Скритите карти зад газовия Пръстен на солидарността

Подписаният преди дни в София меморандум за проекта за пренос на азерски газ през Турция, България, Румъния, Словакия и Унгария до Европа – Solidarity Ring (STRING) или Пръстен на солидарността, всъщност е дръзка операция за пласиране на газ от руския "Газпром" в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) по заобиколен начин, след като "парадният вход" е залостен в резултат на бруталното нахлуване на Владимир Путин в Украйна. Това е също така ребрандиране на Турския газов хъб (ТГХ) - проект, замислен от Кремъл и реализиран от турското правителство на мястото на неработещия газопровод "Северен поток" до Германия. А и руският газ известно време ще бъде нежелан в Европа.

При това положение е необходимо да се осигури алтернативен южен маршрут за пренос на възможно най-много руски газ, който да не изглежда "твърде руски". Втората цел на проекта (поне от гледна точка на Кремъл) е да се повиши газовата ликвидност на Турция, като се увеличи значително капацитетът на страната за внос, съхранение и разпределение на природен газ от различни източници. Включително от собствения ѝ добив, както и от Русия, Иран и Азербайджан, а също и на втечнен природен газ.

Това е добре дошло за Турция, тъй като повишава приходите ѝ, стратегическата ѝ тежест и достъпа до газ. Това е добре и за Русия, тъй като улеснява заобикаляне на въпроса за произхода: става по-трудно да се определи, че газът е конкретно руски, а не просто част от общия "турски микс". Така че има потенциал за руска газова "инвазия", която да заобиколи санкциите и да позволи на руския лидер Владимир Путин да попълни военната си каса с приходите от подновените продажби на газ.

Има опасност да се блокират Трансбалканският газопровод и трасето на STRING за друг алтернативен газ. И да се търгува с "изпран" руски (много повече от азерския) газ. И най-важното – да се заобиколи Украйна, тъй като точно преди нея, маршрутът на STRING прави рязък завой на запад към Унгария. Скритият дневен ред се върти около пускането в експлоатация на TГХ, за да се разчисти транзитният маршрут до страните крайни получатели в ЦИЕ.

Защо руският, а не азерският газ заема централно място?

Ключовият играч в проекта би трябвало да бъде Азербайджан. Но държавната ѝ петролна компания СОКАР (SOCAR) многократно е заявявала ограниченията си за износ на допълнително газ преди 2025 г., когато ще започне първоначалният добив в дълбоководните находища "Азери-Чираг-Гунашли" (ACG) и "Абшерон" (1-ва фаза). За сведение, газът от основното находище на Азербайджан - "Шах Дениз II", се договаря изцяло от Азербайджанската компания за доставка на газ (AGSC) за износ за Италия (по маршрут, който включва Трансанадолския газопровод (TANAP) и Трансадриатическия газопровод (TAP)).

Поради това допълнителният потенциал на SOCAR за износ на газ извън "Шах Дениз ІІ", е силно лимитиран. Много лидери от Югоизточна Европа (ЮИЕ), които кацат в Баку и молят за спешни доставки на газ, постоянно получават едно и също послание: "Не по-рано от 2025 г. – и ще трябва да изясните въпроса за турския транзит с президента Ердоган". И все пак, появиха се сравнително малки допълнителни количества азерски газ, макар че те все още са джуджета в сравнение с обемите на "Газпром"- 60 млрд. куб. м руски газ е "осиротял" и отчаяно търси заден вход към пазара на ЕС.

Малко предистория

През 2021 г. газът от "Шах Дениз II" започна да тече през TANAP-TAP и реално се превърна в тръбна алтернатива на "Газпром" (поне за България), с обещанието да достигне до много други. Тези проекти бяха предшествани от остро съперничество между "Набуко" и "Южен поток", заело централно място във войната на инфраструктурите след 2002 г. И в двата случая Русия работеше усилено зад кадър. Тя използва всички свои политически, икономически и финансови лостове, за да отклони конкурентните, предимно азерски, доставки на газ от Украйна и ЦИЕ. И трябва да се признае, досега успяваше.

Още едни клещи около Украйна

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна беше предшествано от системна подготвителна работа, целяща блокирането на алтернативните доставки на газ за Украйна, като същевременно се изпълняваше стратегия на"клещите" чрез газопроводите "Северен поток" и "Турски поток". Малко след като руската армия навлезе в Украйна през февруари 2022 г. обаче, "Северен поток" престана да бъде "маршрутът" към Северна Европа, а държавите от ЕС спряха да купуват руски газ по тръбите и руски втечнен природен газ. Това доведе до спад на приходите от енергия в критичен момент за войната на Путин в Украйна. Затова Кремъл започна незабавно да търси алтернативни варианти за продажби в ЕС.

Но докато доставките по северния маршрут на "Газпром" бяха спрени, а "Северен поток 2", който се очакваше да започне да функционира, бе взривен и колабира, южният маршрут – газопроводът "Турски поток" – беше пълен успех. Това накара Путин да повярва, че са възможни повторения и надграждане, като се разшири обхватът на "Газпром" в северна посока чрез използване на вече излишния Трансбалкански газопровод (ТБГ) в режим на обратен поток, пренасящ газ на север и на запад по маршрута, който някога е снабдявал Югоизточна Европа и Турция, отклонявайки газ и приходи от Украйна и нейните огромни съоръжения за съхранение.

Сега Москва смята да се възползва от азерския газ – някога разглеждан като смъртоносна заплаха – като потенциален спасителен пояс за пласирането на своя газ. Планът включва и формирането на собствена референтна цена на газовия микс в Турския газов хъб. Теоретиците в Кремъл смятат, че тя ще измести репера на холандския TTF и ще позволи на "Газпром" да влияе върху цената на природния газ в Европа. Това е съществена част от наръчника на Кремъл за подкопаване на НАТО и ЕС, свързвайки точките на уязвимост в региона на ЦИЕ от Унгария до Турция.

Предлагането на природен газ

Продажбите на руски втечнен природен газ се увеличиха през 2022 г., като добавиха над 14 млрд. долара към приходите от газ на Русия. Това, изглежда, продължава и през тази година: влиятелният източник на информация Energy Intelligence твърди, че през първото тримесечие на 2023 г. Турция е била водещата дестинация за руските товари с втечнен газ, напускащи терминала "Портовая" на брега на Балтийско море. Обстоятелство, което е показателно за трудностите при продажбата на руски втечнен природен газ в други части на Европа поради санкциите.

Руският газ постъпва в Турция чрез "Син поток", "Турски поток" 1 и 2 и като втечнен природен газ. Излишъкът в доставките – разликата между вноса и местното потребление – е най-забележим при втечнения природен газ, но ще бъде увеличен след началото на добива на газ в черноморското находище "Сакария" (обявени са от БОТАШ 10 млн. куб. м на ден).

Турция отказа да се присъедини към санкциите на ЕС и предпочете да се възползва от изобилието от газ, който "Газпром" вече не може да продава чрез "Северен поток" и да посредничи за продажбата му в ЕС през Турския газов хъб. Руски танкери за втечнен природен газ редовно акостират на турския терминал за регазификация на втечнен газ "Мармара Ереглиси" ( Marmara Ereglisi) край Истанбул, което увеличава буферните запаси от излишен газ, който дружествата от ЕС могат да купуват в Турция за реекспорт.

Политически рискове

На Ердоган предстоят президентски избори следващия месец и той смята темата за природния газ и за Турския газов хъб за ключов фактор за своя изборен успех. Той се нуждае от приноса на Путин и неговите партньори от ЦИЕ по темата за газа в кампанията. А след изборите? На практика е малко вероятно Ердоган да загуби властта си. Той е инвестирал твърде много в автокрацията си, за да загуби поста си. Така че можем да предположим, че той ще остане президент по един или друг начин, и ще продължи да действа като газов посредник на Путин към ЕС още известно време.

