Слави Минеков е обнадежден от "България на гражданите"

Публикуваме писмото на проф. Велислав Минеков, публикувано във Facebook за мотивите му да стане член на Инициативния комитет на партията на Меглена Кунева "България на гражданите".

"Скъпи мои приятели,

Дължа на всички обяснение за моето странно и неочаквано решение. Виждам, че вече здраво съм оплют и руган – напълно заслужено.

Разбира се, това не ми е безразлично. Някои смятат, че съм станал компромисен, така е. Изглежда за добрите дела са нужни компромиси. Други мислят, че съм се продал – възможно е. Очаквам да съм на сметка от тази продажба. Бедата е, че съм лош търговец, с претенция да съм почтен. Почтените търговци днес са обречени на фалит, аз се надявам на печалба.

От 1997 година се опитвам, по-скоро боря се, за нещо, което намирам за значително и важно, за идея, която би ни направила по-нормални, интелигентни и разумни. На опростялата ни родина е нужен закон – "Закон за подкрепа на българската култура”. Нов закон, не онези реликти от времената на застоя. Истински нови европейски правила за съществуване и цивилизационен подем. Трябват реални норми и правила за изход от примитивното ни ежедневие и институционален бит. Нужна е реална оценка на хората заети с интелектуален труд.

В този проект за закон нямам голямо участие, по-скоро съм преписвач. Основните тези са отдавна измислени в европейските държави и действат достатъчно добре, макар и често критикувани. Това са регулации за подкрепа, меценатство и духовно развитие, напълно неизвестни у нас или невъзможни за блян правила. За бъдещето на този закон работиха и продължават да работят много мои приятели, колеги и познати. Конкретно съм обвързан с проекта "Закон за подкрепа на визуалните и изобразителни изкуства” ползвайки помощ от прависти, преводачи и специалисти.

Вероятно, четейки мои интервюта и изказвания, ще се досетите за една определена фиксация в тази идея. Не ми е безразлична съдбата на моите студенти, които днешната държава оставя като сираци на улицата. Не искам да виждам филхармонисти припечелващи по сватби и кръщенета. Не искам да срещам пияни от бедност изкуствоведи или потънали в мизерията на своите пенсии достойни интелектуалци. Артист не може да бъде синоним на беден, цигуларят загубил младостта си в учение не може да бъде просяк в метрото. Този закон ще бъде насочен към младите, талантливите, уважаваните и можещите.

За съжаление, никога през тези години не срещнах очаквана подкрепа, дори от политици, които харесвам и уважавам до днес. Причини имаше много – икономически крах, управленческа кретения, войнстваща простотия и много присмех – "Гледай държавата на какво дередже е, тоя закон за култура ще прави”.

Днес хаосът в родната ни култура е напълно реципрочен към хаоса царящ в държавата. Тиквоподобни идоли и главни мултаци диктуват своята простотия превръщайки я в еталон. Псевдогении от мрачното ни минало, създали биография с целувки по чалмата на Людмила, продължават да разпределят дажби в хранилките на своите любимци. Медийни кресливци и имитатори лишени от талант завоюваха овации и гердан от медали. Достойните и кадърните изчезнаха.

Животът, знаете е кратък, а аз загубих много време. С творчество едва ли ще оставя следа, но поне да реализирам тази идея би било достатъчен житейски успех. Позволете ми поне тази амбиция.

И сега ще ви призная – този път попаднах на хора, които мога от моя гледна точка да нарека съмишленици, интелигентни и нормални. За пръв път срещам истинско разбиране и възможност за диалог. Обнадежден съм. Да, там ще се появят и лоши хора, но вече лош съм и аз, нали?

Нека тези, които не могат да ме разберат, да ме оплюят страстно. Вземете или наругайте всяко мое качество или недостатък. Възможно е да греша, но имам надежда.

Надеждите си няма да ги дам.

Славето

(или проф. Велислав Минеков)"