Слаб напредък на България в опазването на околната среда

Пропуснати ползи за над 160 млн. евро годишно за страната от недостатъчно рециклиране, мръсен въздух и други, изчислява ЕК

Слаб напредък на България в опазването на околната среда

От 2017 г. досега България има слаб напредък в прилагането на европейските изисквания за опазване на околната среда и все още има да наваксва много в намаляването на замърсяванията на въздуха, на отпадъците и рециклирането им. Страната ни изостава във въвеждането на кръговата икономика за повторно използване на ресурсите, не напредва достатъчно в пречистването на отпадните води и в защитата на биоразнообразието. Това ѝ струва над 160 млн. евро годишно загуби или пропуснати ползи, сочи вторият преглед на Европейската комисия на изпълнението на политиките в областта на околната среда от 28-те страни членки, публикуван в четвъртък. Първият бе обявен през 2017 г.

От Министерството на околната среда и водите предпочетоха да акцентират върху напредъка, макар той да е малък, и да отчетат какво са свършили и какво предстои за решаването на екопроблемите на страната, от които всъщност страдат и голяма част от останалите държави в Европа, сред които и развитите западни страни.

Недостатъчно екологична, Европа губи 55 млрд. евро годишно

Според изследването на ЕК, нейните членки годишно губят или пропускат икономически ползи за 55 млрд. евро от това, че не прилагат европейското екологично законодателство и не постигат зададените от Брюксел цели в областта на въздуха и шума, на биоразнообразието, опазването на водите, управляването на отпадъците и изхвърлянето на въглеродни емисии от индустрията. В момента тези средства отиват за здравеопазване и за справяне с другите породени от липсата на адекватни мерки за опазване на околната среда проблеми.

За България е посочено, че губи 53 млн. евро заради недостатъчното рециклиране на отпадъци,а пропуснатите ползи в тази сфера са 63 млн. евро. Нереализираните приходи от намаленото емитиране на парникови емисии се оценява на 47 млн. евро.

България с проблеми във всички сфери

България е посочена сред страните, които трябва да приложат по-добре принципите на кръговата икономика в различни сфери като икономията на вода и енергия, намаляването на изхвърляните отпадъци и увеличаване на рециклирането им. У нас се изхвърля по-малко битова смет, но страната ни все още изостава в постигането на европейската цел за рециклиране на 50 процента от отпадъците до 2020 г. и вероятно няма да ги изпълни. Затова трябва да повиши ефективността на разделното събиране на отпадъци.

Брюксел препоръчва на България и други страни да ускорят завършването на обхвата на европейската екомрежа НАТУРА 2000 за защита на биологичното разнообразие и да приложат по-ефективни мерки за опазването му.

Държавата ни е сред онези членки, които все още не са се справили с високите нива на емисиите на азотни оксиди (NOx) и трябва да намалят емисиите на фини прахови частици (ФПЧ2.5 и ФПЧ10).

От Европейската комисия посочват, че е необходимо да се положат сериозни усилия за цялостното изпълнение на целите, предвидени в директивите за водите, и по-специално за осигуряването до 2027 г. на добро състояние на водните обекти в Европа. В две трети от държавите членки, сред които и България, все още не се извършва подходящо пречистване на градските отпадъчни води.

Призив за повече екоинвестиции у нас

От съществено значение за постигането на целите във връзка с водите е да се увеличат инвестициите, като усилията за прилагане на мерките в областта на околната среда ще продължат да бъдат подпомагани по линия на европейските фондове, допълват от Брюксел.

Комисията призовава държавите членки да интегрират по-добре природозащитните цели в другите политики, да подобрят ефикасността и ефективността на публичната администрация и да осигуряват по-ясна и пълна информация от значение за околната среда. Наред с това се препоръчва по-широкото ангажиране на регионалните и местните органи и на другите заинтересовани страни в усилията за решаване на основните предизвикателства при изпълнението на политиките в областта на околната среда.

МОСВ счете доклада за позитивен

От българското екоминистерство разчетоха доклада като позитивен за страната ни. Ведомството посочи, че по негови данни  в последните години близо два пъти е намалял броят на превишенията на средноденонощната норма за фини прахови частици (ФПЧ10) и около две трети от населените места, в които има пунктове за мониторинг, са постигнали средногодишната норма.

Към момента има една агломерация (Варна) от общо 6 за цялата страна, в която е постигнато пълно съответствие с европейското законодателството. От 29 общини, за които Съдът на ЕС е постановил, че са с нарушено качество на въздуха, вече 9 общини отговарят на нормите – Девня, Добрич, Пирдоп, Сливен, Гълъбово, Стара Загора, Варна, Ловеч и Димитровград. За сравнение през 2017 г. общините са 6, а през 2016 г. – 4, заявиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

То припомня за предвиденото в оперативната програма "Околна среда 2014-2020" финансиране от 115 млн. лв. за най-замърсените градове за програми за намаляване на замърсяването на въздуха. Предстои и приемането на Национална програма за качество на въздуха с мерки за въвеждане на екостандарти за въглищата и дървата за огрев, както и за ограничаване на замърсяващите автомобили..

МОСВ обяснява, че са изградени 110 градски пречиствателни станции, обслужващи 172 населени места и курортни комплекси. В 90 агломерации (включващи 105 населени места и курортни комплекси) има централизирана канализационна мрежа от над 97%. В 125 агломерации (включващи 136 населени места и курортни комплекси) е изградена канализация между 50% и 96,9%, а други 52 агломерации (54 населени места) са със събрани отпадъчни води в канализации под 50%.

В процес на изграждане/реконструкция са 10 градски пречиствателни станции и 4 канализации. През 2019-2020 г. ще започне изграждането на 6 нови пречиствателни станции и реконструкции и доизграждане на канализационната мрежа в 50 агломерации.

Стойността на осигуреното финансиране за събирането и пречистването на отпадъчните води е в размер на над 1 млрд. евро, отпуснати по ОП “Околна среда 2014-2020 г.“, като крайният срок за приключване на проектите е 2023 г.

МОСВ вече било предприело мерки за увеличаване количеството на рециклираните отпадъци. От януари 2019 г. са завишени минималните изисквания към системите за разделно събиране, което гарантира по-голям достъп и удобство на гражданите.

Предприети са и необходимите мерки за прекратяване на експлоатацията и последваща рекултивация на общинските депа. До момента са отпуснати над 100 млн. лв., а за 2019 г. в държавния бюджет е предвиден допълнителен финансов ресурс от 70 млн. лв., отчита  ековедомството

Относно опазването на биоразнообразието то заявява, че това, че страната ни е с най-голямо биоразнообразие в Европа, създава затруднения в намирането на баланса между хората, икономиката и природата при управлението на НАТУРА 2000, която обхваща повече от една трета от територията на страната (34.8%). Разработени обаче вече били промените в Закона за биологичното разнообразие, които въвеждат новия подход за управление на мрежата. Те трябва да бъдат приети от Министерски съвет.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?