След "научната" възхвала на Людмила е ред на Тодор Живков

Учудване, възмущение, гняв, ирония предизвика съобщението, че в петък в Софийския университет "Св. Климент Охридски" ще се проведе конференция за Людмила Живкова, сред интелектуалци, които Mediapool потърси за коментар.

Ректорът на университета проф. Иван Илчев първо се разграничи от проявата, като обясни, че това е инициатива на катедра "Нова българска история" в Историческия факултет, после я защити, като отбеляза, че "в историята не може да има забранени теми", и след това се възмути, че са се надигнали гласове срещу провеждането ѝ.

"Още малко и ще е забранено да правим научни конференции за национал-социализма, защото е нещо лошо", каза Илчев. След което намери аргумент срещу твърдението, че конференцията е прикрита форма на апологетика на социализма. А именно, че във форума участвали и западни учени, които били против режима на Тодор Живков.

Илчев направи и кратка положителна характеристика на Людмила Живкова с думите: "Тя не беше никак популярна приживе. Народът не я обичаше, но истината е, че тя се отличаваше от сивата маса". Той защити и присъствието на дъщеря ѝ Евгения Живкова на конференцията и планираното споделяне на спомени пред участниците. "Това е практика на Алма Матер – "когато има живи потомци, ние ги каним, за да получим всякакви гледни точки", каза той.

Ректорът запази известна дистанция от събитието, като каза, че въпреки че е канен да го открие, никога не е имал такова намерение, още повече, че се намирал в чужбина.

Децата реабилитират родителите си, след Людмила е ред на Тодор Живков

Историкът и изследовател на най-новата ни история Момчил Методиев определи предстоящия форум като скандал. "Като видях програмата и кои ще участват в конференцията, смятам, че ще бъде наложен един апологетичен тон", каза той.

По думите му в инициативата може да се чете политически подтекст за реабилитация на социализма.

"Децата искат да реабилитират родителите си. Това се отнася за Живкови, после ще е Тодор Живков, а оттам - целият комунизъм", каза историкът.

Той подкани деканът на Историческия факултет доц. Пламен Митев, който спечели силното одобрение на форумите в интернет с критиката си към сегашното правителство и премиера Бойко Борисов в негово присъствие, да даде обяснение дали ще посъветва студентите да не се кланят на кумири от миналото, както ги бе посъветвал да не го правят и с настоящата власт.

България не е осмислила комунистическото си минало

"Ако тази конференция бъде апологетична в чест на Людмила Живкова, моето мнение за нея е рязко отрицателно", каза Александър Кьосев, ръководител катедра "История и теория на културата" при Философски факултет на СУ.

"Людмила Живкова безспорно е историческа фигура и подлежи на политически и културни контроверсии. Тя трябва да бъде осмислена. Около подобни исторически фигури, включително и за Тодор Живков, може да има конференции, но в тях трябва да се включат различни гледни точки, да има внимателна оценка и разбира се – историческа критика", каза Александър Кьосев.

"Ако това не е направено, ако се получи юбилейна конференция, това означава, че тя не носи истински културно-исторически дух в себе си и не оценява Людмила Живкова, нейната културна дейност и нейната ера истински", продължи той.

Той припомни, че оценка на нейното наследство вече е правена. "Моят колега Иван Еленков в своята книга "Културният фронт" има прекрасни текстове за Людмила Живкова, за "Асамблея на мира", за проекта "1300 години България", каза Кьосев.

Той също изрази опасението си, че в случая става дума за еднозначна апология на ролята на Живкова в българската култура.

"Аз не само, че не споделям това, а съм против това. Моето мнение е, че Людмила Живкова е имала огромни организационни, идеологически и финансови възможности. Благодарение на тях е създала грандомански планове на българската култура, които са несъответни на нейния мащаб, създала е кадрова политика, на която и до днешен и теглим колая", продължи ученият.

"В сферата на литературата, на изобразителното изкуство, на скулптурата броят на онези, които се занимават с подобна дейност, е изключително раздут за малка България. Това създава някакъв провинциален кипеж. Тези хора, които дълго време са живели по този начин, по този изключително социално привилегирован начин, мислят, че това е нормалното състояние на нещата. Това обаче не е нормалното състояние на нещата. То капсулира, то провинциализира българската култура в един проект, който привидно тогава е бил комунистически и идеологически, а под него се подават индийски, йогистки и други религиозни идеи", каза Кьосев.

"Преди време имаше идея да се вдигне статуя на Тодор Живков в Правец. Е, това с конференцията за Людмила Живкова, е същото. Щетата би била, че за пореден път ще се докаже публично, че България не е осмислила своето комунистическо минало, заключи Александър Кьосев, като определи проявата като надценявана, "буря в чаша вода", честване на кумири, организирано от социалистическата интелигенция.

"Ректорът да освободи веднага поста си"

Преподавателят във Философския факултет на университета и директор на "Риск Монитор" Стефан Попов се възмути искрено от поведението на ректора Иван Илчев.

"Този човек, Иван Илчев, трябва веднага да освободи от ректорския пост", коментира Попов пред Mediapool.

"Той може да организира всякакви мемориални конференции на частни места. Ако иска да празнува и рождения ден на д-р Менгеле или на Васил Коларов. Но това трябва да е негов частен въпрос. Приютяването на мемориални конференции за Людмила Живкова в Софийския университет, както и във всяка друга държавна институция – но особено в университета - е напълно недопустимо", смята Стефан Попов.

Според него сегашният ректор е поредният провалил се управител на университета.

"Той изобщо не трябваше да бъде избиран за втори мандат, тъй като е доказал недвусмислено, че разбира от управление, администриране и финанси по-малко от собствените си студенти от първи курс. Сега, понеже вероятно сам разбира, че не само не може да управлява, но и няма идея, няма никаква визия за ролята на съвременния университет, е решил да извърши нещо компенсаторно.. И какво,  какво  … Ами в такива случаи един не особено даровит управител се връща инстинктивно към корена си, към собствената си идеологическа архаика. И там г-н Иван Илчев среща … кого да срещне, своите другари от късния социализъм – националисти, мистици, инженери на националното величие с източни повеи и други такива", продължи Стефан Попов.

"Тези персони по семейно-кланов път са му близки. Те са го привикали да участва в режисирано възкресение на поредния комунистически символ. И той какво да направи… той си е един от тях".

"Изглежда, че дълбоко в него тлее онзи неизкореним въглен на късния комунист и неговата комунална принадлежност към този особено мрачен кръг. Така че, събират се достатъчно основания да бъде подсетен, че не си е на мястото: към разсеяното и некадърното управление и към липсата на визия за университет се добавя нагло декларирана идентификация с определен политически кръг, който историята е осъдила", каза Стефан Попов пред Mediapool.