Скъсани язовирни стени са "удавили" Мизия

Единайсет дни след наводнението в Мизия общината обяви, че основната причина за потопа са скъсаните стени на два язовира в областта. Вече традиционно в такива случаи властите дълго време отричаха дори вероятността това да се е случило и прехвърляха цялата отговорност върху природната стихия.

Междувременно градът не е напълно отводнен, загубилите домовете си са в скръб, деца играят в калта по улиците, където доскоро се срещаха и 10-15 килограмови шарани. БЧК продължава да набира средства за пострадалите, а доброволци работят на място, като има остра необходимост от още.

Това е общата картина, обрисувана в многобройните медийни репортажи от града.

Двата язовира

От общината администрация съобщиха във вторник, че една от основните причини за потопа са скъсаните стени на два язовира в района и така потвърдиха изказаните многократно на глас подозрения на местните жители. Областният управител на Враца Венцислав Василев обаче продължава да твърди, че не приема тези твърдения и според него на територията на област Враца няма язовир с разрушена стена.

"Нямам обяснение за поведението на институциите. Всички разбрахме, че тази вода не може да е само от дъждовете. Наличието на големи риби - 14-15-килограмови шарани, едри толстолоби – се отглеждат в язовирите. Аз назначих комисия и целият снимков материал ми е предоставен и аз ще го предоставя на вътрешните органи. Ние сме водосбор на цялата област и най-ниската точка. Язовирните стени, които са скъсани, не са на територията на нашата община", заяви кметът Виолин Крушовенски пред БНР.

Общината няма информация за това от кого се стопанисва този язовир.

Крушеновски припомни още, че дигите по течението на реката са държавна собственост и общината е нямала право да ги разруши, за да спаси града, но е поискала разрешение от държавата.

"Самите собственици на земеделски имоти предпочетоха обаче да залеят 4 хиляди дка добра реколта, за да спасят града, това поне успокои гражданите. Но когато има скъсани стени на язовири, не се знае дали помогна. Тук беше мястото на държавата и нейните институции", обясни кметът.

Заместникът му Николай Нековски от своя страна отхвърли обвиненията, че коритото на реката, минаващо през града, е било затлачено от пръст и върби.

"Няма такова нещо, тази река е много малка, с огромно корито, но се изля толкова много вода от всичките язовири и това е причинита за наводнението", каза Нековски.

Подобни причини преди години доведоха и до трагедията в село Бисер, при която загинаха шестима души. Все още няма установени   виновни   за скъсаната стена на язовир "Иваново", като общината и военното министерство взаимно се обвиняват кой е бил отговорен за поддръжката му.

Също във вторник експертът в община Мизия Кольо Николов обясни пред бТВ, че язовир "Стубел" в община Борован сега не изглежда опасен, но преди 9 дни водата в него е била толкова много, че е скъсала стената и е изкопала огромен кратер.

"Ние обикаляме всички язовири, наблюдаваме какво е състоянието, попаднахме на него и видяхме положението", каза той.

След едноседмична обиколка на експертния екип обаче се оказва, че той не е единственият с нарушено укрепително съоръжение.

"Установяваме, че всички язовири са преливали обилно", посочи Николов. По думите му части от някои стени са разрушени, а огромните кратери показват, че са преливали много големи количества вода.

Областният управител на Враца инж. Венцислав Василев обаче заяви, че на територията на област Враца няма язовир с разрушена стена. "Докладът ми е на бюрото от сряда. Ако има скъсана стена на язовир, не възразявам да отида на язовира още днес. Всяка пролет и всяка есен се създават комисии, които следят язовирите, дори на 20-ти юли отново бях пратил комисия", каза Василев.

От своя страна зам.-кметът на Борован Веромир Миланов твърди пред "Фокус", че проблемите с язовирите в неговата община не са причина за нещастието в Мизия.

Продължава отводняването

Водата в Мизия в момента остава само в ниските части, съобщи Венцислав Василев, областен управител на Враца.

Той съобщи, че гражданите имат нужда от препарати за дезинфекция, маски, ръкавици, доброволци и трайна храна. Химическите тоалетни пък трябва да се сменят.

Общинска комисия ще оценява дали залетите постройки в града са годни за обитаване.

От мястото на събитието БГНЕС предава, че продължава струпването на хора на пощенската станция, за да получат еднократната помощ от 325 лева, а децата си играят в калта.

Българският червен кръст призова бизнеса и големите търговски вериги да дарят трайни консервирани храни за стотиците нуждаещи се.

Продължава и набирането на пари онлайн, по банкова сметка, поместена на сайта на организацията, и чрез SMS на кратък номер 1466.