След ракетите се нуждаем и от умна дипломация

Президентът на САЩ Доналд Тръмп беше прав да нанесе удари срещу режима на сирийския президент Башар Асад заради използването на оръжие за масово унищожение - нервнопаралитичния газ зарин - срещу собствения си народ. Тръмп може и да не иска да бъде "президент на света", но когато един тиранин откровено нарушава основни норми на международното поведение - в този случай това е забраната за използване на химически или биологически оръжия във военни конфликти, въведена след Първата световна война - светът очаква от Америка да действа. Тръмп го направи и трябва да бъде похвален за това.

Истинското изпитание за Тръмп ще бъде в това, което ще се случи после. Той показа пълна липса на интерес към работа за прекратяването на гражданската война в Сирия. Сега, след като администрацията има възможност да оказва влияние, тя трябва да го изпита с режима на Асад и с Русия, за да обуздаят сирийските военновъздушни сили, да се прекрати всякакво използване на химически или биологически оръжия, да се приложи ефективно прекратяване на огъня в сирийската гражданска война и дори да се постигне напредък към предаване на властта чрез преговори - цели, които администрацията на предишния президент Барак Обама не успя да постигне.

В същото време администрацията на Тръмп трябва да предотврати или ограничи възможните нежелани последствия от използването на сила, включително затрудняването на военната кампания срещу Ислямска държава. Всичко това ще изисква нещо, към което администрацията не проявява особен интерес: умна дипломация.

Умната дипломация започва с Русия. Съобщава се, че администрацията е съобщила предварително на Москва за удара. Циниците биха могли да заключат, че нещата са били договорени: САЩ тихичко предупреждават руснаците, те предупреждават Асад и му казват да не реагира, и всички обявяват въпросът за приключен. По-вероятно е администрацията да е искала да се увери, че Москва знае точно какво правим, за да се избегне свръхреакция на Москва и да може да изтегли силите си, за да не пострадат.

Администрацията трябва да покаже ясно на Москва, че отсега нататък ще я държи отговорна за действията на Асад. Тя трябва да подтикне и други да правят същото, и ако е необходимо, да нанесе още удари. САЩ би трябвало и да поставят като условие за антитерористичното сътрудничество с Русия - нещо, което Москва иска - Русия да положи усилия за усмиряване на режима на Асад и да го подтикне към истински мирни преговори с бунтовниците. Посещението на държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън в Москва следващата седмица ще бъде от повратно значение за изпращането на това послание и за контролирането на всеки риск от ескалация с Русия.

Администрацията би трябвало да заложи на вероятността, че руският президент Владимир Путин е бесен на Асад. Путин помогна на диктатора да спечели преимущество в сирийската гражданска война. Но новата употреба на зарин от Асад - който през 2013 г. САЩ и Русия го накараха да спре да използва, налагайки с дипломатически средства толкова охулваната червена линия на президента Обама срещу химическите оръжия - беше напълно ненужно и много неудобно за Москва.

Руснаците знаят също, че с продължаващата си подкрепа за Асад и съучастието в нечовешката му жестокост срещу сирийската сунитска общност поемат по-голям риск от нежелани последствия. Сирийските сунитски арабски съседи и Турция може да се почувстват задължени да засилят подкрепата си за сирийската опозиция, затруднявайки значително живота на Москва. Мюсюлманите сунити в Русия, Централна Азия и Кавказ ще се настроят допълнително срещу Москва и някои от хилядите чеченски бойци в Сирия вече може да потърсят отмъщение у дома. Неотдавнашното ужасяващо нападение в метрото на Санкт Петербург - което изглежда е извършено от етнически узбек, който може да е бил радикализиран от войната в Сирия - може да се окаже предвестник на това, което ще последва, ако Москва не започне да се измъква от сирийското тресавище. Администрацията на Тръмп би трябвало да помогне на Путин да намери изход.

Тръмп трябва да се пази внимателно и от възможните негативни последствия от действията си, особено по отношение на кампанията срещу Ислямска държава.

Американската администрация ще трябва да убеди Москва да не усложнява живота на американските пилоти, като ги засича с радарите на силната си противовъздушна отбрана, или като извършва опасни прелитания. Вашингтон ще трябва да посъветва и другия голям поддръжник на Асад, Иран, да не предприема ответни действия, като изпрати милициите си в Ирак срещу американски войски. Администрацията ще трябва да балансира по-нататъшните действия против режима на Асад с необходимостта да фокусира ресурсите си за разгромяването на Ислямска държава.

Президентът ще трябва да следи и за разрастването на мисиите. Ако Асад продължава с употребата на химически или биологически оръжия, ще се изисква необикновена дисциплина, за да не се изпадне в капана на ескалацията, която води от оправдани ответни удари към по-широка и по-рискована намеса на САЩ. В крайна сметка американската намеса в Либия, която аз препоръчах, започна като опит да се защитят мирните граждани от насилието на правителството на полк. Муамар Кадафи. Но тя приключи със смяна на режима. Контролирането на Сирия би било далеч по-голямо предизвикателство от тежката ни отговорност за Либия след Кадафи.

У дома, Тръмп трябва да говори с американския народ за мисията на страната и нейните цели, да докладва подробно на Конгреса и да поиска неговата подкрепа, и да изясни правната основа за действията на САЩ. И докато се занимава с това, би трябвало да отвори отново вратата, която се опита да затръшне пред сирийските бежанци. Човешката реакция на президента към страданието на обгазените от режима на Асад би трябвало да се разпростира върху всички жертви на сирийската гражданска война, включително върху тези, които бягат от нейното насилие.

*Антъни Блинкън беше заместник държавен секретар на САЩ в администрацията на президента Барак Обама.

По БТА