След като отвори вратите си за бунтовниците, Турция плаща солена цена

В нормално време транспортирането на 50 хиляди фунта замразено пилешко в Ирак е рутинна работа за Турфан Айдън, турски шофьор, който работи като превозвач години наред. Търговията през граница обаче внезапно бе спряна, блокирана от офанзивата на бунтовниците в Ирак и отвличането на 80 турски граждани.

Преди време тази граница бе широко отворена, като Турция предостави на различни бунтовнически групи лесен достъп до бойните полета в Сирия в усилията им да свалят от власт президента Башар ал Асад. Това обаче създаде плодотворна почва в Сирия за развитието на сунитската групировка Ислямска държава в Ирак и Левант (ИДИЛ), която започна блицкриг в Ирак този месец.

От три години виждаме знамена на ИДИЛ в Сирия и това е заради Турция, каза Айдън, оглеждайки стотици потеглили към Ирак камиони, наредили се на опашка на хоризонта.

Турция ги пусна. Сега с възхода на ИДИЛ турското правителство плаща солена цена за хаоса, който помогна да се създаде, посочи Айдън.

Падането на Мосул стана образец на провала на турската външна политика през последните четири години, каза Соли Йозел, професор по международни отношения в университета Кадир Хас в Истанбул. Не мога да не асоциирам това, което стана в Мосул, с това, което стана в Сирия, а турската външна политика към Сирия бе нереалистична, арогантна, идеологическа и непреклонна, каза Йозел.

Години наред политиката "за нулеви проблеми със съседите" помагаше на Турция да се превърне в изключително уважаван пример за ислямска демокрация и икономически растеж. Турция се възползва сериозно от отварянето на иракския пазар, като миналата година изнесе стоки на стойност 12 милиарда долара, на второ място само след износа на Турция за Германия. Тази стойност може да бъде намалена с една четвърт или дори повече, ако сраженията се разпространят, каза Атила Йешилада, анализатор за Турция в агенцията "Глобъл сорс партнърс".

Загуби има и след като гражданската война в Сирия ликвидира възможността на страната да купува турски стоки и стотици хиляди бежанци напуснаха родината си. Турция похарчи 1,5 милиарда долара за грижите за тях, като засега не се вижда краят на разходите.

Новият конфликт в Ирак е просто още един проблем, който се прибавя към серията неуспехи във вътрешната и външната политика на премиера Реджеп Тайип Ердоган и неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Брилянтният успех, на който Ердоган се радваше години наред, след като дойде на власт преди повече от десетилетие, загуби блясъка си наскоро след улични протести, опустошителна минна злополука и продължителен корупционен скандал. Подкрепата на правителството за Арабската пролет още повече го изолира от бившите му съюзници.

Много хора сега обвиняват турското правителство в подпомагане на възхода на екстремистите в Сирия. Турски лидери изразиха опасения заради възхода на джихадистите близо до границите им и казват, че са увеличили усилията за следенето на екстремистите. Те обаче казват малко за успехите на бойците в Ирак и говорител на външното министерство отказа да коментира как ще засегна това турската политика.

По-късно обаче Анкара даде някои индикации, че опитва да се приспособи към промените в региона. Този месец тя класифицира групировка Джебхат ан Нусра, клон на Ал Каида в Сирия, като терористична организация – година и половина, след като Съединените щати го направиха. В Анкара във вторник Ердоган призова европейските държави да не позволяват на джихадистите да пътуват за Турция. Същевременно турските представители запазиха мълчание за превземането на иракския град Киркук от силите на регионалното кюрдско правителство, проява на агресия, която щеше да предизвика незабавно осъждане няколко години по-рано.

Това мълчание може да означава, че Турция разглежда кюрдите в Ирак като единствения сигурен партньор в страна на ръба на нова гражданска война между сунити и шиити, каза Синан Юлген, учен във Фондацията Карнеги за международен мир.

Новият иракски конфликт обаче засегна най-сериозно югоизточния край на Турция, който печели най-много от търговията с Ирак, и ще загуби най-много, ако тя се срине. Промяната е очевидна на граничния пункт Хабур, през който едва преди няколко седмици дневно преминаваха над две хиляди камиони с турски стоки за Ирак. Сега по-малко от половината от тях пътуват за Ирак заради намаляване на търсенето и заради рискове за транспортираните стоки.

Тази заплаха стана явна с взимането за заложници на 80 турски граждани, които бяха отвлечени от групировката ИДИЛ, когато превзе Мосул. Сред отвлечените е генералният консул, три деца и 31 шофьори на камиони. Никой от тях не е бил виждан от тогава.

Отвличанията ужасиха тези, които разчитат на търговията с Ирак. Сред отвлечените шофьори са четирима мъже от село Доруклу с население 1300 жители, където хората все още живеят в кирпични постройки и повечето мъже стават шофьори, след като станат пълнолетни.

Това е всичко, за което говорим ден и нощ, но няма какво да направим, каза Мехмет Тургут, който води молитвата в селската джамия.

Нихал Шимшек, чийто съпруг и по-голям син са държани за заложници от ИДИЛ, показа снимка в рамка на двамата мъже на посетителите в бедната ѝ къща, а след това падна на входа, стискайки силно снимката, докато сълзите ѝ се стичаха по брадичката.

Те ходеха там, само за да носят пари, само, за да има как да преживяваме. Можем да живеем без пари, но не можем да живеем без тях, каза тя.

Шофьорите са успели да скрият няколко мобилни телефона и от време на време звънят, за да успокоят близките си, казаха семействата им. Дава им се храна и казват, че не се държат зле с тях, мякар да нямат никаква представа кога ще бъдат освободени.

Мехмет Къзъл, собственик на компанията, за която работят шофьорите, каза, че членовете на ИДИЛ първо са поискали 5 милиона и след това 10 милиона долара за освобождаването на мъжете, но след като правителството се зае с преговорите, той повече не е участвал в тях.

Турските власти заявиха, че работят за освобождаването на отвлечените, но също така забраниха на медиите да публикуват информации по въпроса.

Заплахата все още не е разубедила повечето шофьори от пътуването до Ирак, както става ясно от опашките на границата. Много шофьори чакат по над 24 часа, като прекарват времето си слушайки музика, играят игри на телефоните си, правят си чай на малки газови котлони и спят.

Ако нещата вървяха така, както ги представят, нямаше дори да можете да стоите и да говорите тук, каза Абдул Хафур. Както много негови колеги той е навлязъл в големи дългове, за да купи камиона си и сега се страхува, че заплащането му ще намалее. За да подкрепи семейните доходи той е изпратил три от децата си да работят като берат домати и чистят стаи в хотел, каза той.

Шофьорът Айдън, в чийто камион е замразеното пилешко, каза, че има дълг от 47 хиляди долара за камиона си и трябва да плаща вноски от по 2700 долара месечно. Бизнесът обаче толкова е намалял, че той се опасява дали ще спечели достатъчно, за да плаща вноските.

Ние трябва да ходим в Ирак. Нямаме друг избор, каза той.

По БТА

Още от Свят

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?