След смъртта на Кастро вниманието се насочва към предполагаемия наследник на властта

След смъртта на лидера на революцията Фидел Кастро и обещанието на брат му Раул да се оттегли от президентския пост след 15 месеца скоро ще дойде времето на предполагаемия наследник Мигел Диас-Канел - привърженик на модернизацията на кубинските държавни медии и на по-голям достъп до интернет.

Фидел Кастро почина в петък на 90 години, а 85-годишният Раул Кастро, който пое президентския пост през 2008 г., каза, че ще се оттегли през февруари 2018 г. в края на втория си петгодишен мандат.

Диас-Канел бе повишен до първи вицепрезидент през 2013 г., което го направи следващия по ред за заемане на президентския пост.

На 56 години той е една от сравнително младите фигури в ръководството на управляващата Кубинска комунистическа партия и ще трябва да се обърне към по-младите поколения, за да процъфтява комунизмът в Куба и след братята Кастро.

Той вече открои свободата на пресата и интернет като знакови проблеми - потенциално експлозивна промяна в еднопартийната държава, която държи монопола върху медиите от почти 58 години.

Но иначе има много по-слаб публичен имидж от семейство Кастро и не се знае какви политически промени ще прокара.

Досега той се придържаше към партийната линия или избягваше публични коментари по ключови въпроси като икономически и политически реформи или отношенията със САЩ, които бяха преразгледани от Раул Кастро и американския президент Барак Обама през последните две години.

Все пак експерти казват, че позицията му на предполагаем наследник е стабилна и че ще трябва да допусне много сериозна грешка, за да може някой друг да го измести и да стане при тайнствената система на избиране на лидер в Куба.

Роден след като семейство Кастро пое властта през 1959 г., Диас-Канел е дете на тяхната революция. Той се издигна в редиците на комунистическата партия, създавайки връзки с политическия елит и избягвайки да се самоизтъква, което съсипа кариерите на други претенденти.

"Той има предимството, че е надживял предшествениците си (като очевиден наследник)", каза в понеделник Кристофър Сабатини, експерт по Куба в Института по международни и обществени въпроси към Колумбийския университет.

През годините други очевидни наследници са се появявали и отпадали внезапно. Сред тях са Карлос Лахе, към онзи момент на 57 години, един от второстепенните вицепрезиденти, и Фелипе Перес Роке, тогава 43-годишен министър на външните работи. И двамата бяха уволнени през 2009 г. в чистка, организирана от Раул Кастро, заради прекалени амбиции, несъзнателно сътрудничество на агенти от испанското разузнаване и негативни коментари срещу по-възрастни лидери.

Диас-Канел внимаваше да не засенчи Раул Кастро и е толкова предпазлив, че изглежда скучен и невзрачен, а повечето от публичните му изявления отминават незабелязано.

"Той е туширал всички амбиции, които може би е имал, така че възниква въпросът какви ще бъдат ролята и властта му сред старата гвардия. Повечето хора се опитват да си представят, че ще свърже новото и историческото поколение. Това ще е предизвикателство", каза Сабатини.

Резервираното поведение и потайността на правителството превръщат Диас-Канел до голяма степен в мистерия за всички, освен за политическия елит в Куба.

Представители на американските власти казват, че знаят много малко за него, а повечето кубинци извън родния му град Санта Клара го познават дори още по-слабо. Ако наистина поеме президентския пост през 2018 г., Диас-Канел ще наследи 59-годишното управление на братята Кастро - единият от които надарен с огромна харизма, а другият - ползващ се с безусловното уважение на висшите военни и политически фигури.

"Той ще бъде първият цивилен президент след революцията и ще има нужда от доверието на армията", каза Артуро Лопес Леви, бивш политически анализатор в кубинското правителство, чиято майка е преподавала на Диас-Канел в университета.

Раул Кастро, който формира Революционните въоръжени сили на Куба и беше министър на отбраната в правителството на брат си в продължение на 49 години, ще остане първи секретар на комунистическата партия още три години, след като се оттегли от президентския пост, и ще продължи да има значителна власт.

"Раул Кастро ще продължи да присъства и ще бъде голям източник на легитимност", каза Лопес Леви.

Пътят на Диас-Канел от млад ръководител на партията в провинцията до предполагаем наследник започнал на колело в град Санта Клара, където се родил в дома на родителите си, намиращ се на три преки от главния площад.

Преди две десетилетия кариерата му набирала скорост в разгара на жестоката икономическа криза в Куба след разпадането на Съветския съюз. Средностатистическите кубинци нямали друг избор, освен да ходят на работа с колело или пеша, а политическите лидери пътували в съветските си лади.

Диас-Канел избрал колелото. Той се придвижвал в провинциалната столица Санта Клара, борейки се за място по тесните улици, задръстени от теглени от коне каруци, таксита-мотоциклети и пешеходци.

"Всички бяха прецакани, а хората виждаха първия секретар на колело. Той не го направи, за да спечели популярност, а защото си беше такъв. Беше много открит", каза Хосе Антонио Фулгейрас, на 62 години, председател на журналистическия съюз във Вийя Клара, който отразил издигането на Диас-Канел като политик и го смята за приятел.

Извън популисткия похват, колелото правело Диас-Канел по-малко забележим, когато отивал на изненадващи проверки в държавни предприятия. Борбата срещу корупцията се превърна в негова запазена марка и той ще продължи фигуративно да кара колелото до горните етажи на властта.

След като девет години бе партиен лидер във Вийя Клара, Диас-Канел пое същия пост на първи секретар в провинция Олгин през 2003 г. Той бе повишен и до член на 14-местното политбюро - най-висшия орган в комунистическата партия.

В Олгин той не се ползваше с предимствата на родното място, но се справи достатъчно добре, за да бъде извикан в Хавана през 2009 г. и назначен на поста министър на висшето образование.

Впоследствие на 24 февруари 2013 г. Националното събрание го повиши до първи вицепрезидент - значителна смяна на поколенията.

Диас-Канел е първият кубинец, роден след революцията през 1959 г., който се изкачва до втория по значимост пост в страната.

Въпреки опита му да остане незабелижим, Диас-Канел имаше своите моменти на провокация, особено по отношение на строгия контрол над официалните медии в Куба. Той често призоваваше за по-динамични и открити медии и приветства интернет (въпреки че все още само малка част от кубинците имат достъп до него) като средство, което помага на хората, а не е заплаха за правителството.

Според доклад на ООН от 2016 г., само 5,6 на сто от кубинските домакинства са имали достъп до интернет през 2015 г. Пълен достъп до интернет ще разводни обаче дисциплиниращото послание, предавано от официалните медии. Диас-Канел обаче казва, че опитите за спиране на разпространението на интернет са губещ подход.

"Забраната му ще е почти пълна самозаблуда, в която няма смисъл", каза той пред репортери малко след като стана първи вицепрезидент.

По-късно правителството разшири мрежата на безжичен интернет на обществени места в страната. Не се знае дали и в каква степен Диас-Канел е отговорен за тази стъпка.

Той казва, че за да се конкурират с желанието на обществото да ползва социални медии, кубинските държавни медии трябва да се променят. Призовава за край на потайността и за "по-полемично" отразяване на новините и настоява комунистическата партия да допусне повече конструктивни критики. "Обществото иска повече".

По БТА