Скромното начало на Бундесвера - германските сили за отбрана

Скромното начало на Бундесвера - германските сили за отбрана

Създадена само 10 години след края на Втората световна война, армията на Западна Германия възниква като безименно формирование със слаба подкрепа от населението. Тежките спомени от нацизма предопределиха скромния ѝ старт, без помпозност, официалности и фанфари.

Като за военно събитие, "раждането" на 12 ноември 1955 г. на германските сили за отбрана (Бундесвера) е било доста скучно. В казармата Ермекайл в Бон стените са били набързо украсени с черно платно, не е свирел военен оркестър, не е бил пуснат и запис на националния химн.

Някои от първите 101 войници, получили удостоверение за назначението си в безименните сили за отбрана - временно наречени "нови въоръжени сили" - дори не са си направили труда да надянат униформи. Казват, че канцлерът Конрад Аденауер бил подразнен от безцветния старт на възраждането на въоръжените сили на Западна Германия, но това скромно начало преди 60 г. едва ли е изненадващо. Те били създадени само 10 години след унищожителната Втора световна война и Холокоста. Германия тогава бе разделена на демократичен Запад и комунистически Изток, а три четвърти от западногерманското население беше против това отново да има армия.

Не по-добри бяха и международните настроения. Съседните страни гледаха с подозрение на намеренията на Западна Германия.

Но Аденауер, благодарение на когото Германия отново бе приета в международната общност по време на неговото канцлерство от 1949 до 1963 г., отдавна настояваше за създаване на въоръжени сили, смятайки ги за неизменно условие за пълен национален суверенитет.
Опонентите се страхуваха, че тази стъпка ще погребе надеждите за обединение с комунистическата Източна Германия и това накара бившият вътрешен министър Густав Хайнеман да подаде оставка през 1950 г.

"Ние ще легитимираме превръщането на Германия в бойно поле, ако тръгнем по пътя на въоръжаването", писа той в писмото за оставката си. По-късно той стана президент на Западна Германия.

Неговото предсказание за Германия като бойно поле не се сбъдна, но желязната завеса, разделяща страната и Европа, остана спусната за десетилетия. Западна Германия влезе в НАТО през май 1955 г., а седмица по-късно Съветският съюз сформира Варшавския договор, в който Източна Германия влезе като съоснователка. Окончателно завърши разделянето на Европа на два военни блока, предвождани от суперсилите на Запада и Съветския съюз.
Централна задача на Бундесвера през първата част от неговата история бе защитата на границите на алианса и така Германия стана фронтова държава в Студената война.
Сред краха на Съветския съюз Бундесверът и Националната народна армия (ННА) на Източна Германия се сляха на 3 октомври 1990 г. Две армии, противостоели си от двете страни на практически запечатаната граница, сега се обединиха. Всъщност, останките на ННА, наброяваща само 89 000 (войници) при обединението, бяха практически погълнати от Бундесвера.

"Ние не идваме тук като победители при победени, а като германци при германци", каза тогава генерал-лейтенант Йорг Шьонбом - офицерът, натоварен с интеграцията.
8 години по-късно сред военните бяха останали само 9300 бивши войници от ННА. Някои от напусналите бяха "осветлени" като бивши агенти на бившата тайна източногерманска полиция Щази, а на други просто не им понесоха новите условия на труд.
Обединената армия скоро пое нови роли. Две години след военното обединение, медици бяха изпратени в Камбоджа с мандат на ООН - първата задгранична мисия на Бундесвера. За първи път въоръжени части (на Бундесвера) бяха разположени (зад граница), когато Германия бе военно въвлечена в косовската война.

При мисията си в Афганистан Бундесверът за първи път участва във война с войници на бойното поле, макар че на политиците им бе трудно да го признаят заради юридически причини, свързани с международното право.

Украинската криза поставя нови предизвикателства пред германските въоръжени сили. Бойни танкове се изкарват от складовете, където са стояли дълго време, а германският военен бюджет расте. Но макар че в Украйна текат военни учения от голям мащаб, напомнящи "възпирането" от времето на Студената война, германският военен историк Михаел Епкенханс не вярва Бундесверът да се върне към ролята, която е играел при зараждането си.
"Не смятам, че трябва да предвиждаме сценарии като този, който съществуваше по време на Студената война", казва професорът, който преподава в потсдамския Център на Бундесвера за военна история и обществени науки.

След 60 години Бундесверът вече приема навсякъде в Германия ако не топло, поне с разбиране. Четири пети от германците изразяват уважение към армията като институция, макар че мнозинството се отнасят скептично към задграничните мисии.

Епкенханс вижда проблем в това - не за Бундесвера, а за политиците, на които той служи. "Работа на политиците е да кажат защо свободата трябва да бъде защитавана в Хиндукуш", казва той.

По БТА.

Споделяне
Още от Свят