След 800-те дни започваме следващите 800

Чета, разбира се, защото това е вид ориентировка, и то в крайна сметка е наука, така че е нещо доста практично.

Какво мислите за тях?

Знаете, това е нещо, което е относително. Но донякъде човек може да допусне, че според поръчката или според интереса може да има някакво леко не изкривяване, но просто да не е съвсем достоверно. Разбира се, то е и много интересно, защото дава и това, което в крайна сметка се цели - да се усети какво мислят хората. Но извън това аз имам и практиката да изслушам много хора, така че си имам и други сондажи.

Задавам Ви така този въпрос, за да започнем да говорим по близката тема - местните избори. Какви ще бъдат конкретните цели на НДСВ за местните избори?

Може би ще Ви учуди, но за мен важното е да са деполитизирани. Още по-важно е да гласуват хората максимално, всички, ако можеше, защото аз винаги изхождам от теорията, че ако човек не участва, после няма и право да протестира. Би трябвало да се мобилизират и буквално да гласуват, да участват всички. Естествено, че има и най-различни други, как да кажа, идеи, у нас сега са мажоритарни преди всичко, въпросът е местната власт, човекът, когото познават, който ще се справи с проблемите, а не толкова политически.

Какво по-различно от другите кандидати ще предложат кандидатите на НДСВ?

Това мисля, че също ще зависи от начина, по който ще подходим. Но за мен например е много важно да се опитаме да гледаме положителното, да има позитивизъм, да няма непрекъснатите, както навремето е имало винаги конфронтация. Мисля, че е много важно и кампанията да бъде коректна и чиста, а не с някакви атаки или да се гледа винаги отрицателното при другия, което е нещо доста разпространено, ами да се съсредоточим върху това, което искаме да постигнем.

До Вашето влизане в политиката през 2001 г. двуполюсният модел беше основополагащ за страната. Съвсем наскоро вашият предшественик Иван Костов, който беше министър-председател 4 години, каза, че двуполюсният модел се завръща и отново битката ще бъде между СДС и БСП.

Според мен,щом като така ме питате, считам, че двуполюсният модел особено за страната в транзиция е отживелица - нещо, което нашето общество също би споделило сигурно с мен. Връщам се към конфронтацията, мисля, че сега вече има по-голям избор. Най-накрая сме една вече установена, бих казал, и призната демокрация и, разбира се, че има и НДСВ, което заема голяма част от политическия спектър и което е в центъра.

От думите Ви разбирам, че вие смятате, че има нещо ново. Какво е бъдещето, какво бъдеще виждате пред основаното от вас движение НДСВ?

Вижте, това всеки политик би си пожелал - да види какво е бъдещето за своята партия, за своето движение. Това мисля, че не зависи от нас, може би един ден в обратен поглед историята да го каже, но нашата цел е да управляваме по един коректен начин и в крайна сметка за народа, ако така мога да се изразя, но не е някаква политическа атака срещу едни или други, на мен ми се струва малко по-друго.

Какви са според Вас най-големите проблеми на хората, какво е това, което най-много тях ги притеснява?

Знаете ли, да се обобщава аз обикновено избягвам и хората е много, много широко понятие. Започвам с по-възрастните, което е моят случай, тях ги притеснява пенсията, как ще живеят по-младите, децата им, или работата. Това са притеснения. Сега, има и икономически въпроси, но трудно е да се обобщи.

Точно според рейтингите, те показват в голямата си част, че това, което най-много притеснява хората, обществото, една много, много голяма част от него, е несигурността в утрешния ден. Вие какво бихте могли да предложите за тях като някаква сигурност за бъдещето?

Напълно споделям тези опасения, те са нормални и в други страни. Но мисля, че би помогнало много на нашето общество да не спекулираме с това бъдеще, което много пъти е просто сервирано, за да плаши хората, да ги притеснява, да гледаме на нещата по един прагматичен, реалистичен начин. Защото най-накрая проблеми има във всяка страна, и в най-уредените. Но, разбира се, ето сигурността на улицата е нещо, което е нормално да притеснява. Но ако започнем вече да преувеличаваме, навсякъде, всяко престъпление да се умножи и да се концентрираме само върху това, в крайна сметка хората придобиват впечатлението, че живеят просто в някакъв, не знам, гангстерски свят, което също не е нито вярно, нито пък е правилно да се прави.

