Слабата ни икономика е причина да получим най-малко пари от Европа

Слабият икономически растеж и ниският брутен вътрешен продукт са основният "виновник" България да получи от ЕС най-малко средства на глава от населението през следващия програмен период спрямо останалите страни членки. За да не бъде разпилян ресурсът от над 7.1 млрд. евро от структурните фондове, е необходимо стараната да се фокусира върху ограничен брой ясно формулирани приоритети и да заложи на опитни чиновници. Такова послание отправи еврокомисарят по регионална политика Йоханес Хан, който е в София и в петък се срещна с премиера Пламен Орешарски.

Двамата, заедно с вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова обсъдиха усвояването на еврофондовете през този програмен период и споразумението за партньорство през следващия.

Хан сложи точка на ожесточения спор между настоящите и предишните управляващи кой повече пари е договорил от безвъзмездната финансова помощ. Еврокомисарят обясни, че тя се изчислява по определена формула, която зависи от БВП на страната, като таванът е 2.35% от БВП. Разпределението на парите е договорено след двугодишни преговори между страните членки на заключителната среща през февруари, припомни Хан.

През настоящия програмен период България получи 6.8 млрд. евро от структурните фондове, които бяха договорени от тройната коалиция. За следващия получаваме 7.1 млрд. евро, договорени от ГЕРБ, но усвояването им е обвързано с изпълнение на редица реформи, т.нар. предварителни условия. Така в случай, че България се справи успешно с тях при прегледа на изпълнението им през 2016 г. е възможно да получи и допълнителни средства, отбеляза Хан.

"Факт е, че България има най-ниския БВП и това води до най-нисък обем от средства на глава от населението в абсолютно изражение", каза Хан. Средно по 970 евро се пада на всеки българин за следващите седем години, докато дори новоприсъединилата се Хърватия получава повече от нас - по 1870 евро.

Малко и ясни приоритети

За да се почувства ефектът от еврофондовете през следващия програмен период е абсолютно необходимо да има ограничаване на броя на приоритетите в договора за партньорство и ясното им посочване, каза Хан.

За да няма разпиляване на ресурс, Европейската комисия настоява за намаляване на броя на градовете, които ще получат финансова подкрепа по бъдещата оперативна програма "Региони в растеж". България иска техният брой да е 67, докато Брюксел настоява за редуцирането им до 6 – 7 центъра на икономически растеж.

Друго искане на Еврокомисията е да няма припокриване на финансирането на мерките свързани с образование, наука и иновации по програмите "Човешки ресурси", "Конкурентоспособност и Иновации" и новата "Наука и Образование". Определянето на разделителните линии между тях бави и изпращането на програмите за одобрение в Брюксел.

С липсата на административен капацитет са свързани притесненията на Еврокомисията относно новата оперативна програма "Наука и Образование", на която е било обърнато специално внимание по време на срещата, стана ясно от думите на премиера Пламен Орешарски.

Два са основните приоритета на Европа, към които ще бъдат насочени парите от структурните фондове. Единият е икономиката, като се предвижда подкрепа за малките и средни предприятия и иновациите с цел запазване и развитие на нови работни места. Акцент се поставя и на младите хора и възможността за създаване на нови фирми, защото те създават работни места, каза Хан. Другият по думите му е образованието, научните изследвания и подобряването на квалификацията на работната сила.

Нужда от наваксване в усвояването на еврофондовете

Като цяло България се справя добре с усвояването на еврофондовете през този програмен период 2007-2013 г., като в отделни сектори има нужда от наваксване, каза Хан без да конкретизира.

Еврокомисарят отбеляза, че от 2009 г. България е започнала да навакса с усвояването на европейски средства, като отбелязва годишен прираст от 7%. "В момента усвояването е на ниво 35 %, ако темпът се запази, това би било отлично. До края на тази година очакваме още много заявления за плащания", каза още еврокомисарят.

През юли Еврокомисията оценяваше риска от загуба на средства в края на годината по структурните и кохезионния фонд на около 276 млн. евро.

"Ключовият фактор за усвояването на финансирането е наличието на опитни и способни служители в администрацията, както на централно, така и на местно равнище", каза Йоханес Хан. Той допълни, че трябва да се осигури приемственост между служителите и "да не се сменят тези, които са показали отлични резултати".

До момента бяха сменени ръководителите на оперативните програми "Регионално развитие" и "Конкурентоспособност", а шефът на фонд "Земеделие" Румен Порожанов подаде оставка. Сменен беше и шефът на програма "Рибарство".

Няма пари за бежанци от структурните фондове

Няма възможност за отпускане на средства за настаняване на бежанците от структурните фондове на ЕС, каза еврокомисарят по регионална политика Йоханес Хан. Той допълни обаче, че може да получим пари за интеграцията им от други европейски фондове.

В сряда вътрешният министър Цветлин Йовчев съобщи, че има голяма вероятност да получим средства от Европейския бежански фонд и фонда "Външни граници на ЕС". По думите му в единия имало налични 4 млн. евро, а в другия – 9 млн. евро.

Проблемът с финансирането на бежанците влиза в дневния ред на Европа през следващата година, каза Хан. По думите му инициативата е на Италия и Гърция, които ще председателстват Евросъюза и също изпитват трудности с приждащи бежанци от Близкия изток и най-вече Сирия.