След 10 години членство в ЕС българите остават еврооптимисти

След 10 години членство в ЕС българите остават еврооптимисти

Общо 51% от българите смятат, че страната е спечелила от членството в ЕС, а 26% са на обратното мнение. Точно половината от хората одобряват факта, че България е част от съюза, неодобрението е 16%, а неутрална позиция имат 34%. Това показват резултатите от национално-представително проучване на "Алфа Рисърч", проведено по поръчка на представителството на Европейската комисия. Изследването е извършено в периода 16-25 септември 2017 г. сред 1021 души.

В личен план 19% от участниците в изследването смятат, че членството в ЕС увеличава перспективите пред тях, а 15% се възприемат като губещи.

Обществената подкрепа за влизането на страната в Шенген е устойчиво висока (53%), докато приобщаването към еврозоната среща съществени притеснения и по-скоро негативна оценка (34% го одобряват, а 45% - не).

"Най-силни еврооптимисти са по-младите български граждани, жителите на столицата и големите градове, поколенията до 40-годишна възраст, високо образованите, икономически активните и хората с доходи над средното равнище. И обратно, по-скептични са възрастните жители на малките населени места, по-ниско образовани, икономически неактивни или заети с неквалифициран труд", се казва в изводите на "Алфа рисърч".

Социологическата агенция смята, че има съществено изменение в обществените нагласи през изминалите десет години в оценката за ефектите от приобщаването на България към ЕС Евросъюза. Проучванията в края на 2008 г. са регистрирали поляризация между очакванията за умерен ефект от членството и неудовлетвореност от липсата на бърза видима промяна в страната. Сега нагласите са по-скоро положителни.

Мнозинството от пълнолетните жители на страната възприемат ЕС като демократичен (63%), закрилящ (52%) и солидарен (52%). Сред по-критичните оценки се откроява мнението на 46%, че ЕС е бюрократичен и в по-малка степен неефективен (32%).

Хората, които смятат, че ЕС предоставя възможност за пътуване, нарастват от 15% през 2008 г. до 49% през 2017г.. Тези, които виждат шанс да се образоват, бележат двоен ръст - от 4% до 10%. Възможностите за намиране на работа имат почти четворен ръст - от 6% до 22%.

Общо 40% от хората смятат, че през последните 10 години България е станала икономически и политически по-стабилна, отколкото преди членството. Част от хората смятат, че са налице са значителни промени в инфраструктурата (32%) и в населените места (28%). Една четвърт от участниците в изследването отчитат разширения достъп на българските производители до повече пазари.

Резултатите от уменията и усилията на България да извоюва позиции пред европейските си партньори се оценяват по-сдържано – едва 36% смятат, че гласът на страната се зачита в ЕС, а 35% - че България има по-голяма тежест при международни търговски преговори.

"Заедно с по-ниските оценки за ползите в личен план, продиктувано основно от запазващото се неравенство в доходите, са в основата на все още ниското европейско самочувствие на българите. Факт е, че ако през 2007 г. всеки четвърти българин се е чувствал европеец, през 2017 г. така се чувства всеки трети, но 66% все още нямат такова самочувствие", се казва в изследването.

Българите са започнали да гледат по различен начин на проблемите пред ЕС за последните 10 години. През 2007г. българите открояват като водещ проблем пред ЕС конкуренцията от икономики извън него (47%), но днес това тревожи значително по-малко хора (35%). Този проблем е изместен от актуалните теми на борбата срещу тероризма (65%), общоевропейската имиграционна политика (ръст от 15% до 49%), обща външна политика и политика по сигурността (ръст от 30% до 44%), взаимоотношенията ЕС – Русия (36%).

Най-големите страхове на българите през 2007 г. бяха, че ще бъдат  затворени предприятия заради нахлуването на чужди стоки (47%), че българите ще са неравнопоставени на пазара на труда заради ограничения достъп през първите години (39%), че български специалисти ще емигрират в чужбина (37%), че чужденци ще започнат да изкупуват земя (37%).

Сега широко дискутираният въпрос за двойните стандарти в качеството на храните за кратко време успява да заеме първо място сред притесненията (60%), следван от намаляване на покупателната способност (50%). Същевременно, общите проблеми за цяла Европа, като трафика на хора и наркотици (47%), притока на имигранти и терористичните заплахи (44%), се приемат и като основни за България.

Още от България

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?