Преди малко Вие казахте, че една от целите на НДСВ за местните избори ще бъде по-високата избирателна активност. Това вие казахте и през 2001 г., това изтъкнахте като един от основните си мотиви за включването на изборите. Какво според вас тогава мотивира хората да Ви дадат такава широка подкрепа?

Вижте, Бареков, това е много трудно човек да го обясни с две думи, а пък би изглеждало и нескромно. Но аз мисля, че новото, друг подход, може би не и чисто политическият подход, фактът, че сънародниците ми знаят, че имам широк опит в не малко сфери... но не бих могъл да го събера с две думи.

Много се говори също и за някакви обещания, и то много обещания. Но аз съм човек, който си пести думите, и преди няколко дни прочетох обръщението си от 6 април 2001 г. И трябва да кажа, че се оказа, че нещата, които бях предложил и казал, че бихме искали да се справим с тях, ами ние сме доста в линия, в синхрон - пазарната икономика си е факт, и то признат отвсякъде. Пътят към НАТО мисля, че вече е, дето се вика, за вдругиден, и за ЕС също, а същевременно има и някои други вътре теми, които са се подобрили, ако гледаме обективно.

Имате предвид тези 800 дни, които се превърнаха вече в емблема за обществото, заедно с това, което казахте тогава в онзи момент, ако не се лъжа - вервайте - на хората. Какво се случва сега, около края на тези 800 дни?

Вижте, ще се върна малко назад, да обясня тези 800 дни. Защото все още мисля, че има големи манипулации и се използват като нещо, което се брои всеки ден, сякаш светът ще спре. Това е, в една нормална корпорация, компания, която не върви, първата година се ориентират новите директори. Втората година вече се взимат мерки и на третата година се надяват компанията или управителният съвет, че вече има дивиденти.Ние сме тъкмо в това време с 800-те дни.

Сега, че нещо щяло да стане - на другия ден продължаваме и остават почти 800 дни до края на мандата. Въпросът е да се работи.

Какво става на другия ден след 800-те дни, какво предстои като следващ етап?

Не знам дори коя е датата, но следващият етап е да се справяме с това, което сме започнали. Продължаваме работа, тя е екипна работа, не е нещо, което е така, както казвахме, една фикс дата и оттам нататък съвсем друго. Не е реалистично.

Кои бяха тези трудности, които не очаквахте, че ще имате, преди да влезете в политическия живот, а след това те се случиха?

Пак... трудно е да се обобщи и да се даде един голям или общ отговор. Мисля, че една от темите, които са ме впечатлили, е просто съпротивата или отношението, отрицателното отношение към реформите. Това е нещо, което подценявах. Мислих, че хората наистина държаха на тези реформи, на модернизация, въобще да си променим имиджа и да тръгнем по един по-... ние сме си европейци, но един повече, да кажем, еволюирал западен модел. Това е една много пъти също и целенасочената понякога субективна критика за неща, които наистина са в крайна сметка в интерес на всички, а не на една партия или на друг, или на един човек или на друг.

Хрумва ми още нещо пак от рейтингите, които показват, че всъщност хората продължават да гледат на своите управляващи един вид като бащи на нацията. Те очакват държавата по някакъв начин да продължава да се грижи за тях така, както го е правила преди 1989 година. Дори очакват едва ли не да няма толкова много частни предприятия, отново държавата да бъде собственик.

Вижте, това може да е още част от едно мислене, което в крайна сметка е било абсолютно валидно по времето и през живота на две поколения. Нито трябва да се заличи или да се отрече, просто да се приеме като факт. Но световната тенденция е друга.Трябва да се примирим или да приемем новите принципи и идеи, защото не можем да останем изолирани като едно островче, а държавата да се грижи за всички, и то не е нормално. И знаете ли, като говорите за рейтинги, ми идва наум нещо, което ми прави впечатление - в медиите много пъти има тенденцията да се предаде, че уж всички трябва да ни харесват, че трябва да обичат правителството. Откровено казано, аз съм живял и съм пътувал из много страни и никъде не съм усетил огромен ентусиазъм към правителството или някаква безкрайна любов към управляващите, това си е нормално.

