Скилър осъди държавата за европроекта си за бийтбокс

Известният български музикант Александър Деянов – Скилър успя да защити пред съда европроекта си за разработване на иновативна платформа за бийтбокс обучение.

В началото на 2020 година бийтбоксърът се оказа обвиняем заедно със сестра си Лиляна Деянова (Лилана) за участие в организирана престъпна група за непправомерно усвояване на еврофондове. Той бе арестуван, но след това бе оставен от съда на свобода срещу парична гаранция от 50 000 лева.

В знак на протест срещу обвиненията Скилър отказа да плати гаранция и отиде пред следствения арест, за да бъде задържан. Властите обаче отказаха да го задържат и го оставиха на свобода.

Година по-късно прокуратурата обяви, че разследването срещу тях е приключило, но и досега не е вкарано в съда. Държавното обвинения обясняваше, че от 2016 г. до месец април 2020 г. групата на Лилана и Скилър незаконно е усвоила европейски средства за над 2.7 млн. лева. В рамките на делото са проверени 11 договора за европейско финансиране.

Лиляна Деянова твърди, че разследващите непрекъснато я питали дали познава обвиняемия хазартен бос Васил Божков, който се укрива в чужбина. Делото срещу нея започна след акцията на прокуратурата срещу хазартния бос, който в момента живее в Дубай.

Освен за злоупотреба с пари от фондове Деянова бе обвинена и за това, че е заплашвала шефове в агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), че ще ги уволни, ако институцията не сключи договор за разпространение на електронни винетки с нейната компания "Телетол".

Деянова твърди, че действията срещу нея са започнали, след като тя самата е подала сигнал за корупция в АПИ. По думите ѝ, най-голямата корупционна схема е в тол системата. По този сигнал обаче няма нито един разпит, посочи Деянова в края на 2020 година.

Биийтбокс проекта

През 2019 г., около година преди да се окаже в ареста, започват и проблемите на Скилър с икономическото министерство. Министерството на икономиката решава да поиска обратно близо 234 хиляди лева, които са отпуснати на музиканта от ЕС по проекта за бийтобокс обучението. Твърдението е, че Скилър не изпълнявал условието техниката да е разположена в офис в Плевен.

Икономическото министерство твърди, че служители на европрограмата са извършили три внезапни проверки, при които не е бил осигурен достъп до помещението с апаратурата. Така се прави извода, че няма доказателства, че апаратурата е там. В същото време са направени редовни проверки, които показват, че всичко е наред. Проверяващите обаче са недоверчиви и обясняват, че апаратурата може да се пренася лесно.

Експертизата по делото казва нещо съвсем различно. Вещото лице по делото констатира, че проектът за биийтбокс си работи. Има архив с исторически записи от комуникация между сървъра и потребители, купеният софтуер е такъв, какъвто трябва да бъде, а програмата за обучение за биийтбокс може да се използва онлайн от територията на цялата страна.

"Не са констатирани функционални несъответствия между софтуера и неговото съдържание и изискванията по Договора. Заключението на вещото лице е, че софтуерът е наличен и функционира в съответствие с подписания договор", пише в съдебното решение.

Административният съд изразява своето недоумение защо проверяващите служители са направи своите изводи само въз основа на внезапните проверки, които са установили, че офисът на Скилър е заключен. В същото време са направени редовни проверки с предизвестие, които не са показали нарушения. С тези аргументи съдът обявява, че решението за 234 00 лева е незаконно. Министерството на икономичката трябва да плати на Скилър 12 700 лева разноски по делото.

Решението на столичния административен съд може да се обжалва пред върховния съд.