едно е да гледаш за сравнение Осло и Цюрих, друго - Атина и Рим. Отделно, че вътре в рамките на отделните европейските столици (многомилионни конгломерати) има потресаващи културни различия.
Колкото до сметката на софийския боклук, в кметството със сигурност …
се знае какви са себестойностите, обаче това са добре пазени тайни - как иначе едни пари да се дадат на когото трябва.
Иначе почти навсякъде по света събирането на боклука се държи от някаква по-малка или по-голяма мафийка. Ако някъде изглежда, че е по-цивилизовано, то е защото и мафийката им е по-цивилизована или по-разумно контролирана.
Хубава статия, но платена по някакъв проект. Вече пътуваме много и знаем много добре как стои въпросът с боклука във Виена, Цюрих, Брюксел и Мадрид. Мен ме интересува може ли някой да ми каже каква е реалната цена на събирането и третирането на отпадъците? Колко струва реално на общината, а не как са протекли пазарлъците и на колко са се договорили? Освен това кое е по-изгодно - общината да поеме изцяло тази дейност или да наема изпълнители. Отговорът на този въпрос май е ясен, като гледаме Виена, Цюрих и други европейски градове.