Слабо предлагане и свръхтърсене оскъпяват тока на борсата

Законови поправки ще вадят на свободния пазар всички мощности над 5 МВ

Слабо предлагане и свръхтърсене оскъпяват тока на борсата

Борсовата търговия с електроенергия у нас страда от слабо предлагане и свръхтърсене, които изкривяват пазара и повишават цените. Не е добре развит и сегментът на сключване на дългосрочни договори през платформата на "Българската независима енергийна борса" (БНЕБ), а планираният да започне от 2018 г. пазар за сделки в рамките на деня няма да е достатъчно функционелен, ако в него не участват производителите на енергия от възобновяеми източници.

Тези проблеми очертаха търговци на електроенергия по време на дискусия, посветена на борсовия пазар у нас и развитието му, която бе организирана от специализираното списание "Ютилитис" в четвъртък.

В отговор на притесненията на участниците в борсовата търговия председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов обяви, че в момента с парламентарната комисия по енергетика се обсъждат законови поправки, с които на борсата да бъдат принудително извадени всички производители на електроенергия с инсталирана мощност над 5 МВ. Цялата останала енергия, извън задължителната за регулирания пазар на бита и малките фирми, да дават на борсата ще са принудени и държавните производители на ток. В момента АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица изток 2" и "Националната електрическа компания" осигуряват количества на регулирания пазар, дават на борсата определени от Брюксел обеми, имат и свои платформи за търговия, които обаче са непрозрачни и доставчиците на ток се оплакват, че така се уреждат близки до правителството фирми.

През борсата минава 11.3% от тока

Според Иван Иванов до края на годината трябва да се приемат законовите поправки, които да увеличат предлагането на енергия на борсата и да повишат прозрачността на пазара.

От откриването на енергийната борса у нас през януари 2016 г. до края на октомври 2017 г. на нея са изтъргувани общо 6 тераватчаса, което е 11.3 процента от целия пазар на ток у нас. Продължава тенденцията за устойчив ръст на предлаганите количества, но и за повишаване на цената на продадените количества, посочи по време на форума Никола Габровски от БНЕБ. Той обясни, че борсовите цени у нас се влияят силно от тези на румънската борса и това също дърпа тарифите нагоре.

Бизнесът изнервен от широката ножица в цените

"На борсата у нас има голямо търсене и слабо предлагане, което изкривява търговията и води до повишаване на цените", коментира Владимир Дичев от "ЧЕЗ Трейдинг". "При над 70 търговци има само двама и половина производителя на електроенергия. Това разколебава доверието в пазара. Получава се така, че минималната ликвидност от 400 МВ се постига на цена от 40 лв/МВтч, а над тези количества цените експлодират и стигат дори до 160-180 и даже 200 лв./МВтч", допълни той. Според него това изнервя участниците на борсата и я прави малко излишна, тъй като се постигат цени близки до тези на балансиращия пазар, на който в последния момент се търгуват на високи цени излишни или недостигащи количества енергия, необходими на момента.

Думите на Дичев бяха подкрепени от председателя на Асоциацията на търговците на електроенергия Мартин Георгиев, който допълни, че за да се стабилизират цените трябва да се развие и сегментът на сключване на дългосрочни договори през борсата, а не само за количества, нужни за следващия ден.

Същата препоръка отправи и Мартин Славов от "ЕВН Трейдинг", според когото вакуумът при предлагането на дългосрочни количества от производителите е ключова пречка пред търговците да предложат на клиентите си качествено портфолио доставки. Според него, ако държавните електроцентрали продават тока си само на борсата, пазарът ще е много по-ликвиден, стабилен и спокоен.

"Искаме стабилни цени, не държим непременно да са ниски", коментира Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.

Къде са ВЕИ и капацитетите за внос и износ?

Мартин Георгиев допълни, че планираната да започне от началото на 2018 г. борсова търговия с количества енергия, необходима в рамките на деня – т. нар. интрадей, ще е непълноценна без участието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и на трансграничните капацитети, които в момента се продават на търгове от "Електроенергийния системен оператор" за износ, внос и транзит на електроенергия през българска територия.

Габровски от БНЕБ обаче посочи, че в момента извън това, че липсва задължение ВЕИ-централите да са на борсата, има и технически проблем с отчитането на графиците на зелените производители на ток. Той изрази мнение, че не трябва да има свободно договаряни сделки с ток извън борсата. Това според него може да стане допустимо след разработването на енергийния пазар. Срещу мнението му обаче възразиха някои от търговците.

Неразвитият пазар коствал 1.2 млн. щета на АЕЦ

Представителят на АЕЦ "Козлодуй Мартин Тафров призна, че в момента на борсата у нас няма конкуренция между производителите. Той коментира, че ядрената централа може да играе само с определените ѝ от Еврокомисията квоти, тъй като не може да се саморегулира. Тафров даде за пример забавено с четири часа включване в мрежата на V блок след годишен планов ремонт. То е коствало на централата 1.2 млн. лв. загуба, които при нормално функциониращ борсов пазар е можело да бъдат предотвратени чрез осигуряване на договорените за продажба количества от друг производител.

Никола Габровски очерта и стъпките на следващото развитие на борсата за ток. От януари 2018 г. ще започне и тестовата търговия с обеми в рамките на деня. За целта в момента се провежда обществено обсъждане на поправките на правилата за търговия, внедряващи интрадей сделките. На 7 ноември ще е публичната дискусия на проектопредложението, каза Иван Иванов и призова търговците да са активни с мненията си.

През юли 2018 г. се планира мрежово обединение на пазара ни с Гърция и Румъния и започване на търговете с трансгранични капацитети с тези две държави на борсата. Година по-късно се очаква и обединение с поне един от пазарите с ток в региона, което ще разнообрази значително предлагането на енергия на пазара, посочи Габровски.

Индустриалците искат да купуват и газ от борсата

Константин Стаменов се поинтересува какви са плановете на борсата да отвори сегмент и за търговия с природен газ, каквито обещания беше дала енергийният министър Теменужка Петкова още при предишния си мандат във второто правителство на ГЕРБ.

В отговор зам.-министърът Жечо Станков каза, че се работи по въпроса, но за да има смисъл от такава търговия, трябва да са налице достатъчно количества суровина, които да се предложат за продажба. В момента у нас газ се доставя само по дългосрочния договор с "Газпром" и количествата извън тях са минимални. "Когато заработят интерконекторите ще има смисъл от такъв тип борсова търговия", каза Станков.

Стаменов коментира, че е възможно сега да се стартира с обемите от местен добив, с втечнен газ от Гърция чрез виртуална търговия, каквато се извършва от "Булгартрансгаз", както и със свободни обеми от дейността на промишлени предприятия, които не успяват да реализират договорените с "Булгаргаз" количества заради аварии или по други причини. Станков обаче отвърна, че това са прекалено малки обеми, за да има смисъл от борсова търговия.

Зам.-министърът допълни, че ще се работи и със Западните Балкани за обединяване на борсовата търговия с ток за следващия ден

Пред журналисти той допълни, че усилията на енергийното ведомство са за повишаване ликвидността на борсата, които ще създадат по-изгодна "реперна цена". Тя ще се използва от Фонда "Сигурност на електроенергийната система" при покриване на разликите между цената на пазара и цената в преференциалните договори на част от производителите. След пълната либерализация на електроенергийния пазар този фонд ще замени НЕК при разплащането на разликите между цените на ВЕИ, когенерации, заводски и двете американски въглищни централи по дългосрочните договори и постигнатите на борсата цени, припомни Станков.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес