След като спрял източването, Москов се канел да плати дълговете на болниците

Хората без здравни осигуровки са намалели с половин милион души

Здравният министър в оставка Петър Москов отчете, че е върнал държавността в здравеопазването през последните две години и чрез налагане на правила и контрол е обърнал бизнес ориентирания модел към модел, насочен към нуждите на пациентите.

Той се похвали, че е направил разходването на публичните ресурси по-прозрачно и ефективно, особено за лекарствата, намалил е броя на неосигурените с половин милион души, подобрил е управлението на болниците и очерта какви са следващите стъпки, с които според него трябва да продължи развитието на сектора.

Покриване на дълговете и промяна на финансирането на болниците

Москов смята, че след като с поредица от мерки е спряно източването на болниците, следващата стъпка трябва да бъде политическо решение за изплащането на техните дългове от собственика им – държавата и общините. Той съобщи, че в момента държавните болници са с 411 млн. лева задължения, от които 150 млн. лева просрочени. По думите му държавата трябва да ги покрие, като това е постижимо за период от 4 години и това ще влезе в предизборната програма на Реформаторския блок. По думите му следваща стъпка след покриването на дълговете е изваждане на лечебните заведения от статута им на търговски дружества. Москов обясни, че сега именно дълговете са пречка за промяна статута на болниците, тъй като по Търговския закон е необходимо да се мине през ликвидация.

Следваща стъпка, която Москов многократно лансира при управлението си, е режийните разходи на болниците да се поемат от принципала – държавата и общините, а лечението и заплатите на лекарите, сестрите и останалия персонал на болниците да се финансират от НЗОК. Москов посочи, че годишно режийните разходи на държавните болници възлизат на 92 млн. лева - разход, който държавата може да си позволи, ако здравеопазването ѝ е приоритет.

Москов отчете, че почти готово е и остойностяването на медицинските дейности в болниците, което ще завещае на своите приемници, за да могат да го използват, ако решат. По думите му анализите дотук показват, че около 30% от стойността на това, което НЗОК плаща по клинични пътеки на болниците, отива за самото лечение.

Според Москов, ако се приеме, че останалото ще отива за възнаграждения на персонала, то трябва заплатите да се обвържат с качеството на лечението, а не с броя на преминалите болни, както е сега. “Това не е екарисаж, за бога и не е шивашки цех“, коментира той. Идеята на екипа на Москов е че различните по вид и големина болници трябва да получават различно заплащане от НЗОК за дейността си, тъй като не е все едно каква апаратура и медицински звена поддържат.

Неосигурените намалели с над половин милион

Москов отчете още, че след въвеждането на по-строги санкции срещу неосигурените, броят им е намалял от над 1 млн. души на 517 000 към края на миналата година.

От началото на миналата година възстановяването на здрвноосигурителни права става срещу плащане на здравните вноски за 60 месеца назад, вместо за 36 месеца назад.

В началото на миналата година НАП отчете, че преди да се усложни връщането в системата близо 200 000 души са си платили здравните вноски, за да си възстановят правата при по-лекия режим.

По-изгодни цени на лекарствата

Като основен принцип, от който се е ръководил в работата си през изминалите две години, Москов отчете връщането на държавността в сектора. По думите му здравеопазването, наред със сигурността, образованието и инфраструктурата е основна система, която формира качеството на живот в една страна и държавата трябва да гарантира публичния интерес в нея. Москов посочи, че именно това е правил през тези две години и даде като най-нагледен пример действията си в лекарствената политика.

“Когато дойдохме, НЗОК плащаше всички нови лекарства, които влизаха на цени по-високи от тези в далеч по-богати държави като Германия, Франция, Белгия. Така с всяка изминала година касата плащаше с все повече пари все по-малък краен брой опаковки лекарства. Той посочи, че чрез промените в законодателството са били договорени далеч по-добри отстъпки, като през 2014 година те са възлизали на 2.5 млн. лева, през 2015 година - 46 млн. лева, през 2016 година – 86 млн. лева и за 2017 година се очакват между 130 и 137 млн. лева. С въвеждането на т.нар оценка на здравните технологии пък вече се оценява ефективността на даден медикамент преди изобщо да започне да се плаща с публични средства за него.

Прозрачно договаряне

Според Москов с въведения електронен търг пък се осигурява прозрачност при покупката на медикаменти и затова евентуалната му отмяна би била стъпка назад към договарянето на тъмно. Той даде пример с лекарството за онкологични заболявания херцептин, за което НЗОК плаща 33 млн. лева годишно и което различните болници купуват с разлики в цените от 25%. Парадоксално на най-висока цена то е било купувано в Столичната онкология и пловдивския онкодиспансер, които са две от най-големите онкоболници, купуващи най-големи количества.

Москов не упрекна пряко ръководствата на болниците за купуването на лекарствата на високи цени, като посочи, че нещата до голяма степен зависят от това с какви цени дистрибуторите се явяват на търговете и поставят болницата в позиция или да го купи на тези цени, или да остави болните без лечение. “Точно това искаме да променим с електронния търг, където при силна и прозрачна конкуренция фирмите дават оферти“, каза Москов. В момента се чака съдебно решение дали електронният търг да бъде възобновен, като решението вероятно ще трябва да се вземе от служебния министър Илко Семерджиев.

Електроните рецепти и направления – с пръстов отпечатък

Москов съобщи още, че министерството тества пилотно електроните рецепти и електронни направления за преглед в няколко общини, като следваща стъпка трябва да бъде въвеждането им в цялата страна. Услугите ще бъдат активни чрез системата за пръстова идентификация, която засега служи само за вход в болниците и която беше отменена на първа инстанция от съда.

Окончателната ѝ отмяна би означавала и ново забавяне при въвеждането на дългоочакваните електронни рецепта и направление.

Още по темата
Още от България