След известно затишие БАН пак повдигна въпроса за парите

След няколкомесечно примирие на БАН с държавата в резултат от постигането на приемливи за учените промени в академията, в петък отново на дневен ред изплува проблемът с нейната издръжка и липсата на пари. Общото събрание на академията излезе с декларация, в която се настоява за отпускане на допълнително на минимум на 20 млн. лева. В противен случай БАН била “обречена на фактическа ликвидация“ и учените ще протестират.

В края на миналата и началото на тази година учените от БАН многократно излизаха на протести срещу занижената им субсидия, обидното отношение на властта към тях и опитите да правителството да прокара законови промени, които да отнемат автономията на академията.

След като премиерът Бойко Борисов склони да се оттеглят спорните поправки и бяха постигнати приемливи за учените и всички политически сили промени, БАН запази няколкомесечно мълчание. Очакваше се срещу направените реформи, които се състоят в това, че академията ще има настоятелство и ще се отчита пред парламента, финансовият министър Симеон Дянков да отпусне още пари за някои приоритетни направления.

“2010 година е най-тежката година в историята на БАН поради намаления с над 30 % бюджет и значително намалелия научен състав - над 1100 напуснали и пенсионирани учени. Приетият бюджет за 2011 г. поставя БАН в още по-тежко положение, тъй като той едва ще стигне да се покрие 70% от фонд работна заплата”, коментираха от БАН. Оттам посочиха, че са принудени да намаляват още и без друго ниските заплати. Средната брутна работна заплата в БАН е 476 лева.

“Академията остава без средства за научни изследвания, за научна апаратура, капитални и аварийни ремонти, научна литература и членски внос в международни организации – компоненти, без които не може да съществува никоя научна организация. Този бюджет поставя БАН пред финансов фалит, а учените в унизителни условия, непознати в нито една цивилизована страна”, се казва в декларацията.

“Независимо от екстремно тежките условия, БАН запазва водещата си позиция на национален център за научни изследвания и дава над 50% от научната продукция и над 60% от патентите, предложени от научните организации в България, въпреки че в БАН работи по-малко от 18% от научния потенциал на страната”, посочват още от академията.

“БАН винаги е била стожер на българската държавност, двигател на научния и технологичния прогрес, хранител на българската духовност, на културно-историческото наследство и поддръжник на националната ни идентичност. Необходими са незабавни действия за допълнително финансиране на БАН и, ако те не започнат, то нашите учени ще бъдат принудени да протестират”, се казва още в документа.