В ранните часове на 26 април 1986 г. четвърти реактор на украинската ядрена електроцентрала Чернобил претърпя авария. Това е най-голямата ядрена катастрофа в света.
7 секунди, след взрив в ядрения реактор операторите активират защитната система. Въпреки това експлозията, която е последвала е толкова мощна, че отнася защитния кожух на реактора, който тежи 1000 тона.
Повредата, довела до експлозия е резултат на сериозни нарушения на изискванията за безопасност, които са направени при тестове на електрически съоръжения. Мерките са имали за цел да повишат безопасността на реактора.
Оказва се че Чернобил не е имал достатъчно надеждна защитна конструкция и в резултат е изтекла радиация извън защитната среда.
Степента на замърсяване
Ядрената катастрофа, която разрушава 4-ти реактор на централата убива на място 31 души. Според руски учени 4 % от 190 тона уранов диоксид са се разпространили в околностите на централата от въздушните течения. Най-засегнатата страна е Беларус, а други 40 % от ядреното замърсяване се концентрират в Украйна и други близки бивши съветски републики.
В спасителните операции по катастрофата участват 600 000 работници, повечето от които, нямат защитно облекло и са облъчени с големи дози радиация. При последвалите изследвания се оказва, че има хора поели 10 пъти по-големи количества радиация, от допустимите норми, които заплашват човешкото тяло.
Спасителните операции
Съветските власти започват евакуация на населението от района на Чернобил 36 часа след инцидента. Месец по късно, всички 116 000 души, които са живели в радиус 30 километра от Чернобил се прехвърлени в други райони.
До изследвания в района са допуснати няколко международни организации, които работят в областта на опазване на околната среда. Една от тях е Световната здравна организация. Според нея, сред децата изложени на радиационното замърсяване се увеличават сериозно заболяванията от рак на щитовидната жлеза.
По общи оценки, от аварията в Чернобил за засегнати 5 милиона души, предимно, в Украйна, Беларус и Русия.
За България няма установени статистически достоверни данни за увеличаване на раковите заболявания или по отношение на генетични ефекти вследствие на аварията в Чернобил, заяви за БТА националният консултант по радиологична хигиена проф.Тонка Бенова - директор на Националния център по радиология и радиационна защита. Проф. Бенова обясни, че 10 години е латентният период на заболяването с най-съществен здравен ефект - рак на щитовидната жлеза, а от Чернобил вече са изминали 15 години.
Последствията за България
От екологична гледна точка 15 години след аварията, в България има остатъчно влияние от присъствието на радионуклеиди с дълъг период на полуразпад - цезий и стронций.
Тяхното количество, като радиоактивност, обаче не надхвърля приетите норми е мнението на директора на Централната лаборатория по екология към БАН д-р Нешо Чипев. Според д-р Чипев обаче постоянно трябва да се изследват проби от растителността и животните, в които се натрупват радиоактивните елементи.
Това се налага поради опасността от изменение на хромозомите на засегнатите растения или животни, което може да доведе до промени в цялата популация.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
