След 15 години един работещ ще издържа двама пенсионери у нас

Към 2020 г. в България около 1,3 млн. работещи ще издържат 2.5 млн. пенсионери, сочат разчетите на Националния осигурителен институт (НОИ). Това каза в понеделник на форум за европейския социален модел вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" и председател на Надзорния съвет на НОИ Димитър Манолов.

Причината за това е застаряването на населението и трудова миграция, обясни той.

Притеснени сме от самоволните опити за реформи в пенсионно-осигурителната система при неблагоприятните демографски условия, ниската заетост и заплати, коментира лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов.

Според него намаляването на осигурителната тежест с 6% през тази година ощетява осигурените за сметка на работодателите и застрашава стабилността на системата. В момента работодателите плащат 65%, а работниците – 35%. Ново намаляване с 3% ще доведе до драстично падане на приходите в НОИ.

Същевременно заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Дикран Тебеян определи намаляването на осигурителната тежест като положително, тъй като това е довело до разкриването на 139 000 нови работни места и увеличение на заплатите.

Според данни на работодателите за момента НОИ не търпи загуби вследствие на по-ниската осигурителна тежест, въпреки че по първоначални данни се очакваше те да са в размер на 600 млн. лева. Според представителите на бизнеса това е така, защото много фирми са излезли от сивата икономика и са започнали да плащат осигуровки върху реалните заплати на работните си.

Социалният министър Емилия Масларова също призова да не се прибързва с ново намаляване на осигурителната тежест. Първо трябва да анализираме ефекта от тазгодишното намаление, обясни тя, като допълни, че, според нея, през следващата година съотношението на осигурителната тежест между работодатели и работници трябва да се запази.

На форума вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин съобщи, че премиерът Сергей Станишев е разпоредил на работна група да изготви доклад за миграционната политика на България с конкретни мерки. Групата трябва да прецени каква ще бъде политиката за наемане на чужди работници в България.

Единият вариант е пълно отваряне на пазара ни, но това не е изгодно икономически и социално, коментира Калфин. Друг вариант е на българския пазар да бъдат допускани кадри в определени специалности, както например е направила Чехия по отношение на български компютърни специалисти. Третият вариант е да има административна процедура за допускане на чужда работна ръка, изброи още Калфин.

Според вицепремиера Великобритания и други европейски страни се притесняват не толкова от източноевропейската трудова миграция, а от това дали тези емигранти могат да бъдат поети от социалните им системи. България няма да създаде никаква заплаха за европейския трудов пазар, смята Калфин. Според него повечето възможности за българите за трудова миграция ще създадат условия за повишаване конкурентоспособността на нашия пазар и за повишаване на квалификацията на работниците.

Външният министър поясни още, че няма да е кратък срокът, в който България ще намали разликите в икономическото и социалното развитие между нас и средните равнища в ЕС. Той отбеляза, че съществуват свръхочаквания сред съгражданите ни от членството в ЕС и допълни, че животът на българите коренно няма да се промени след 1 януари 2007 г., но ще се променят коренно възможностите за развитие – ще има възможност за свободно движение и достъп до трудовия пазар на общността. Според Калфин през последните години българската икономика работи добре и това е условие за създаване на успешен социален модел.

Предстои работа за осигуряване на равнища на доходите и на социален пакет на българските граждани, сравним с другите европейски страни, призна още Калфин. В България цените са 55-58% от средните за страните от ЕС и в същото време цените на стоките и услугите в т. нар. малка потребителска кошница са абсолютно либерализирани и някои от тях са много високи, обясни той и допълни, че българите получават 34-35% от средните доходи в ЕС.