Това ли беше нещото, което се промени във Вас през тези две години, които изминаха? Какво се промени във Вас?

Това вече е много по-лично като анализ, но малко бих казал, и с две думи, за да ме разберат зрителите. За мен нищо от това не е ново. Някак си положението, което заемам, поста, тези висши среди, в кавички, в които се движа, това са неща, които са били съвсем нормални за мен. В това отношение едни от тези шаблони, които се казват, че властта влияе и променя човека, в моя случай смея да кажа, че абсолютно не. Пък и аз съм си вече на известна възраст и си имам доста, бих казал, ясни идеи и на конюнктурното не реагирам много.

Вашето влизане в политиката промени ли с нещо отношението на вашите приятели и на вашите колеги, с които вие поддържате отношения, особено по света, преди 2001 година?

Заради това, че съм влязъл в политиката?

Да, и станахте министър-председател.

Досега никой не ми е казал нещо. Едни ми се радват, други се чудят на куража, на известна възраст и с всичките трудности, които има... или от частния живот и от частния сектор, който идвам, да се захвана с подобна дейност. Но, от друга страна, мисля, че хората в това отношение не са се променили, ами напротив, ме насърчават и мисля, че виждат какво чудесно предизвикателство имам пред себе си.

Останаха някакви или някои загадки, относно случили се факти през изминалите две години. Сещам се за две от тях - това са две подадени и неприети оставки, т.е. една неприета, една оттеглена - на главния секретар на МВР Бойко Борисов и на финансовия министър Милен Велчев. Какво всъщност се криеше зад тези постъпки от тяхна страна? Вие водихте с тях разговори на четири очи.

Вижте, аз не обичам да говоря за други. Значи, това е нещо, което засяга и ген. Борисов, и министър Велчев, важното е, че продължават дейността и то много положително.

А промени ли това вашето отношение към тях? Имате ли след тези постъпки в случая едно на ум, както се казва?

Знаете ли, не е въпрос да имам едно на ум за даден човек, аз имам винаги по едно на ум, защото съм може би така се научил в живота. Но в този конкретен случай - определено не, и го подчертавам ясно и на висок глас.

От какво зависи стабилността на отношенията Ви с коалиционния партньор ДПС и вашите с господин Ахмед Доган?

Аз мисля, че това е просто държавническа логика - по възможност да се управлява най-стабилно, като има един, бих казал, значим коалиционен партньор. Защото досега - от 1989 насам - е имало коалиционни, но те са малко по-конюнктурни, а понякога дори декоративни. Докато тук наистина имаме един сериозен, бих казал, че повече от отговорен коалиционен партньор, което според мен е много важно упражнение в една демокрация.

Каква е стратегията, с която Вие взимате общите решения, която следвате?

Това, което ви казах - управлява се по възможност по най-положителен начин и естествено да има стабилност, защото стабилността се оценява много отвън и много от икономическите параметри зависят именно от това. А пък ние имаме и един специален модел, ако искате в нашия край на Европа, фактът, че ДПС като движение и партия е наш коалиционен партньор, мисля, че е много важен. В Близкия изток и в ислямските страни това се оценява много. Друга страна са либералните ценности, които споделяме - то също е допълнителен фактор.

Членове сте на Европейската либерална партия и двете формации. Казахте - в тези географски ширини, тук винаги присъства и личният фактор, личното отношение, за това така ви попитах. Има ли го в случая?

Има го, разбира се, защото господин Доган беше заедно с господин Палчев и Лютви, мисля, че бяха първите политици, които дойдоха да ме посетят след 1989-а в Мадрид. Така че с него конкретно се познаваме от дълго време и мисля, че това също тежи в едни отношения.

Имаше и други, които посещаваха вашия дом в Мадрид. Именно заради тях, а пък и заради това, което се говори днес в обществото, включително може би и думите на бившия президент Петър Стоянов, който се обърна към своята партия, за да поиска разширяване на нейното влияние, има ли според Вас бъдеще развитието на дясноцентристки модел, да се върви към едно разширяването на дясноцентристкото пространство, включително и с ваше участие?

Вижте, аз съм убеден, че има възможности. Считам, че е нормално за едно управление да търси да си разшири политическия спектър. Връщам се към либералната идея, към това, че НДСВ всъщност като нова или млада партия е отворена, пък и аз имам, така да кажа, този начин на виждане. И сме отворени за диалог. За мен диалогът е нещо, което много помага в каквато и да е ситуация.

Да се върнем отново към една конкретика. Напоследък българските медии, в частност някои вестници, се занимават и пишат за темата с вашите имоти. Защо според Вас тази тема предизвика такъв обществен, мога да го нарека, и медиен резонанс?

Ами, простете ми, ако не се съглася с обществената част на въпроса ви, защото мисля, че то беше нещо изкуствено, като една кампания. Защото за да има обществена дискусия, трябва да произхожда от самото общество, а не да е нагласено обществото да се интересува, в кавички. Това би прозвучало малко субективно, но да вземем примера с реституцията. Мисля, че има много хора, които упрекват други, че не са си взели например нивите или че не ги обработват, и въобще, че пустеят. Би било също нормално, ако и на нашето семейство са ни върнали личните и семейни имоти да се откажем от тях само заради някои въпроси на имидж или не знам какви изкуствени, пак повтарям, критики. Но това е нещо, което мисля, че някак си не представлява много специален интерес, ако го гледаме по един обективен и нормален начин.

Кои бяха, господин министър-председател, най-големите грешки, които Вие допуснахте през първите две години от Вашия мандат?

Трудно е да ви кажа, защото сигурно има много, като всеки човек, но това е нещо, от което аз лично си взимам бележка, ако щете. От друга страна, това, което не бих искал, е да се допускат грешки в управлението, защото най-накрая то е да служи на страната, и там мога да кажа, че съм безкомпромисен.

А кое определяте като най-сериозния си успех?

Аз често съм го казвал - самата дума "най" е нещо, което избягвам, също като "никога". Това са две думи, които в политиката, мисля, че не би трябвало да се ползват много.

Никога не казвай никога. Сещам се за тази мисъл.

В случая с успехите, би било нередно да кажа - мои успехи, ние сме един отбор, един екип, самото правителство е колегиално, аз така го разбирам поне. Там вече нещата са по-ясни, ако искате, и пак е въпрос на, което казахме, изследванията. Вижда се например безработицата, която е изпаднала, няма да ви заливам сега с цифри но... също и икономическият ръст. Имаме и в крайна сметка, което е много важно за икономиката, имиджа на страната в чужбина - това е нещо, което наистина всеки път ми прави впечатление, и, разбира се, гордея се с това.

Ще променят ли с нещо местните избори и резултатът от местните избори, които чукат на вратата, приоритетите на страната и, смея да го нарека - дневния ред, който Вие определяте като неин министър-председател?

Ами, той винаги като един вид сондаж или като барометър... това, естествено, ще има голям интерес. Но ние не сме участвали в местните досега, нашите кметове, които аз бих искал да бъдат модерни, мениджъри, те ще са и кметовете 2007-а, нали, които ще влязат в Европа. За мен също е много важно и местното самоуправление вече - това е една тема, която... също и администрацията, която е местна вече - всичко това ще бъде нещо ново за нашите кандидати, но същевременно ще се отрази в оценката като... хората ще имат нашата партия. Тук, разбира се, ще трябва да се обърне и внимание на начина, по който ще се тълкуват резултатите, а това е нещо, което е доста интересно.

Господин министър-председател, да завършим нашия разговор така - как Вие сам бихте определили Вашия собствен стил като политик и като общественик, защото на тази тема има наистина много интерпретации? Каква е Вашата оценка?

Много, и аз самият понякога се учудвам от интерпретациите, които ми се приписват, и всевъзможни много сложни схеми. Вижте, аз съм прагматик, последователен, и съм доказал, че съм винаги отворен и готов на диалог. Има хора, които считат, че моята толерантност и един по-спокоен подход е някаква слабост - това, че не бих влязъл в някакъв спор... резултатите са, които са важни. И ще ги видим.

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?