Скритите недостатъци на западната цивилизация

Историческата и културна памет на Запада постепенно започва да възвръща стратегическото си място с разширяването на Европейския съюз, възстановяването на НАТО и глобализацията на някои ценности като плурализма, върховенството на закона, индивидуализма.

Тези ценности, без да бележат края на историята, внасят някакъв елемент на консенсус по отношение на борбата с престъпността и изкушенията на тоталитаризма. Да се говори за универсална цивилизация, все още е твърде рано, както и идеята за световно правителство звучи в сферата на фантастиката. В същото време, въпреки грешките и недостатъците си, Западът е една съвкупност от общества, изградени на основата на представителната система на управление, на равновесието между свобода и сигурност, законност и ред. Западът е символ на технологичното развитие, интелектуалния потенциал, свободния достъп до информация и всички онези отличителни черти, с които се характеризират т.нар. отворени общества.

От друга страна, от десетина години насам западната цивилизация крие дълбоко в себе си определени недостатъци. Тази цивилизация е обвинявана за много от световните проблеми. Трябва обаче да се подчертае, че Западът е политически неточно понятие, доколкото самата идея за него беше затъмнена от навлизането на култури от съвсем различен тип. Етноцентризмът се оказа неперспективен като ценност, защото беше изместен от плурализма като един много по-убедителен отговор на етническата политика.

След периода на студената война най-заклетият враг на Запада се оказа Осама бин Ладен. Това съвсем не означава, че Западът се намира в някаква схватка с исляма. Призивите за джихад срещу макдоналдсовата цивилизация се явяват само допълнение, тъй като не кока-колата пречи на ислямския фундаментализъм, а ценности като индивидуализма и свободния достъп до познанието.

Още докато траеше студената война, така услужливо забравена от левите интелектуалци в Испания, през 1989 г. се състоя един семинар под надслов "Студената война: следващите 20 години". Малко преди началото на семинара, изведнъж по телевизията показаха кадри на хора от Западен Берлин, които събаряха омразната стена. Студената война беше свършила.

На този именно период Кристофър Кукър, британски експерт по въпросите на отбраната, посвети свое изследване, озаглавено "Здрачът на Запада". Завършвайки своята книга през 1998 г., Кукър констатира, че 20 век е към своя край, без обаче великите западни сили да могат да се похвалят с изграждането на нов световен ред.

Той предлага 3 аксиоми за здрача на Запада: един съюз не може да се запази много дълго, ако съществува противоречие между желанията и реалните резултати; съюзът няма да издържи на иронията, породена от несъвпадането между външен вид и вътрешно съдържание; един съюз не може да се запази, ако съществува различие между това, което се твърди в официалните комюникета и това, което става по света. След 11 септември трите аксиоми продължават да са валидни. Те се потвърждават и от тържествата в Санкт Петербург, и от срещата на Г-8 в Евиан, и от работите на Европейския конвент, и в отдалечеността на Близкия изток, и в общото съгласие по въпроса за оръжията за масово поразяване.

Характерно за склонността към забрава е това, че новите поколения не знаят защо беше построена Берлинската стена. Без да е минало кой знае колко време от края на студената война, ние прекарваме дълги часове от нашия живот в интернет, плащаме в евро, изживяваме глобализацията, видяхме как падат кулите на Световния търговски център и научихме къде Саддам Хюсеин е погребвал своите жертви. Следователно, колкото и да критикуваме тази цивилизация, тя винаги ще има какво да ни разкрие и с какво да ни изненада.

По БТА