Слабата икономика намалила натиска върху околната среда у нас

Има подобряване на важни за българската околна среда показатели, но това се дължи най-вече на слабата икономика и свитото потребление, става ясно от Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2013 г., одобрен от правителството на редовното му заседание в сряда.

Според данните от преди две години се наблюдава рекордно намаляване на натиска върху природните ресурси, ползвани за производството на енергия, като темповете на намаляване надхвърлят ръста на икономиката малко над 1 на сто. Първичната енергийна интензивност намалява с 8.4 на сто, а крайната енергийна интензивност - с 6 на сто в сравнение с предходната 2012 г.

Производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в страната значително се увеличава. Този факт, както и намаленото потребление на енергия, причинено от кризата (през 2013 г. отново се наблюдава спад в крайното енергийно потребление, който е значителен и достига 5 на сто в сравнение с предходната 2012 г.), са предпоставки за постигане на задължителната национална цел, в рамките на Директива 2009/28/ЕО, за достигането на 16 процентен дял на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия до 2020 година.

Към края на 2013 г. общите нива на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, амоняк и неметанови летливи органични съединения са значително по-ниски от ангажиментите на страната по различни договорености и съгласно целите по Националната програма за 2020 година.

В България сектор "Енергия" има ключова позиция в националната икономика. Той е източник на 74 на сто от агрегираните емисии на парникови газове за 2013 година. Най-голям дял от емисиите на парникови газове имат горивните процеси за производство на енергия – 67.3 на сто от сумарните емисии на сектора, като значителен дял от агрегираните емисии на парникови газове заемат тези на въглероден диоксид – 96.8 на сто.

През 2013 г. във всички големи горивни инсталации, за които е необходимо, е изпълнено изискването за монтиране на сероочистващи инсталации. Емисиите на серен диоксид през 2013 г. са със 130 хиляди тона по-малко в сравнение с 2012 г. Въпреки предприетите мерки, топлоелектрическите централи са най-големият източник на серен диоксид - 72 на сто от общото емитирано в страната количество.

Докладът показва, че се запазва тенденцията транспортът да емитира висок процент от общото количество на азотните оксиди - 37 на сто, и от емисиите на въглероден оксид - 21 на сто. Почти 100 процента от извършваните услуги от наземния товарен транспорт (автомобилен, железопътен и речен) се извършва от сухопътния транспорт. Структурата на товарните превози се променя, като относителният дял на автомобилния транспорт нараства от 51.9 на сто през 2000 г. до 86 на сто през 2013 г., за сметка на железопътния транспорт, който намалява от 44.9 на сто на 10.2 на сто през 2013 година.

Въпреки нарастването на относителния дял на автомобилния транспорт, емисиите на въглероден оксид в атмосферния въздух за 2013 г. намаляват с 58 на сто спрямо 2001 г., а емисиите на азотни оксиди в атмосферния въздух за 2013 г. намаляват с 20 на сто спрямо 2001 година.

Битовото отопление е основен източник на фини прахови частици, емитирайки 59 на сто от общото количество, изхвърляно в атмосферата, като основна причина за това е изгарянето на твърди и течни горива. И през 2013 г. замърсяването с фини прахови частици продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в страната.

България рециклира 25 на сто от битовите си отпадъци през 2012 г. и достига до 29 на сто през 2013 г. Към момента у нас на човек се падат около 103 кг рециклирани битови отпадъци и тенденцията е това количество да расте.

Анализът на данните от националните инвентаризации за периода до 2013 г. спрямо целта от Киото показва, че емисиите на парникови газове са значително по-ниски в сравнение с базовата 1988 г. и в момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото.