След Истанбулската конвенция Нинова тръгва да громи и Пакта за миграция на ООН

След успешния разгром на Истанбулската конвенция, лидерът на БСП Корнелия Нинова поде атака срещу друг международен документ – Глобалния пакт на ООН за миграцията, преди трима министри да опровергаят съмненията ѝ.

Използвайки ефирното време, което дава парламентарния контрол, Нинова настоя в петък с декларация дебати в Народното събрание и отговори от премиера Бойко Борисов "кога и кой реши да присъедини България към пакта на ООН за миграцията, който не защитава националния ни интерес".

От ГЕРБ отвърнаха, че Нинова е незапозната не само с предстоящите събития в парламента, но и с процедурите по взимане на решение в ООН и със статута на документа, срещу който протестира.

През юли споразумението получи подкрепа от 192 от 193-те държави от ООН. САЩ, а след това Унгария, Полша и Австрия обявиха, че няма да го подпишат, защото застрашавал суверенитета им.

Документът цели да създаде стратегия за защита на мигрантите, за интегрирането им, за връщането им по родните места и най-вече за изкореняване на причините, които водят до масова миграция.

"Някой знае ли с какво решение на кой орган Борисов присъединява България към този пакт? Министерският съвет – не. Парламентът – още по-малко. Къде и кой взе решение България да се присъедини?", попита Нинова, припомняйки отказа на Унгария, Полша и Австрия да ратифицират документа.

"Европа и ние като член на ЕС преживяхме много кризи - финансова, икономическа, социална, но Европа отслабна и се раздели не толкова от тях, а най-вече от мигрантската криза. Гордостта на Европа, ценността на Европа да се премахват стени се обезличи и започна ново вдигане на такива", каза председателката на БСП. И продължи: "В пакта за миграция, който предстои има и някои добри решения, но както беше и с Истанбулската конвенция, зад текстовете срещу домашното насилие, да се прикрие идеята за неопределеност на пола, така и тук става дума за документ, който стимулира по-голяма миграция и класифицира същата като добро и неизбежно явление".

"Нещо повече, решението оттук до мигрантските въпроси се свежда в това нелегалната миграция да се трансформира в легална такава", обобщи Нинова.

Какво казват министрите

В отговор вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева обвини левицата, че подвежда обществото, че България не е част от Пакта на ООН и тепърва ще се обсъжда в Народното събрание.

"Нито България е вземала решение за това, нито този пакт ще узакони незаконна миграция. Българската позиция по отношение на миграцията е ясна и тя многократно е повтаряна и от българския премиер, от българските министри, от българското правителство на всички нива – спиране на незаконна миграция, опазване на външните граници, засилване и връщане веднага на незаконните такива (мигранти – бел.ред.). Също така, обща международна борба с трафикантите. Никаква друга позиция България няма и не може да има нито в този пакт, нито в какъвто и да е друг документ", декларира Захариева.

Министърът на вътрешните работи Младен Маринов поясни, че България прилага ефективни мерки срещу нелегалната миграция, които се оценяват от ЕС. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков подчерта от своя страна, че ведомството участва в обсъжданията с експертиза за законна трудова миграция.

"Да се търси улесняване на вноса на работна ръка от трети държави на база на съответните партньорства за мобилност, които има ЕС. В това отношение има две подписани и влезли в сила спогодби за трудова миграция - с Армения и с Република Молдова. и това се прави с цел да се преодолеят проблемите на българския пазар на труда", каза той.

Според Нинова следа за намеренията на правителството може да се открие в увеличението в бюджета за 2019 г. на парите за убежища и миграция.

"Единственото вярно твърдение е, че на 10 и 11 декември пактът ще бъде разглеждан в Маракеш", отговори и ѝ депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев и допълни: "Съдържанието на Пакта на ООН за миграцията се покрива с досегашните политики на България".

"Това е една правно необвързваща рамка за диалог по темата – нещо, което не обвързва България. Впрочем няма решение на МС още", добави Гаджев.

Той напомни, че идната седмица Комисията по външна политика в НС ще има специално заседание, посветено именно на Глобалния пакт за миграцията на ООН. Там ще се обсъжда и българската позиция преди срещата в Маракеш на 10 декември.

Гаджев припомни, че срокът, в който страната ни трябва да определи състава на делегацията си за срещата, както и позицията си, е 1 декември. На дискусията в парламента в сряда ще присъстват и докладват представители на МВнР, МВР, социалното министерство.

"Съобразно това обсъждане и съобразно документите, които ще бъдат предоставени на Народното събрание, то ще излезе със своя позиция", каза още Гаджев.

"И даже и да бъде подкрепен въпросният пакт, той не е правово обвързващ. След евентуалното приемане в Маракеш на този факт следва да се продължи с позиция на ООН, която тепърва трябва да се изготви. Самото съдържание на този документ в голяма част се покрива в досегашните политики по миграция на България. В него изрично е написано, е всяка държава членка може сама да определя миграционната си политика", завърши той.

В началото на есента външният министър Екатерина Захариева изрази позицията на българското правителство, според която страната ни подкрепя документа и ще го ратифицира. Основания за това се намират в текстовете му, в които според МВнР са отразени въпроси от първостепенно значение за България: по-ясното разграничение между легални и нелегални мигранти, възможността за търсене на отговорност (включително наказателна) при нелегално преминаване на границата, препотвърждаване на суверенното право на държавите сами да определят кого да допускат на своя територия, отбелязването на негативния ефект от нелегалната миграция.