Скокът във висините на Стефка Костадинова на 30 години

Три десетилетия Стефка Костадинова стои непоклатимо на световния връх в скока на височина.

На 30 август, се навършват 30 години от историческия ѝ скок от 209 см – световен рекорд, който остава недостижим и до днес. Височината е преодоляна на световното първенство на олимпийския стадион в Рим през 1987 г.

Тогава, едва 22-годишната Костадинова доминира в дисциплината, печелейки победа след победа.

Голямото шоу обаче предстои. Всичко е подбрано като в приказките: мястото - Вечния град, времето - точно на световното първенство, пред погледите на милиони зрители по целия свят. Като магия, пише на страницата на Българския олимпийски комитет.

Сякаш за да се засили ефекта от предстоящото уникално постижение, атракцията на Стефка се предхожда от един светкавичен световен рекорд в бягането на 100 м. Бен Джонсън взривява трибуните, но на зрителите тепърва им предстои до видят след минути нещо също толкова велико, но много по-трайно. Нещо, което ще остане да блести вече три десетилетия.

За да е всичко като по конец, Стефка прави "скока на живота" си пред очите на своя кумир. Миг след кулминацията на вечерта камерите показват на трибуните сред зрителите Сара Симеони, олимпийската шампионка от Москва 1980 г., която аплодира от сърце момичето, което я боготвори.

"Тези 209 см станаха през годините нещо като мой запазен знак, нещо като емблема, която стои като доказателство за човешките възможности", казва Стефка Костадинова пред официалния сайт на Българския олимпийски комитет.

"Но световният рекорд не е само мой. Той е на България. Този рекорд, а и всичките ми други рекорди и успехи, станаха факт благодарение на хората край мен, на моя екип, на треньори, доктори, на ръководители и на държавата, инвестирала в спорта. Благодаря на Ники Петров (треньорът ѝ, а в последствие и неин първи съпруг – бел. ред.), с когото още сме световен тандем. Той ме възпита като спортист, жена и човек. Благодаря на клуб "Тракия", на спортното училище в Пловдив и на атлетическата ни федерация. И нещо много важно - това постижение е и благодарение на останалите много силни българки в дисциплината. Българската школа роди такава конкуренция, която помиташе рекордите", казва Костдинова.

"Тогава на олимпийския стадион в Рим не съм мислила за това колко време ще удържат тези 209 см. Емоцията беше толкова силна. Много атлетки след това опитваха да подобрят рекорда - някои бяха много близо, аз самата също опитвах десетки пъти. Много ми се иска - и ще бъде щастлива, ако този рекорд бъде подобрен от българка. И така да си остане наш. Защото точно подобни световни върхове предизвикват респект в останалите. Само така - като побеждаваш и си на върха, печелиш уважение и признание. Благодаря за многото поздравления и като отбелязваме годишнината от световния рекорд 209 см, пожелавам на всеки да намери своя личен път към върха", казва още примата във високия скок.

Царицата в скока на височина

Доминацията на Стефка Костадинова в сектора за скок на височина през 80-те и 90-те години на миналия век я превръщат в най-великата в тази дисциплина в царицата на спортовете за всички времена.

В кариерата си Стефка Костадинова подобрява общо шест пъти световните рекорди. 

Олимпийският връх достига на игрите в Атланта през 1996 г., след като на тези в Сеул през 1988 г. изненадващо остава втора.

Костадинова е двукратна световна шампионка на открито от първенствата в Рим през 1987г. и в Гьотеборг през 1995 г. Има и пет титли от шампионати на планетата в зала - Париж ‘85, Индианаполис ‘87, Будапеща ‘89, Торонто ‘93 и Париж ‘97.

Костадинова е европейска шампионка от Щутгарт 1986 г. и има четири златни отличия от първенства на Стария континент в зала – Пирея ‘85, Лиевен ‘87, Будапеща ‘88 и Париж ‘97.

Победителка е във финала на Световната купа в Канбера ‘85.

Първият си скок над 2 метра прави на 25 август 1984 г. в София, а общо в кариерата си записва 197 полета на тази гросмайсторска граница в 130 състезания – нещо непостигано и до днес.

Избирана е за спортист № 1на годината в България рекордните четири пъти. Пет пъти е била номер едно спортист на Балканите. През 1996-а е наградена с орден “Стара планина”, първа степен за изключителните ѝ заслуги към Република България.

Прекратява състезателната си кариера през 1999 г. и започва работа в управленските структури на спорта като вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика. През същата година е избрана за зам.-председател на Държавната агенция за младежта и спорта, а на 1 август 2001 г. става зам.-министър на спорта в кабинета на Симеон Сакскобургготски. На 11 ноември 2005 г. оглавява Българския олимпийски комитет.

Стефка Костадинова е единствената българка удостоена със спортен Оскар, което я нарежда редом до знаменитости като Пеле, Аертон Сена, Марадона, Борис Бекер, Сергей Бубка, Майк Тайсън и Карл Луис. Тя е сред първите приети в Залата на славата на световната атлетика ИААФ.

В нейна чест на входа на Олимпийския музей в Лозана е издигната летва с отбелязана височината на световния ѝ рекорд 209 см.  

Отмяната на старите рекорди

В последните години в лекоатлетическите среди се коментира идеята старите световни рекорди в атлетиката да бъдат премахнати и да се почне от нулата.

Предложиха го хора, които никога не са бягали, скачали и хвърляли, които никога не са били подлагани на допинг тестове и не знаят какво е във всеки един момент някой да знае къде се намираш, за да дойде да те провери, коментира Костадинова, която се опълчи на това безумие.

Рекордът на Костадинова е един от най-старите в леката атлетика. По-възрастни от него са само пет постижения, но на спортисти, представлявали страни, които днес не съществуват на международната карта.

Най-старият рекорд е на Ярмила Кратохвилова на 800 м - 1:53.28 минута, поставен на 26 юли 1983 г., която се състезава под флага на Чехословакия.

Другата и голяма съперничка на пистата от онези години легендата Марита Кох от ГДР все още държи световния рекорд на 400 м от 47.60 секунди, поставен на 6 октомври 1985 г. в Канбера.

Останалите три върхови постижения в леката атлетика, по-стари от рекорда на Костадинова, са в хвърлянията.

Те са на Юрген Шулц от ГДР на мятане на диск – 74.08  метра от 6 юни 1986 г., на Юри Седих от СССР на хвърляне чук – 86.74 метра от 30 август 1986 г. и на Наталия Лисовска от СССР на тласкане на гюле от 22.63 метра от 7 юли 1987 г.