По-малко комфортно е положението на Азербайджан и неговия президент Илхан Алиев. Той е поставен в пълна зависимост от Турция по отношение на транзита на нефт и газ. Нещо повече, надеждността на проекта TГХ зависи от максималната газова ликвидност и вноса на азерски газ – а понякога и на американски и европейски втечнен природен газ като геополитическа и PR противотежест. Само по този начин Турция може да извлече максимални ползи от доходната си роля на износител на "газов микс от ТГХ". Всъщност само по този начин идеята за такъв дерусифициран микс може да изглежда правдоподобна. Това означава, че турската държавна газова компания БОТАШ вероятно занапред няма да насърчава директен транзит през Турция на бъдещи потоци от азерски (или друг) газ – една от истинските причини, поради които до този момент няма междусистемно споразумение между Турция и България.

Илхам Алиев не може да си позволи да не участва в газовите завери на Ердоган и Путин. Не че не се е опитвал да помогне на SOCAR да продава своя газ директно в ЕС, заобикаляйки хъба на Ердоган. В края на 2022 г. и началото на 2023 г. SOCAR достави скромни количества газ на Молдова чрез интерконектора между Гърция и България, което предизвика тревога в Москва.

Държавната румънска газова компания "Ромгаз" купи 300 млн. куб. м от SOCAR тази зима. Последва едногодишен договор за 1 млрд. куб. м от 1 април 2023 г.

Унгарският вицепремиер и министър на енергетиката Петер Сиярто подписа Меморандум за разбирателство за доставка на 2 млрд. куб. м газ от SOCAR – като същевременно потвърди удължаването на значително по-големите договори за доставка от "Газпром" чрез "Турски поток".

Министърът на минното дело и енергетиката на Сърбия Дубравка Джедович пък наскоро обяви възможност за дългосрочен договор за азерски газ, който да покрива една трета от нуждите на страната – т.е. около 850 млн. куб. м годишно.

Така че наративът, че голямото навлизане на азерския газ на сцената на ЦИЕ е главната тема на STRING изглежда частично и привидно достоверен. Въпреки това разликата между декларациите и реалността е много по-неясна, отколкото предполага подобен поглед към "голямата картина".

Интересни разлики

Като начало нека отбележим рязката разлика между потенциалните нови количества азерски газ (<3 млрд. куб. м/г.), които стоят в заглавията на вестниците, и обемите руски газ (>40 млрд. куб. м/г.), който според турските официални лица ще се търгува в ТГХ, от една страна, и общия капацитет на Трансбалканския газопровод (ТБГ) от около 20 млрд. куб. м, който се превръща в основен изходен маршрут за микса от ТГХ. За да бъдем точни, главният изпълнителен директор на “Булгартрансгаз“ и основен двигател на STRING Владимир Малинов се придържа към тезата за "16-18 млрд. куб. м годишно" реверсивен капацитет в Трансбалканския газопровод, който ще включва и увеличаване на реверсивния капацитет с 4-7 млрд. куб. м годишно между компресорните станции "Кардам" и "Негру вода" 1 и 2. Когато се споменава втората линия на TБГ, STRING включва и транзитните линии на Трансбалканския газопровод.

Маршрутите

Досега повечето доставки на азерски газ разчитаха на Tрансанадолския газопровод, на наскоро пуснатия в експлоатация интерконектор Гърция-България и транзитната система на България. До началото на април тази година, когато входната точка Странджа-1 между Турция и България започна да функционира отново и "Булгартрансгаз" (БТГ) започна да я популяризира като врата към ЕС за азерски газ.

За първи път тази "спяща" входна точка привлече вниманието на експертите през януари 2023 г., когато БОТАШ и "Булгаргаз" подписаха споразумение за достъп до турските терминали за втечнен природен газ. Сделката обаче остана търговска и държавна тайна, след като правителството я одобри, и се появиха оскъдни подробности. Още по-малко отговори се получиха от мениджърите на "Булгаргаз" или българския министър на енергетиката Росен Христов на въпроси, свързани с естеството на сделката – и по-конкретно за липсата на прозрачност и междусистемно споразумение, за равнопоставеното третиране на други дружества от ЕС и за спазването на регламентите на ЕС.

