Скоростен път, а не магистрала, през Кресненското дефиле

Според строители забавянето на проекта рискува да не бъде изпълнен в срок

Снимка: БГНЕС

Скоростен път, а не магистрала, ще мине през Кресненското дефиле по трасето на "Струма". Проектната скорост е 80 км/час, но при хубаво време ще може да се кара и с максимално разрешените по закон 110 км/час. Това става ясно от публикуваните документи на Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти" по идейния проект за най-сложния участък от автомагистралата.

Вместо дългия тунел от над 15 км ще има мостове и тунели. Все още не са окончателно готови разчетите колко ще струва изграждането на 25-километровото трасе, но изчисленията към момента сочат около 600 млн. лв., коментираха експерти, участвали в изготвянето на проекта пред Mediapool.

Това е двойно по-евтино спрямо предварително обявената цена за прокопаването на тунела от около 600 млн. евро от министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова. Тя беше обещала до края на 2015 г. той да бъде представен публично, но това все още не е факт.

Така в сряда Камарата на строителите ще даде гласност на напредъка по изготвянето на алтернативния вариант и ще предупреди за рисковете пред реализацията на проекта. Ако правителството не побърза със сроковете, има риск обектът да не може да бъде изпълнен до края на този програмен период, предупреждават от камарата.

Доизграждането на магистрала "Струма" се финансира от оперативна програма "Транспорт" и крайният срок за приключването ѝ е 2023 г. Освен това се чака да мине поръчката за трасето през Кресненското дефиле, за да се види дали ще се освободят средства за реализирането на други магистрални участъци с европейски средства.

Алтернативният 25-километров скоростен път

Алтернативният 25-километров скоростен път започва при село Крупник и свършва южно от град Кресна. Той ще има две пътни платна с по две ленти за движение с проектна скорост от 80 км/час.

За да се опази максимално околната среда и да се намалят нужните средства, сега съществуващия път ще се използва за движение в едната посока на магистралата. На места двете ленти за движение са на различно ниво една от друга, като това става с изграждането на мостове и виадукти. Така се избягва преминаването на автомобили през защитената местност "Кресненско дефиле".

Общо по трасето е заложено изграждането на пет нови тунела с по две тръби, плюс още два нови тунела по една тръба, тъй като се използват съществуващите два тунела в момента. Всички тунели са с дължина под 400 метра.

Трасето на лявото платно следва съществуващия път, като ползва моста на река Струма и жп линията. В участъка от км 379+900 до км 380+800 и от км 381+000 до км 381+500 се напуска съществуващия път, като с четири моста и три тунела се минава по ново трасе, осигуряващо проектната скорост. След това се ползва отново съществуващия път и съществуващите мостове и тунела, а от км 382+565 до км 382+735 се предвижда нов тунел. След това движението става отново по съществуващия път, като на още две места ще има нови тунели.

Дясно пътно платно се развива вдясно от съществуващия път и е изцяло по нов терен, като следва ситуационно лявото, а в отделни случаи се отдалечава от него. В нивелетно отношение често е на второ, по-високо ниво от лявото, в изкоп или в тунел.

Началото на участъка е на около 2.5 км преди Кресна, като се напуска съществуващия път по левия бряг на Струма се премоства реката, а при км 394 отново се минава над Струма, главния път I-1 и жп линията "София – Кулата". След това е предвидено изграждането на нов тунел, като след него се пресича река Влахинска и трасето обхожда от североизток и изток град Кресна.

Алтернативният идеен проект е изработен от обединение "Лот 3.2 Проект", в което влизат "Пътпроект 2000", "Биас – М", "Геотехника – АБС", "Бондис" и "Свеко Енергопроект". Той струваше около 1 млн. лв.

Причините за отказа от дългия тунел

Първоначалният проект предвиждаше в отсечката между Благоевград и Сандански да има два тунела – мегасъоръжение от 15.4 км, което щеше да бъде най-големия шосеен тунел в Европа и по-малък от 2 км при село Железница, който остава и в момента тече поръчката за избор на изпълнител.

Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" обаче не одобри изграждането на дългия тунел заради редица проблеми, които може сериозно да увредят природата в защитената местност.

Прокопаването на дългия тунел е свързано с големи обеми изкопни работи, които по предварителни разчети ще достигнат близо 6 млн. куб. метра. Те трябва да се складират в някакви депа. Отделно ще трябва да се прокарват временни пътища, което ще унищожи част от природата.

По време на строителството, което се очаква да бъде 6 – 7 години, трафикът на тежки камиони през дефилето ще се увеличи с една четвърт, което може да нанесе щети на природата.

Освен това са нужни поне три междинни достъпа за прокопаване на тунела, за да може да бъде изпълнен в рамките на програмния период. Това ще създаде още по-големи проблеми на трафика, свързани с безопасното излизане на тежката техника на съществуващия главен път.

Друг аргумент за отказване от тунела е преминаването му през най-сеизмично активната зона в страната. Направените допълнителни геоложки проучвания и експертизи са показали, че разломните зони и направленията им са по-неблагоприятни от очакваното, е посочено в мотивите на НКСИП.

Освен това от геоложките проучвания е било установено още, че дренажните води от тунела ще бъдат около 11 000 куб.м дневно. Това освен чисто технически проблем е и екологичен, защото ще доведе до осушаване на защитена местност "Тисата" на повърхността, както и при вливането на водите в река Струма.

С приемането на новото ръководство за изготвяне на анализи "разходи-ползи" на Европейската комисия за обосновка на големи инвестиционни проекти за финансиране икономическата цена на времето е силно намалена. Това прави проектът за изграждане на магистрала "Струма" с тунел икономически неефективен, а икономически неефективни проекти не могат да получат финансиране от Брюксел, посочват от НКСИП.

Всички тези заключения са подкрепени от няколко експертизи, направени от БАН, сеизмолози и международни.

На ход сега е правителството да вземе решение и да пусне поръчките, защото времето изтича.

Още по темата
Още от Бизнес

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?