След президентските избори

Тушар Джоаг, Фигурите на властта, 2008

Вече знаем кой се състезава и добихме представа за качествата на основните кандидати. Време е да се направят някакви прогнози за ефекта на президентските избори върху българската политика в средносрочен план. Ситуацията е много динамична и разнообразни комбинации са възможни – целта тук не е да се гледа в кристалната топка, за да се види какво точно ще се случи. Важното по-скоро е да се очертаят параметрите и границите на вариациите, в които то ще се случва.

При всички сценарии изходът от тези избори ще е значим и той ще доведе до определена раздяла. Общата формула е:

Bye-bye, Бай…!

Остава да се допише изречението с един или няколко от познатите ни типажи: КОЙ, Тошо, Ганьо Руснака, Ганьо Турчина, Ганьо Европееца, Ганьо Македонеца… (Не забравяме, разбира се, и този колкото конкретен, толкова и обобщаващ образ, който наскоро Радан Кънев изкова – за съжаление в нецензурна форма).

1) Цачева печели на първи и втори тур:

Според две от трите сериозни социологически прогнози това е по-вероятният вариант и той би дал възможност на почти всички гореизброени байовци и байки да останат по местата си. Все пак нюансите са важни и от огромно значение ще бъде как са финиширали останалите кандидати:

1.1 Трайков печели над 200 000 гласа: Само тогава има теоретичен шанс остатъчният РБ да остане в правителството: в противен случай ДБГ са заявили, че ще се изтеглят. Оставането в правителството е по-скоро илюзорно обаче. Самият Борисов направи ясни намеци, че "седемте министри“ (sic!) на реформаторите са им много. Всъщност при почти всички под-варианти РБ най-вероятно или ще напусне, или ще бъде поканен да напусне управлението скоро след изборите. В този смисъл Бай Ганьо Европееца го очаква по-скоро опозиционен период. При силен резултат за Трайков – който е безспорно симпатичен и достоен кандидат, той може да стане водеща фигура в по-дисциплинирана дясна формация с ясен и непротиворечив облик. Дали това ще е реформиран РБ, или нещо друго е отворен въпрос. Както и дали ще се случи изобщо;

1.2 Много силно представяне на Радев: Това ще отвори поле за разговори за "голяма коалиция“ между ГЕРБ и БСП. Или поне ще даде възможност на ГЕРБ да плаши сегашните си партньори с такава коалиция, за да изисква от тях компромиси и сговорчивост. Едва ли БСП биха се съгласили да влязат в управлението преди предсрочни избори обаче. В този смисъл ще става по-скоро дума за блъф от страна на Борисов и маневриране с цел отлагане възможно най-дълго на предсрочен вот за НС;

1.3 Каракачанов със силно трето място: Този резултат ще изкуши ГЕРБ да направи още по-рязък "патриотичен завой“ и да пробва кабинет на малцинството с ПФ, осигурявайки си подкрепата на "Атака", екс-барековците и т.н. независими. Фактът, че започнаха да се появяват нови "независими“ е доказателство, че по този вариант вече се работи. Друг е въпросът, че загубата точно на хасковския депутат от РБ е всъщност предизборен морален бонус за блока (незаслужен в случая);

1.4 Гласовете на Орешарски отиват за Цачева на втори тур: Ако Цачева спечели с гласовете на ДПС, "патриотичният завой“ ще стане невъзможен или поне толкова неприличен, че ще е нещо като ритуално самоубийство на ГЕРБ и ДПС. Не че ДПС не са го правили вече посредством златния пръст на Волен, но все пак сигурно са си извлекли поуки и едва ли ще подкрепят или толерират малцинствен кабинет ГЕРБ-ПФ. Така или иначе, вариантите, които се отварят при такова развитие на нещата, са максимално благоприятни за Бай КОЙ (и огледалния му образ) в краткосрочен план, но са потенциално убийствени за ГЕРБ в средносрочен. Връзката, която всички подозират, би станала най-после явна;

2) Цачева печели на втори тур, но губи на първи (втора е след първи тур):

Това е странен, но не напълно невъзможен сценарий. Разпръсване на "десен“ вот на първи тур и мобилизацията му на втори могат да станат причина за такъв карамбол. Интересното тук е, че Борисов ще е принуден да подаде оставка още след първия тур и страната ще влезе в хипотезата на предсрочни парламентарни избори. Възможно е, разбира се, и преизбирането му от настоящия парламент в сходен или променен управленски формат, за да бъдат избегнати такива предсрочни избори. Само по този начин клипът на Татяна Дончева може да се окаже пророчески – и вълкът сит, и агнето цяло.

3) Цачева губи на втори тур от Радев:

Бай Ганьо Руснака побеждава Бай Ганьо Американеца и започва да изисква промяна на цялостната политика на страната. Първа стъпка е подаване на оставка от страна на правителството и нови предсрочни избори. Втора стъпка – натиск за отваряне на разнообразни руски проекти: от "Белене“ до лобиране пред ЕС за отпадане на санкциите спрямо Русия. Следва купуване на руски МиГ-ове или други стоки с двойно предназначение. По-важно –страната се "орбанизира“ много лесно и безпроблемно, защото говоренето срещу ЕС, НАТО и бежанците се превръща в новата "нормалност“. Петър Волгин губи работата си в БНР и бива сменен с човек от "Брадва“, "Комсомолская газета“ или друга, политически по-коректна медия.

4) Цачева губи на втори тур от Каракачанов:

България се орбанизира с друг Бай Орбан в главната роля. ГЕРБ се "патриотизира“, за да се понесе по националистическата вълна. Мишо Константинов става заместник-министър председател по европейските въпроси, Георги Марков – еврокомисар, а Божидар Димитров – Върховен жрец на ирано-унгро-българите. Някои виждат в това спасение, други – плъзгане към прото-фашизъм или просто загуба на ценно време за страната. Вторите са прави.

5) Цачева губи на втори тур от Трайков:

България е успяла да надскочи себе си в момент, когато голяма част от цивилизования свят се проваля грозно на сравнително ниска летва. Световната преса гърми за приятното "българско изключение“, което постепенно започва да засенчва Бай Чадър. Европейската комисия изпраща специални мисии, които да изучат българския опит и добра практика. Потресени от развитието на нещата и с искрено желание да не развалят общото впечатление, г-н Цацаров и ВСС заминават като посланик в Киргизстан. Г-н Пеевски публично се разкайва пред дядо Николай, който пък измива краката на сирийски бежанци…

Въпреки нуждата от тях, националните катарзиси са изключително рядък феномен. По-рядък са дори от личностните катарзиси. Далеч по-разпространени са предсрочните парламентарни избори, които като че ли прозират зад всеки един от разгледаните варианти.

Споделяне
Още от Общество