Освен това бяха недостатъчни указанията от БТГ към търговци и спедитори, които желаеха да използват и резервират входния капацитет в Странджа-1 (от Трансбалканския газопровод), тъй като липсата на междусистемно споразумение с Турция прави невъзможно осигуряването на изходен капацитет от турската преносна система, оперирана от БОТАШ. ЕК очевидно допусна грешка, като не се е намеси, тъй като изключителната сделка на "Булгаргаз" с БОТАШ е в явно нарушение както на енергийните разпоредби, така и на антитръстовото законодателство на ЕС.

Странджа-1 – информационни маневри

Данните от ENTSOG – Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи, сочат, че междусистемната връзка Малкочлар-Странджа-1 е била активирана на 2 април, когато е започнал да тече газ от системата на БОТАШ към България. Има информвация за газови потоци до 14 април, което предполага работа в тестов режим.

Интересно е, че системата не отразява влизане на посрещтнатия от министър Христов американски газ на "Ереглиси" на 12 април, чието разтоварване отнема около два дни. След 14 април количествата през Странджа-1 са нулеви. Което говори, че газът, постъпил в България преди тази дата, със сигурност не е бил американски втечнен природен газ, а е бил по-скоро руски втечнен природен газ, разтоварен по-рано.

Също така плановете на БТГ странно пропускат съдбата на дългосрочния договор за транзит между него и "Газпром експорт" за капацитета на линии 2 и 3 на Трансбалканския газопровод, който изглежда е включен в договора за транзитни услуги на Турския и Балканския поток. За експертната общност е "тайна", че поне до завършването на газопровода "Турски поток" "Газпром експорт" е продължил да плаща за резервирането на капацитета на тези две линии на ТБГ съгласно клауза "пренеси или плати" (включваща 70% от дължимата сума).

Междувременно си струва да си припомним, че "Газпром експорт" предплати транзитните такси за "Балкански поток" до края на 2023 г. Също така изглежда правдоподобна възможността БТГ да комбинира и обяви на търг капацитетите на входна точка Странджа-1 от Трансбалканския газопровод и Странджа-2 от "Балкански поток" – общо 60 млн. куб. м/ден, което отново би спомогнало за размиване на разликата между газа, идващ по "Турски поток 2" (100% от "Газпром") и Турския газов хъб (микс).

Турция срещу Гърция или Русия срещу ЕС?

Реактивирането на Странджа-1 и предполагаемите обеми за транзит от Турция оказват пряко влияние върху газовите потоци от Гърция, тъй като те се конкурират за една и съща преносна инфраструктура.

Гърция планира да увеличи капацитета си за внос на втечнен природен газ и друг газ до 30 млрд. куб. м. Това (като се има предвид, че самата Гърция потребява само около 5 млрд. куб. м годишно) оставя повече от 25 млрд. куб. м за износ, най-вече през България. Плановете на Турция също достигат 45 млрд. куб. м за потенциален износ, отново предимно през България. Неотдавнашният пазарен тест за резервиране на допълнителен капацитет в TAР предизвика само умерен интерес, възлизащ на едва 1.2 млрд. куб. м годишно – 1 млрд. куб. м годишно повече за Италия и 0.2 млрд. куб. м годишно за Албания. Това означава, че потенциалът за допълнителен внос на газ е предимно в северна, а не в западна посока, т.е. че той ще се осъществява през България за ЦИЕ.

