Парламентът даде властта в спецслужбите на премиера

Парламентът прие на първо четене в сряда пакета законопроекти за специалните служби. Очаква се обаче те да претърпят значителна редакция преди да бъдат приети окончателно.

Четирите закона - рамковият за националната сигурност и устройствените за НСО, военното и цивилното разузнаване, трябва да прекратят хаоса в управлението и работата на специалните служби в България, причинени от "временното положение" на беззаконие в сектора, продължило повече от две десетилетия.

Въпреки това все още някои концептуални въпроси остават нерешени – правомощията на НСО и визията за разузнаването.

Премиерът с повече лостове за влияние

Рамковият закон за националната сигурност детайлно разписва и засилва правомощията на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който концентрира значителна власт.

Той ще е координиращ и консултативен център. Негов председател ще е премиерът, а в съвета ще участват министри и председатели на служби.

Според БСП целият рамков закон може да се определи като устройствен правилник на Съвета за сигурност към МС. Слабо разработена е процедурата за действия при кризи, не е отделено внимание и на противодействието на опасности, свързани с киберсигурността.

Янко Янков от ДПС коментира от своя страна, че няма "съвършен законопроект - безспорно има слабости и този, но водещо в нашите действие трябва да бъде неговото приемане, а след това да се усъвършенства".

Атанас Атанасов /РБ/ посочи, че подкрепя законопроекта на първо четене, защото е необходим за функционирането на цялостната система на национална сигурност, но коалицията ще направи предложения за промени преди второ четене.

Десислав Чуколов от "Атака" попита дали това е закон за националната сигурност или "закон за колониалната сигурност".

Две разузнавания или единна общност

Проектозаконът за Държавна агенция "Разузнаване" предвижда изваждането на цивилното разузнаване от шапката на президентството и преминаването му към Министерския съвет.

Атанас Мерджанов от левицата отчете, че законопроектът предлага реални и действащи предложения за промяна – девоенизация и подчиненост на правителството.

Въвежда се и нова фигура за българското разузнаване - инспекторът. Според БСП обаче тази нова длъжност може да доведе до дуализъм с председателя и размиване на отговорността.

В същото време депутатите отхвърлиха законопроекта на Реформаторския блок за обединяването на цивилното и военното разузнаване в единна разузнавателна общност. Идеята не се подкрепя от ГЕРБ, но засега остава на масата.

Атанас Атанасов посочи, че служба "Военна информация” към Министерството на отбраната е с по-голям кадрови състав и използва по-голям финансов ресурс за своята дейност, което е недопустимо.

"България разполага с две разузнавателни служби. България е твърде малка, за да ги издържа. Тези структури, които в момента съществуват, на практика са наследници на комунистическата държава и разделянето на света от времето на Студената война", посочи той.

"Знам, че защитниците на статуквото имат икономически комфорт той да не бъде изменен. Не са малко субектите, които под формата на разузнаване, осъществяват доходоносни сделки”, каза още Атанас Атанасов.

Дебатите около закона за военното разузнаване почти изцяло минаха около новоназначения директор Йордан Бакалов.

Мястото на НСО

Проектозаконът за НСО също мина на първо четене но със серия критики към него основно в посока големите правомощия на службата. Проектозаконът предвижда да се запази военният статут на служителите като основание за това е особеният характер на дейностите, свързани с изпълнение на държавната служба. Службата остава на подчинение на президента.

"България е малка държава, аз смятам, че в държави като нашата не трябва да има чак толкова мощни служби за охрана. Трябва да бъде по-ясно регламентирано кои държавни лица да бъдат пазени от тази служба“, заяви Методи Андреев от ГЕРБ.

От БСП посочиха, че проектозаконът бетонира статуквото. "Закон написан от НСО за НСО", заявиха от левицата.

Радан Кънев от Реформаторския блок постави въпроса "трябва ли България да запази режим на привилегии за държавната власт, важно ли е ние самите да бъдем охранявани и обслужвани по специален ред и особена категория държавни служители”. Той оспори големия бюджет на службата, но призова депутатите на коалицията да гласуват по съвест.

Според Кънев вместо Закона за НСО трябва да се приеме Закон за борба с тероризма и стратегия за борба с тероризма.

Атанас Мерджанов от БСП посочи, че Кънев преди две седмици е заявил как не трябва да се подкрепи законопроектът за НСО, а сега призовава да се гласува по съвест.

"Сега е назначен Бакалов за шеф на "Военна информация", това изглежда като сделка. Действително ли считате, че този законопроект е реформа”, попита Мерджанов.

От ГЕРБ и ДПС защитиха проектозакона.

В него е записано, че служителите на НСО могат да използват въжета, белезници, електрошокови и други палки и приспособления, димки, химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването, халосни патрони, патрони с гумени или пласмасови накрайници или шокови куршуми, устройства за принудително спиране на превозни средства, устройства за отваряне на помещения, устройства за светлинно и звуково въздействие и бронирани машини.

_______________

Този документ е  публикуван със финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.