При сравняване на плановете за разпределение на входен и изходен капацитет от Гърция през интерконектора IGB и от Турция през STRING и входните точки Странджа-1 и -2, лесно може да се забележи, че „Булгартрансгаз“ желае да даде приоритет на потоците газ от Турция пред тези от Гърция и да участва в преки сделки за пренос на азерско-руско-турски смесен газ през Турция. Привидно това има икономически смисъл от гледна точка на потенциалните икономии на разходи. Възникват обаче два въпроса:

• Дали вариантът ТГХ всъщност е по-евтин избор на маршрут? Регулираните цени на природния газ в България през април продължават да надвишават със значителен марж (10%) референтните цени на холандския газов хъб TTF. Предвид, че България вече ползва пълните количества азерски газ, който е най-евтиният в ЕС, по-високата цена на газа за българския пазар означава, че внасяният през Турция излиза значително по-скъпо.
• Дали газът, който постъпва в България през Странджа-1, е всъщност азерски? Достатъчно е да се сравнят датите на разтоварване на по-ранните доставки на втечнен газ – 10 април руски и 12 април американски танкери в „Ереглиси“ Ereglisi и данните за потоците през Странджа-1.

За проекта STRING днес на шахматната дъска се прилагат същите трикове като прокарването на "Турски поток" през България. "Булгартрансгаз" смята да тества пазара и да предложи входни мощности на стойност 60 млн. куб. м/ден (консолидирани Странджа 1 и 2) от 1 юли 2023 г.

Което е почти същото като резервирането на 80 процента от "Газпром" на капацитета от "Балкански поток“. Тогава БТГ формално спази регулаторните изисквания на ЕК за провеждането на търг, но с ясното съзнание, че освен "Газпром" няма кой друг да участва в него.

Сега за входната точка от Турция "Газпром" ще може да мобилизира своите "филиали" – като WIEE и MET – за да гарантира, че ще използва с предимство транзитната инфраструктура по цялата ѝ дължина – от източника на газ в Турция до крайните потребители в България, Румъния, Сърбия, Унгария и Словакия.

Офертата за 60 млн. куб. м дневен капацитет за вход (и реверс) в Странджа-1 възлиза на повече от 19 млрд. куб. м годишно. Единствено "Газпром", в следващите две години ще може да резервира в такъв мащаб, изтласквайки всички потенциални конкуренти за дълъг период напред.

SOCAR обаче може да достави максимум 2.5-3 млрд. куб. м. Всичко над тази стойност би означавало да се внесе или да се освободи чрез намаляване на вътрешното потребление в самия Азербайджан.

Потърпевши от подобен тест ще са газовите потоци от Гърция. И те, и тези от Турция се конкурират за капацитета за пренос между компресорните станции (КС) "Лозенец" и "Провадия“ А там има липсващ 63-километров участък газопровод, който е трябвало да бъде изграден като част от "Балкански поток", който има две части. Новата се простира от КС "Провадия" до сръбската граница. Старата е от Странджа-1 през КС "Лозенец" до КС "Провадия". Капацитетът на старата трябваше да се увеличи, за да се третира равнопоставено газът, идващ от Турция и от Гърция, над количествата, които "Газпром" иска да пренесе. Но БТГ се забави и продължи да се заиграва с проектите на господата Путин и Ердоган, като осигури изключителния достъп на руски газ само до "Турски поток" през Странджа-2, а сега и до големия геополитически проект на Турция – ТГХ – през Странджа-1.

Ако капацитетът на Странджа-1 отиде изцяло за газа от Турция, БТГ не може да предложи възможност за газ от Гърция, тъй като капацитетът за пренос между "Лозенец" и "Провадия" няма да е свободен. И така, вместо реверсивният капацитет на Трансбалканския газопровод да служи за диверсификация на доставките на газ за ЦИЕ – и най-вече за Украйна и Молдова през Румъния – той ще фиксира дългосрочната доминация на "Газпром" в региона.

Конфликт на интереси на БТГ?

Шокиращо е не само, че "Булгартрансгаз" системно и целенасочено може да ограничи газовите транзитни потоци от Гърция, но ограничава и приходите си от транзит в полза на един клиент и то най-рисковия.

Дружеството е акционер в проектната компания за LNG терминала в Александруполис и от търговска гледна точка не е много умно да ограничава достъпа до "тясното място" за газа от свое съоръжение. БТГ би трябвало да има финансов интерес от транзита на газ на север през България и следователно от разширяване на капацитета на IGB до пълния му потенциал от 5-7 млрд. куб. м годишно – особено като се има предвид, че компанията майка на "Булгартрансгаз" – "Българският енергиен холдинг", има 50% дял в IGB.

БТГ се опитва да "продаде" STRING като естествено произтичащ от националния интерес на България и като създаващ здравословна конкуренция между Гърция и Турция чрез TAP и IGB. Това обаче е силно подвеждащо, тъй като тази конкуренция е доста неравностойна.

Гърция е член на ЕС и спазва регулации и санкции срещу Русия. Турция не е член на ЕС и преследва свой дневен ред като помага на Путин да заобиколи санкциите и да си осигури непрекъснатост на продажбите на газ и приходите си. По този начин Турция помага на Путин да унищожи Украйна – като паралелно печели и добри пари от това.

Посланието и посланиците

На пръв поглед един от основните двигатели на сегашните събития е министърът на енергетиката на служебното правителство Росен Христов. Неговите ходове обаче са по-скоро отражение на волята на двама души.

Единият е назначилият го на поста президент Румен Радев. Той използва уникалната "всемогъща" позиция и на президент, и на изпълнителна власт, създадена му от вътрешнополитическата парализа, като управлява страната еднолично и провежда едва прикрита прокремълска политика по отношение на газа, военната помощ за Украйна и много други неща.

Вторият е изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. Той изигра решаваща роля в преодоляване на съмненията и съпротивата към "Турски поток" от ЕК и САЩ преди 2020 г. като успя да го представи като съвместим със западните интереси – и това е доста добро постижение. И му е възложено да "продаде" новата схема – за Турския газов хъб, който да пренася изпраните руски газови доставки в Турция към ЦИЕ и отвъд нея – както на ЕС и неговите членове, така и на правителството на САЩ.

От своя страна министърът на енергетиката Христов може и да няма голямо самостоятелно значение, но има респектираща роля като главен пиар на проекта, отново заимстван от наръчника на "Турски поток". Основният му акцент е опорката, че България има златен шанс да бъде голям играч (чували сте го много пъти, как сме на "картата"), да избегне заобикаляне от страна на "Газпром“ и да превърне географията си в злато и престиж.

Националният интерес на България

Националният интерес на България е да съдейства за диверсификацията на доставките на газ в региона и да играе ролята на честен брокер на транзитни услуги, а не на карта в ръцете на Путин и Ердоган. Страната има много силни аргументи, тъй като целият капацитет на Путин да реализира газовите си планове зависи от възможността му да пренася постъпващ от Турския газов хъб микс през транзитната мрежа на България. През следващите две години не се очаква да има недостиг на доставки на неруски газ, което да поставя под заплаха натоварването на капацитета на българската преносна мрежа, както и приходите на българския оператор, дори ако руският газ бъде санкциониран изцяло или частично.

Един от начините да се ограничи потенциалът за "пране на газ" на ТГХ и достъпа на "Газпром" до инфраструктурата на ЕС е да се ограничат количествата газ, излизащи от Турция, до наличните количества неруски газ – които са доста добре известни. Дори ако Турция стане напълно зависима от руския газ за вътрешно потребление, трябва да има ограничение на износа на газ, което ще свие потенциала за злоупотреба на Кремъл с Турския газов хъб. Друг начин за решаване на въпроса би могъл да бъде ЕС да постави износа на газ от него в зависимост от спазването от страна на Турция на санкциите срещу Русия. Не липсват начини, по които рисковете да бъдат управлявани. Истинският въпрос е дали ЕС – и Западът като цяло – ще имат решимостта и волята да сторят това.

* Анализът е в две части, които Mediapool публикува в едно със значителни съкращения и със свое заглавие. Авторът е енергиен експерт и бивш посланик на България в Русия.